История

Символика от Балкхара и Бхаджа

Печат

 

Символика от Балкхара и Бхаджа

Борис Балкх

dao_bg.gif

Това, което искам да споделя с моите сънародници, е учението на древните българи – Балкхара. В него е вложено познанието на нашите деди, за тайните на Вселената. За същността, изграждането, съществуването, преобразуването и разграждането на всичко във Всемира.

Балкхара е най-мощният идеен тласък в човешката история, начало на много цивилизации и култури, основа на всички значими древни и съвременни религии, на всички древни философски школи, явни и тайни учения.

Но до тайните на Балкхара може да се достигне единствено чрез свещения език на древните българи – Бхаджа. Той, е строго фонетичен език и в неговите двадесет и два звука са вложени и закодирани тайните от Балкхара. Чрез него не може да се каже „жаден съм”, „гладен съм”, нито да се помолим богу горещо „Отче наш, ти, който си на небето…”. Бхаджа, е студен и безчувствен език на Истината, защото:

„Във Всемира няма морал, етика, състрадание и милост! Там има Закон и правила и се случва винаги това, което е предвидено в Закона и правилата! Безусловно! Каквото трябва да се роди – се ражда! Каквото трябва да съществува – съществува! Каквото трябва да умре – умира!

Но Балкхара с времето избледнява, а Бхаджа се прелива в Санскрит и се забравят, препокрити от множеството породени религии, митологии, езици и символи. Днес тях ги няма в обхвата на съвременното човешко познание. Но в Индия, в този океан от религии, философски течения, митове, писмености и езици, е останала голяма част от идеите на Балкхара и Бхаджа, като ехо от онези славни времена, когато идеализмът беше над всичко.

С Балкхара, днес би трябвало да се заемат учените от природните науки – физика, астрономия и математика. Но тъй като идеите в Балкхара и Бхаджа са вплетени една в друга, се налага да спомена нещо и за различията в мирогледа за Вселената, на древните мъдреци.

Те твърдят, че Вселената се състои и изгражда от две противоположности. Първата е в Междузвездния вакуум, а Втората – в земното Ядро. А единственият закон, е Законът за единство и борба на противоположностите.

Те твърдят още, че не всичко е материя, а материята, пространството и времето се появяват, съществуват и изчезват.

Тук ще дам примери за това, с част от словесната и знакова символика, породени от Балкхара и Бхаджа и достигнали до нас през хилядолетията.

 

СЛОВЕСНА СИМВОЛИКА

Първият текст в този пример, е от мен. Той отразява истината буквално, според правилата от Балкхара. Ще последват известни на всички текстове, в които се казва същото като в моя текст, но чрез символи.

Ето моят текст:

От Първата противоположност – от Междузвездния вакуум, се отделя Втората, свива се и се втича в Ядрото. За да се затвори кръга, Втората противоположност – от Ядрото, трябва да се върне отново във Вакуума. Пътят и от Ядрото до Вакуума, е обединението на двете противоположности – Полето (материята).

dao_bg1.jpg

 

В Библията, за отделянето на Втората противоположност от Първата и появата на Полето, има два текста.

В първия това е описано буквално, точно и ясно:

 „И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. И Бог нарече простора Небе.”

Във втория текст е използвана символиката мъж – жена:

„Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът.

И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.

А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа беше взета.

Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.”

Ако запазим символиката мъж – жена от горния израз, сътворението на Втората противоположност и Полето, може да се запише с едно кратко изречение:

 „Жената, от мъжа произлезе, а от нея сина”.

А сега да заменим думите от това изречение, със звуците от Бхаджа, които са тяхно съответствие.

Жената, това е Втората противоположност, а нейният звук от Бхаджа е И. Мъжът, е Първата противоположност, а нейният звук от Бхаджа е Е. Действието произлезе, може да се осъществи само през горната граница, а нейният звук е О. Втората част на изречението, е непълно записана за да се избегне повторение на думата произлезе, а от нея (произлезе) сина, но се подразбира. За да произлезе нещо от Втората противоположност – от Ядрото, то трябва да мине през долната граница, а нейният звук е У. И последната дума – сина, е Полето, а неговият звук е А.

Ако запишем всички звуци един до друг, в същия ред, ще се получи дума от пет гласни звука – ИЕОУА. Това е името на юдейския бог – Йехова.

 

ЗНАКОВА СИМВОЛИКА

 

Кръговратът КХАН.

Тук ще ползвам отново същият мой текст, който използвах при словесната символика. Знаците които ще видим, символично изразяват смисъла на този текст. Ето го отново:

От Първата противоположност – от Междузвездния вакуум, се отделя Втората, свива се и се втича в Ядрото. За да се затвори кръга, Втората противоположност – от Ядрото трябва да се върне отново във Вакуума. Пътят и от Ядрото до Вакуума, е обединението на двете противоположности – Полето (материята)

 

dao_bg2.jpg

Звукосъчетанието КХ, в езика Бхаджа, е символ за изграждане или разграждане на материята – творческото начало, творчеството, творенето.

КХАН – Кръговратът на Втората противоположност, се състои от четири периода – КХАНДИ. Те имат много и различни имена.

Първият период, е единство на противоположностите в Междузвездния вакуум. Полето, пространството и времето не съществуват.

Вторият период, е раздвояване на противоположностите и придвижване на Втората, от Вакуума до Ядрото. Полето и пространството се свиват, а времето тече обратно.

Третият период, е дуализъм на противоположностите. Първата е във Вакуума, а Втората в Ядрото. Полето, пространството и времето не съществуват.

Четвъртият период, е обединение на противоположностите и придвижване на Втората, от Ядрото до Междузвездния вакуум. Полето и пространството се разширяват, а времето тече в права посока.

Днес Слънцето и всички планети в Слънчевата система, са в четвъртия период от своето развитие.

Всеки от тези четири периода е получил свой графичен знак:

dao_bg3.jpg

 

МАРСА САМАР

 

Едно от имената на четвъртия период, е Самар. То има много значения.

Първото, е символ за оживотвореност, живителност, живот.

Второто, е за четвъртия – оживителения период от кръговрата КХАН.

В съвременния английски език, живителният сезон през годината се нарича Summer (Самър) Лято.

Третото значение на Самар, е име на планетата Земя – живата планета. Мъртвата планета е Марса – Марс.

От това Самар, е и името Самарамада (Семирамида) – майката на Самар – животворния период. Самарамада, е земното ядро, а Висящите градини на Семирамида, са полярните сияния.

Четвъртото значение на Самар, е име на древна държава в Междуречието, известна днес като Шумер.

Петото, е име на древна държава в източното средиземноморие, основана от преселници от Шумер, част от които са и хората на библейския Абрахам (Аврам). От Библията ни е известен „Добрият самарянин” – жител на тази Самария.

И шесто, това са множеството градове със същото име. По-известни са: Самара, където нашите опълченци получиха „Самарското знаме”, Самария в Ирак и перлата на Средна Азия – Самарканд.

Знакът Самар, е вариант на знака Марса.

Ако знаците Марса и Самар, са точно в средата на своите периоди, те ще бъдат абсолютно еднакви, а с един знак не могат да се означат два различни периода. За да има видима разлика между тях, двата триъгълника в знака Самар са се разминали повече. Но истинската причина, знакът Самар да е в тази позиция е фактът, че Земята е преминала средата на живителния период Самар и отива към своя край.

Така за четирите периода остават само три знака. Те образуват една обща фигура, носеща името Кханатица. Тя е графичният символ за кръговрата КХАН.

КХАНАТИЦА

 

Кханатицата и всички знаци от кръговрата КХАН, са широко използвани мотиви в българските килими, ковьорчета, възглавници, дамаски и др.

Но Кханатицата, освен чрез триъгълници, на изток – в орнаментиката на Тибет, Монголия и Китай, е изобразявана с още два варианта – на затворен лабиринт от непрекъсната линия, известен днес с името „Небесна костенурка”.

dao_bg5.jpg

НЕБЕСНА КОСТЕНУРКА

Но Кхан, е и древна титла на българските владетели. Хората имащи власт да изграждат държавата, като справедливо административно устройство на обществения живот на българите. Затова, за нашите владетели в стари текстове се казва ...от Небето поставен...

Кхан, като владетелска титла, в по-късни времена се променя и в някои народи е Кан, а у други Хан. На английски и днес думата се пише Khan – с четири букви.

Кханатицата може да е употребявана като символ за небесния КХАН, знак на земния Кхан или и за двете.

Кръговратът ЛИЛА

Следващата група от три знака символизира същото като символите на Кханатицата. Но тук отсъстват първи и трети период, защото в действителността те са невидими, недостижими. Затова в ЛИЛА са отразени само втори и четвърти период.

 

dao_bg6.jpg

dao_bg7.jpg

 

РУ ЛИЛА УР

 

Основният знак и в трите символа от кръговрата ЛИЛА, е знакът УР – Y.

Той е третият по ред, но тъй като е общ и за трите, ще започна с него.

Долната вертикална линия от знака, е символ за физическото Ядро – за това, че в него има само едно нещо и то е Втората противоположност. Тази вертикална линия е станала знак за цифрата едно и звука И.

Горната разклонена част от знака, е символ за Полето, което се състои от двете тежнения, на двете противоположности.

Точката, където се съединяват трите линии, е символ за долната граница – между Ядрото и Полето (материята). Звукът за долната граница – между Ядрото и Полето в езика Бхаджа, е У. Затова V – горната разклонена част от знака, в латинския език се чете У. Най-известният пример за това е името на световноизвестната компания за бижута и козметика BVLGARI.

А целият знак УР – Y, е станал графичен знак за звука У, в българската писменост. Той се изписва триходово, но практиката не търпи разхищение на време и движения и днес неговото изписване е станало двуходово – У.

Какво символизира знакът УР?

Той е символ за това, че долната граница – У, между Ядрото и Полето вече е отворена навън и Ядрото излъчва.

В действителността УР, е това което наблюдават астрономите върху слънчевата повърхност, в най-долния слой на слънчевата хелиосфера, над самото ядро. Там, където се образуват гранулите.

Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0511/sunspot_vtt_big.jpg

В древността УР, е символизиран със змия, дракон или огнедишащ змей, който е обвил ядрото.

Виж: http://photojournal.jpl.nasa.gov/jpegMod/PIA03149_modest.jpg

В Индия, УР – „Васуки или Шеша, е цар на морските дракони или наги. Владетел на долната земя Патала. Обитава водите на първичния океан. Когато една от хилядата уста на Шеша се прозява, някъде по света става земетресение. В края на нашата епоха, когато боговете решат, че Земята вече трябва да бъде унищожена, от устата на Шеша ще се излее горяща отрова, която ще превърне в пепел всичко сътворено на света.”

И понеже цялото материално многообразие на Земята е изтекло през Ур, змиите се считат за най-мъдрите същества, а кобрата е свещено животно, както в Индия, така и в древен Египет. Можем често да я видим над главата на фараона от древните стенописи. Там, тя е наричана Уреус.

Виж: http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/38/Tutanchamun_Maske.jpg

А ето от къде е взет графичния знак Y, символ за долната граница Ур.
dao_bg8.jpg

Понятието УР, е едно от най-значимите в ученето Балкхара. Затова го срещаме на много места в историческите карти на Евразия. На първо място е Ур – столицата на древната държава Самар (Шумер). В Ур е роден и от там е излязъл библейският Абрахам (Аврам). Абрахам, е символ за непроявеният Брахма. За да се прояви и изяви, той трябва да напусне УР (така е и според Библията).

 

Следват: Урук – друг шумерски град, името на шумерския владетел Хамурапи, езерото Урмия, държавата Урарту, планината и реката Урал, Усурийската тайга, небето Уран от митологията, областта Дуран (Туран), езикът Урду, титлата Гуру.

 

До наше време, в съвременна България са достигнали: старото име на странджанското село Българи – Ургури, бойният вик на българските войни – Ура, сватбеното знаме –Уруглица. Думите урна, уруки, ураган . Но най-важното достигнало до нас от УР, е българското народностно име Ури.

От историята са ни известни следните български клонове: хайландур, вхондур, котрагури, утигури, оногондури.

От УР, са имената и на други народи. Такива са: могъщите древни хурити, а един от клоновете им е наречен, балхарис. Най-мощната хуритска държава е Митани, със столица Вашукани (Васукани). Васуки, в индийската митология е цар на всички змии.

От УР са римските авгури, народите: сури (сирийци), асури (асирийци), тури – турани, курди (кюрди), урси (руси), а в западен Китай и днес живее народът уйгури.

Вероятно, от написаното по-горе се досещате, че Ури, означава и змии. Още от древността, до наши дни в Индия змиите са наричани наги. И днес, в източна Индия съществува щат с името Нагаланд. А от древността е известно названието нагомъдреци. За да разберем, кои са нагомъдреците, ще цитирам кратък текст, от книга на Петър Добрев.

„И най-после стрелката на маршрута отскача рязко на изток, споменавайки добре известните гимнасофисти или нагомъдреци – средновековно название на съседните с Персия северни индийци и по специално на индийските брахмани. До тези именно гимнасофисти във втория списък на Хронографа е поставено като завършек на текста и името на древните българи.”

Дали пък няма връзка, между урите и нагомъдреците?

Вторият знак е РУ.

 Той, е знакът УР, с добавена хоризонтална линия през точката, където се сливат долната – отвесна и горните две разклонени линии. Това означава, че през долната граница – У, между Полето и Ядрото, може да се осъществява само движението втичане в Ядрото. Добавената хоризонтална линия е символ, за затворената за излъчване долна граница – У.

От РУ, в съвременния български език са думите: руша, разрушавам, рутя, ругая, руда, рудник и рудар.

В Индия, едно от имената бог Шива, в разрушителния му аспект е Рудра. За него е написано следното: „Ревящ, виещ, бог на бурите,господар на смъртта и времето.Годината е неговият лък, за тетива му служи собствената сянка, той е нощта на Страшния съд. Той е черния дим, издигащ се над погребалните клади. Рудра е баща на Рудри и Марути.”

Знакът РУ, е останал в окултизма с два варианта. Първият, е петолъчка с върха надолу, а вторият – лице на брадат козел. И двата знака са с отрицателен смисъл, символи на инволюцията.dao_bg9.jpg     dao_bg10.jpg

Първият – основният знак в кръговрата, е ЛИЛА – IYI.

Двете отвесни линии встрани от УР, са символ за двете противоположности, за двете им тежнения и за това, че кръговратът се извършва в двете посоки – надолу и нагоре.

Лявата отвесна линия – ЛИ, е символ за първата половина от кръговрата ЛИЛА. Тя е равнозначна на периода Марса, от кръговрата КХАН. По време на ЛИ, посоката е низходяща – раздвояване на противоположностите и придвижване на Втората, от Вакуума до Ядрото. Полето и пространството се свиват, а времето тече обратно. Краят на ЛИ, е РУ.

През този полупериод се осъществява КХАЛИ – разграждане на материята. В Индия, това е едно от имената на богинята КАЛИ. За нея е написано: „Богинята унищожителка, Кали черната. Тя е Джаганмата – владетелка на материалния свят, която оставя след себе си само смърт и разрушения и всява страх и ужас.

Изобразяват я като чернолика жена с искрящи и жадуващи кръв очи, от които капе човешка кръв. Навървени около шията и висят човешки черепи, змии опасват шията и като огърлица, а във всяка от десетте си ръце държи оръжие. Като богиня на смъртта Кали унищожава всичко, включително и божествения си съпруг.”

Дясната отвесна линия – ЛА, е символ за втората половина от кръговрата ЛИЛА. Тя е равнозначна на периода Самар, от кръговрата КХАН. По време на ЛА, посоката е възходяща – обединение на противоположностите и придвижване на Втората, от Ядрото до Междузвездния вакуум. Полето и пространството се разширяват, а времето тече в права посока. Началото на ЛА, е УР.

През този полупериод се осъществява КХАЛА – изграждане на материята. В Индия, това е едно от имената на бог Шива, в неговия градивен аспект, КАЛА. За него е написано: „Кала черният, бог на времето и на смъртта (времето е стареене и смърт).”

А за целия кръговрат ЛИЛА, в Индия се казва следното: „Любовната игра на боговете, на двама божествени съпрузи, които правят божествена любов и чрез нея слагат начало на всичко и на земята върху която живеем. След пълното си сливане се разделят и материалният свят започва да се разпада, тъй като нещата съществуват дотогава, докато трае божествената любов. Раздялата превръща света в прах.”

Също в Индия, Раса – Лила означава: „Танц на сътворяването, изпълняван от бог Кришна и всички пастирки или гопи едновременно, след като се е саморазмножил в безброй еднакви тела.”

Знакът ЛИЛА, е най-стойностният знак от древните графични символи и ако ние – българите искаме да осъществим отново връзката си с древността и мъдростта на нашите деди, Знакът ЛИЛА, трябва да е нашият духовен герб.

В знамената на много народи са изобразени символи от Балкхара, наричани днес езотерични. Такива са знамената на Япония, Корея, Израел. Всички знамена с кръст, с двуглав и едноглав орел. Цветовете на много от тях също са символи.

В подкрепа на това, че ЛИЛА по право е нашият идеен герб, е фактът, че навсякъде където е имало българи, знакът ЛИЛА е откриван в изобилие, като графити.

Кръговратът КХРАСТ – Кръст.

Първото значение на кръста, е символ за кръговрата на напрегнатостта на полето – РА, през време на периода Самар от кръговрата КХАН или за времето на полупериода ЛА, от кръговрата ЛИЛА.

Напрегнатостта на Полето, е неравновесието между тежненията на двете противоположности.

Тежнението на Първата противоположност, е с посока разширение към Междузвездния вакуум. В съвременната физика, то е равнозначно на слабите сили – на разпада. То е предпоставка за съществуване на Ефирната материя.

Звукът С, в езика Бхаджа, е символ за Ефирната материя.

Отвесната линия на кръста, е символ за Ефирната материя.

Тежнението на Втората противоположност, е с посока свиване към Ядрото. В съвременната физика, то е равнозначно на гравитацията и ядрените сили – на синтеза. То е предпоставка за съществуването на Твърдата материя.

Звукът Т, в езика Бхаджа, е символ за Твърдата материя.

Хоризонталната линия на кръста, е символ за Твърдата материя.

Пресечната точка между двете линии на кръста, е символ за напрегнатостта на Полето.

Звукът – символ за напрегнатостта на Полето, в езика Бхаджа, е Р, РА.

Двигателят за всичко в материалния свят, е напрегнатостта на Полето. То изгражда, поддържа, преобразува и разгражда всичко материално.

В началото споменах, че звукосъчетанието КХ, от езика Бхаджа, означава Творческото начало, творчеството и творенето. Думата КХРАСТ и знакът Кръст, са символи за изграждането и преобразуването на материята върху Земята.

Когато напрегнатостта на полето се променя към разширение или свиване, ще се променя и съотношението между Ефирната и Твърдата материя. Символично, хоризонталната линия на кръста, ще се премести нагоре или надолу, като следствие от посоката на промяната.

 

 

dao_bg12.jpg

 

КХРАСТ КЕЛТСКИ КРЪСТ

 

 

 За да се проявят определени материални структури и форми на Земята, е необходима определена напрегнатост на Полето. Днес тя е такава, че е възможно едновременното съществуване на твърдата земна обвивка, водният океан и въздухът. А те са предпоставката за съществуване на цялото растително и животинско многообразие на Земята.

Тъкмо тази оживотворителна напрегнатост на земното поле, е изразена с графичният знак известен като Келтски кръст.

И розата, в средата на кръста на розенкройцерите, е символ за тази оживотворителна напрегнатост на земното поле.

С кръста се изразява и нравствената и интелектуална същност на отделния човек.

 

dao_bg12.jpg

 

ВИСОК КРЪСТ НИСЪК КРЪСТ

 Когато хоризонталното рамо на кръста е високо, този кръст е символ за просветленост, просветеност, добронамереност и нравствена чистота. Когато хоризонталното рамо на кръста е ниско, този кръст е символ за примитивизъм, непросветеност, злонамеленост и неморалност. Този кръст, всъщност е издигнат меч.

Затова нашите владетели в древността, когато са отвоювали нови територии или са се преселвали с мир, са забивали меча си в земята и с това са оповестявали, че войната свършва и започва съзиданието.

 

dao_bg13.jpg

 

АНКХ ТАУ

 

Анкх и Тау, са двойка кръстове от древен Египет.

Анкх, е символ за оживотвореност и е равнозначен на периода Самар от кръговрата КХАН и полупериода ЛА, от кръговрата ЛИЛА. Формата на Анкха, е стилизирана човешка фигура с разперени ръце.

Този знак може да се види в ръцете на египетските богове, от древните стенописи. С него те изпращат своята благословия към земята и хората.

Тау, е обезглавен Анкх и е равнозначен на периода Марса от кръговрата КХАН и полупериода ЛИ от кръговрата ЛИЛА. Той, е символ за смъртта. На него са били разпъвани осъдените на смърт, в древен Египет.

Формата на Тау, е станала буква за звука Т, а в Бхаджа, той е звук за твърдата материя.

Следващите три знака, са астрологичните символи на Венера, Земята и Марс.

Знакът за земята е Келтският кръст, защото тук, днес, е оживотворителната напрегнатост на полето, позволяваща съществуването на съвременното растително и животинско многообразие.

Знакът за Венера е Анкхът, защото там, оживотворителната напрегнатост на полето още не е настъпила, но предстои да се случи в бъдеще.

Анкхът, е знак и за женското начало, за жената.

Знакът за Марс, е символ за това, че оживотворителната напрегнатост на полето вече е отминала повърхността на планетата и животът си е отишъл.

Този знак, е знак и за мъжкото начало и мъжа.

 

 

dao_bg14.jpg

 

ВЕНЕРА ЗЕМЯ МАРС

 

Днес е известно, че небесните тела от Слънчевата система извършват две движения. Годишното обикаляне около Слънцето и денонощното въртене около собствената си ос. Но те извършват и трето движение – въртене около собствена ос, по меридиана.

Третото движение е причина, осите на денонощното въртене на планетите от Слънчевата система да имат различен наклон спрямо орбиталните си плоскости, а Венера и Уран дори са се завъртели на 180 и 270 градуса спрямо еклиптиката. Поради третото движение, Земята си е сменяла няколко пъти магнитните полюси, а днес те не съвпадат с оста на денонощното и въртене. Третото движение е причина и за промените на климата, преди и сега.

Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/image/0703/bluemarble_apollo17_big.jpg

Ако земният екватор е в една равнина с орбиталната плоскост, на Земята няма да има сезони. Зеленият пояс ще се среща с полярните шапки на ширините на южна Европа. Ако той е с наклон към земната орбита от 20 до 25 градуса, какъвто е сега, се оформят три зелени пояса – екваториален и два умерени, разделени от два пустинни.

Ако наклонът започне да се увеличава, климатът ще се затопля и ще се разширяват пустините към екватора и повече към умерените пояси, а умерените пояси ще се преместват към полярните кръгове. Полярните шапки ще се свият и значителна част от ледовете им ще се стопи. Продължителността на зимата и лятото ще се увеличи за сметка на пролетта и есента, а температурите ще са по-високи през лятото и по-ниски през зимата.

Ако наклонът продължи да се увеличава, поради третото движение, ще дойде момент когато Земята ще се завърти на 90 градуса и ще застане с полюса към Слънцето. След време ще се завърти на 180 градуса и екваторът отново ще съвпада с орбиталната плоскост, но Земята ще се върти обратно, а Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток. Магнитните полюси ще са сменили местата си. Ще се измени и земната магнитосфера. Днес Венера е в това положение.

Преди да продължа, трябва да направя едно уточнение. Двигателят на денонощното въртене на Земята не е оста, а магнитосферата.

В древността, смяната на полюсите и посоката на въртене на Земята, заедно с нейната магнитосфера е изобразявано с два варианта на един символ. Това е пречупеният кръст, известен днес с името свастика.

 

dao_bg15.jpg

 

СУАСТИКХА АСУАСТИКХА

 

Първият вариант, който се използва от дълбока древност в Азия, а днес е религиозен символ в будизма е наречен Су асти, което означава Добре. Но ако искаме това добре да бъде отнесено точно към това състояние, ще трябва към думата „добре” да прибавим глагола съм, в трето лице, единствено число и ще се получи изречението „Добре е” – Су асти е. От това Су асти е, произлиза фонетично и смислово днешната българска дума щастие.

Какво символизира Су асти?

Погледнато от небесния север, сегашното денонощно въртене на Земята е Су асти – в правилна посока, от запад на изток.

Когато Земята, поради третото движение се завърти на 180 градуса и застане в положение в каквото е сега Венера, погледнато от небесния север, денонощното въртене ще бъде А Су асти. Земята ще се върти от изток на запад, а Слънцето ще изгрява от запад и ще залязва на изток. А Су асти означава „Не е добре”. Този вариант на пречупения кръст беше използван от нацистите.

След време, третото движение ще завърти Земята на 270 градуса – с другия полюс към Слънцето. Днес в това положение е планетата Уран.

А когато Земята опише пълна окръжност по меридиана и се завърти на 360 градуса, екваторът отново ще съвпада с орбиталната и плоскост, а денонощното и въртене отново ще бъде Су асти.

Но тогава на Земята ще са настъпили съществени промени. Гравитацията ще е намаляла. Стойността на магнитосферата също. Условията на земната повърхност ще са различни от днешните, а от това следва, че и животинският, и растителният свят на Земята ще са нови и видоизменени.

 

ТУР

 

 Звукът Т, в езика Бхаджа е символ за твърдото агрегатно състояние на материята, за земната твърд. Значението на УР виж по-горе, в „Кръговратът ЛИЛА”.

За да обясня какво е Тур, трябва да започна със Зодиака, но не с общоприетия днес.

Големият Зодиак, е планът за развитие на нашата планета. Разделен е на дванадесет части означени със символи, предимно животни, които имат някаква идейна прилика със съответната зодия.

Той обхваща времето от когато земното ядро започва да излъчва Втората противоположност, обратния и път до вакуума и сливането и с Първата. Този път – процес е еднократен, вторият полукръг от Кръговрата, но е обособен като самостоятелно интелектуално творение и условно представен като многократно повтарящ се затворен кръг, който започва отдолу, стига до горе и завършва отново долу. По същия начин са структурирани Малкият зодиак, Колелото на промените и календарът.

Начало е зодията Стрелец. Тя е символ на непорочното зачатие. А защо е Стрелец?

В древността човек е могъл да въздейства на разстояние само с няколко оръжия: камък хвърлен с прашка, бумеранг, копие и стрела. Копието по далекобойност не може да се сравнява с останалите три, а камъкът и бумерангът нараняват целта само външно. Единствено стрелата пробива и влиза в целта. Освен това, по форма тя е точно целенасочена в пространството. Но посоката и целта са избор на стрелеца. Затова, зодията е Стрелец.

Втората зодия е Козирог. В Българския зодиак тя е Еднорог. Защо козирог и защо еднорог?

За да си обясним това, трябва да пренесем гледната точка вътре в ядрото. А то е затворено кълбо. За да започне да излъчва трябва да се отвори. Сферата която трябва да се отвори е небето за гледащия отвътре. Но за яснота ще се върнем на Земята, запазвайки естествените позиции на човека и небето. За древните, дивите кози са животните достигащи най-високо по скалистите зъбери на планините и съответно най-близо до небето. Естествено е те да го достигнат и пробият, но за целта техните рога не са най-подходящите. Затова се съчетават козирог и еднорог.

Третата зодия е Водолей. След като сферата на ядрото е вече пробита, то ще започне да излъчва. Но какво? Древните наричат съдържанието, това което изпълва Всемира –  Водите, защото космосът е прозрачен като вода. Втората противоположност изтича от Първата и се втича в Черната дупка, а след това, при зодия Водолей, тя извира от Ядрото и потича към Вакуума и накрая ще се влее в него. Но някой контролира този процес и насочва Водите. Затова зодията е наречена Водолей. В астрономията това са неутронните звезди.      

Четвъртата зодия е Риби. След като водата потече, Ядрото започва да излъчва само един вид елементарни частици, които преминават последователно в три различни качествени състояния. От тези три елементарни частици се изгражда цялото материално многообразие, като се изграждат първо по-големите елементарни частици, а след това и атомите. В древността атомите са оприличавани на риби, защото и те като рибите се раждат и плуват във Водите. В астрономията така излъчват звездите, каквото е и нашето Слънце. Виж: http://www.nineplanets.org/sol.html

Петата зодия е Овен. Защо Овен? Тук ще пренесем гледната точка в Слънчевата система и ще погледнем Юпитер отблизо. След като Ядрото започне да излъчва и след време излъчването стане по-интензивно, а излъчените елементарни частици и образувалите се атоми се умножат, количествените натрупвания ще преминат в качествени изменения, ще се промени напрегнатостта на полето около Ядрото така че произведените атоми ще се групират помежду си и ще се задържат близо до Ядрото.

Тук ще отбележа, че материята около Ядрото се изгражда от горе надолу. Първо се изгражда най-външния слой. Като цяло тук го наричам ефирен, т.е. всичко в околоземното пространство, което не е твърдо или течно. И така, от горе надолу се изгражда първо ефира, после в него се задържат и увеличават пари, които след време ще образуват течността. И накрая, под течността ще се образува твърдта.

Зодия Овен е символ за етапа от развитието на физическата система, когато Ядрото е обвито с гъсти пари и под тях се образува течност. В това състояние е днес Юпитер. Неговата атмосфера, е оприличена от древните на овчето руно. Виж:  http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap060505.html и още, http://solarsystem.nasa.gov/multimedia/gallery/Jupiter_Detail.jpg

Шестата зодия е Телец. След етапа в който е сега Юпитер, течността ще се увеличава, а напрегнатостта на полето около Ядрото ще се променя и отдолу, под течността, ще се образуват твърди елементи, които ще се групират и постепенно ще образуват твърда кора около Ядрото. Твърдта ще се увеличава, докато части от нея излязат над течността, а това вече ни е съвсем познато. Твърдата обвивка около Ядрото – земната суша, е символизирана с бика. Той е най-здравото и силно животно, с изявена мускулатура.

Седмата зодия е Близнаци. След като на Земята се е образувала твърдта и полето около ядрото е такова, че позволява наличието и съществуването едновременно на ефира, течността и твърдта, върху земната повърхност се изгражда многообразие от материални форми, които съществуват за определени периоди, обусловени от промените на полето в околоземното пространство. Виж: http://www.nineplanets.org/earth.html

Зодия Близнаци е върхът, средата на Зодиака. В тази зодия развитието на материята достига своя зенит – върха – най-горната точка от кръга. Първата половина от зодията е възходяща, а втората низходяща. Затова, символично е представена с близнаци. Символ за тази зодия е и двуглавият орел.

Осмата зодия е Рак. По-горе писах, че материята около Ядрото се изгражда отгоре надолу през първата половина на Големия зодиак. През втората половина тя се разгражда по същия начин, от горе надолу. След време от околоземното пространство ще изчезне първо ефирът, а после и течността. Твърдта ще остане последна като камъни и прах. Днес в това състояние са Марс и Луната. А когато втората противоположност от Ядрото, излъчвайки се се изчерпи, каменната твърд ще се раздроби и ще се понесе в космоса като поток от каменни отломки. Началото на този път е зодия Рак. Виж: http://www.nineplanets.org/mars.html и още, http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap001228.html

Деветата зодия е Лъв. При разграждането си материята ще се раздробява и умалява до ниво – най-малките елементарни частици, а те ще бъдат излъчени в междузвездното пространство. Но в тази зодия се унищожават едрите материални образувания. Процесът е опреличен на убиването и разкъсването на жертвата от лъва.

Десетата зодия е Везни. С везните се теглят малки тежести и се установяват най-малките разлики в теглото. Те са символ за етапа, в който най-малките елементарни частици се излъчват от околоядреното пространство в космоса.

Единадесетата зодия е Скорпион. Знайно е, че опашката на скорпиона, с отровния шип, е извита в кръг и стои над главата му. Това символизира края на кръга на Големия зодиак. Освен това съществува поверие, че скорпионът при опасност си забива отровното жило в главата и така се самоубива. Това е символ, че след тази зодия, през която Ядрото се изчерпва, остават само раздробени каменни късове и нищо вече не напомня за съществуването на тази физическа система. Виж: http://antwrp.gsfc.nasa.gov/apod/ap040619.html

Последната, дванадесета зодия е Дева. Тя символизира отново зареденото Ядро, очакващо непорочното зачатие.

Това е смисълът на зодиите от Големия зодиак, представен условно като многократно повтарящ се кръг.

В Големия зодиак, Джарджа, Джараджара е преходът между зодиите Овен (Течността) и Телец (Твърдта). В Малкия – годишния зодиак, който е символично копие на Големия, краят на зодия Овен е шести Май – Гергьовден. Затова, тогава се принасят в жертва агнета и овни. На седми Май започва зодия Телец.

Затова телецът, бикът са били на почит в много от древните общества. Известен е култът към Златния Телец. Но някои са се досетили, че Майката Земя е от женски род, престават да търсят под вола теле и започват да почитат кравата. Тя и до днес е свещено животно в Индия, а в древността е била почитана и обожествявана и в Египет. Виж Hathor в: http://www.ancientegypt.co.uk/gods/explore/main.html

В древността бикът, телецът е бил известен още и като Тур. Освен в испанския език Ел торо, тур се е запазила до днес и в българския език, като корен на няколко съвременни думи. Те са: втурвам се, катурвам – събарям тура на земята. Синоним на катурвам е кабичвам – събарям бика на земята. Думите турям, тургам – поставям, слагам; турих, турен.

От средновековни текстове ни е известена думата багатур, бахатур. Счита се че е военен чин от тогавашната ни войска. Ако е така, този чин трябва да е свързан с пехотата, както и друга стара военна титла таркан, таракан. Думата Тара, Тера, Терра на някои европейски езици означава земя, Земята. От същият корен е и Тартара от митологията. Вероятно и изразът „Ези – Тура” е символ за противоположности и означава „Небе – Земя”.

Първообразът на багатур, бахатур е термин от езика Бхаджа – Бхага Тур. Бхаг, бхага, на древноперсийски бага, е първообразът на съвременната българска дума Бог, Бога. От тук става ясно, че Бхага Тур означава Бог Тур. Някои от висшите термини в езика Бхаджа придобиват статут на богове. Такъв е Брахма, такъв е Бал, такъв става и Тур. По един и същ начин, чрез добавяне на звука Н в езика Бхаджа, се образуват и думите за местата където се установяват тези богове. Така Брахма се установява в брахман, Балкх в Балкхан, а Тур в Туран. Туран е историческа територия в Азия, където бог Тур е бил на почит и от където се счита че произлизат тураните – днешните турки, тюрки, турци.

Мъдреците в древността обладават невероятната способност да обобщават и най сложните понятия за същността на Всемира само с един прост символ, словесен или знаков. Чрез него те успяват да предадат през времето и пространството безценни сведения за идните поколения.

Така постъпват и с понятието за твърдото агрегатно състояние на материята от учението Балкхара, като го влагат в словесния символ ТУР – дума образувана по правилата на езика Бхаджа. За знаков символ е избран полумесецът, по няколко причини.

Първо. Според мен, Месецът е бил планета и е бил прихванат от земната гравитация. Това събитие е останало в човешката памет с две неща: с „Потопа” и с „Появата на истинският Бог”.

Второ. Трите агрегатни състояния на материята се наричат гуни, а твърдото и състояние се нарича Тама гуна, символ за мрак и невежество. Тама, е съвременната българска дума тъма. Тъй като кръгът е запазена марка за дневното светило, за символ на земната твърд е избрано нощното светило, с характерния му образ на полумесец или сърп.

Трето. Формата на полумесец или сърп съвпада и с формата на рогата на тура, на бика, а той е символът за земната твърд в Зодиака.

На горните три основания полумесецът е приет за символ за твърдото агрегатно състояние на материята – земната твърд, която е предпоставката за появата на живота и съвременното растително и животинско многообразие върху нея – достатъчно основание за почит и уважение.

Но само това не е достатъчно. От всеки символ трябва да се вземе максимума и да се натовари с максималната възможна и ясна информация. Затова полумесецът се разглежда като технически разрез на планета. За да се покаже, че вътре в Земята, под твърдата земна кора има ядро и то е като всички останали физически ядра, защото: „Всички физически ядра са еднакви по съдържание и различни по големина и качествена изява”. Такива са ядрата на елементарните частици, на атомите, на Земята, на Луната, на Слънцето и всички останали небесни тела. За да се изрази и това, към полумесеца е добавена петолъчка. Тя е символ за звездите в небето, а те нямат твърда обвивка и чрез петолъчката се изразява ядрото – звезда.

Целият символ – полумесец със звезда показва земната твърд и физическото ядро в нея.

 

dao_bg16.jpg

Същият символ е и върху главата на египетската богиня Hathor, както се видя по-горе.

Кога, как, и защо тураните изгубиха или изоставиха Бог Тур и полумесеца? не знам. Не знам също кога, как и защо полумесецът се озова в Исляма? Но днес Бог Тур, в образа на своя знаков символ – полумесеца, се извисява по върховете на минаретата и джамиите по света.    

 

Tuesday the 25th. Spiralata.net 2002-2017