История

Траките в долината на розите

Печат

 

 

 

 

Траките в долината на розите

Спас Мавров

 

Навлизането в културното наследство на древните траки изисква предварителното коментиране на няколко въпроса свързани с проблемите на техният произход, космогония и ритуално-религиозна практика, пресъздаваща цялостните им схващания за единството на проявените и непроявените неща във Вселената, както и специфичността на Триединството им. В нашата Вселена. И по-специално в тайните на Слънчевата система. Споменатото триединство се отнася до нивата Вселена, Звезда и Планета, които на духовно ниво се идентифицират с понятието Човек. Само така можем да проумеем дълбочината на тяхното знание имащо основополагаща роля за Човечеството и всички възникващи негови култури и цивилизации в определен отрязък от време. Те идват винаги в началото и края на Пространствено-времевият цикъл, в неговите първи и последен подцикъл, ако така можем да се изразим по-ясно. По тази причина можем да говорим за Голям еволюционен цикъл и други по-малки (негови), вътрешни периоди – малки цикли. Траките се явяват основните стимулатори на Първия и Последния малък цикъл. В Последният те извършват своята дейност съвместно с другият небесен народ на Балканския полуостров – българите. Дейността им много често е тясно преплетена като План и Цели, но никога като Методика за реализация, защото в своята реализация имат напълно независима дейност. Това определя много от техните различия в практиката и битието каквато е например тайната за стремето на коня – свещено животно и за двата народа. Но едните го познават и ползват, а другите не го познават или не желаят да го употребяват.

 

Като народ на Небесната твърд (Тракия), траките са души с висока еволюция владеещи пределите на близкото небе - на Слънчевата система. Те са изразители на Слънчевата религия и представляват най-високоразвитите същества в системата. Еволюцията им е завършила преди милиони години.

 

Трак означава Първообраз. Първообраз на Слънчева душа. Материален първообраз на духовната същност Слънцето.

 

Напълно неубедително е становището, че името на траките произхожда от името на нимфата Траке. Подобни аналогии могат да навеждат на сходства от физиологичен порядък, но сакралността на названието изисква други, по-дълбоки основания. Такива има. Предават се по сакрален път чрез изразните средства на втората същност на словото – звукът – специфичното звучене на словото, изразяващо конкретна религиозна символика в ритуала.

 

Астрономиите на траки и българи, защото те никога не са се ограничавали само върху хипотетичните астрологични интерпретации, са изключително сериозни и с фундаментални изводи. Космогоничните знания на българите се отнасят до Вселената, на траките - до Слънчевата система и мястото й в нашата Вселена. Българите разглеждат Макросвета и неговите по-малки интерпретации до ниво Звездна система. Траките тръгват по обратния път – от Звездната система (Слънчевата, Микрото) към Вселената – Макрото. Единството на двата астрономични принципа се осъществява на практика в самата звездна система – на ниво Човечество, тъй като системата (в случая Слънчевата) представлява микро модел на макрото – Вселената, а Човекът е принципен модел на това единство.

 

В духовен план българите изразяват Отношението на Вселената към еволюцията на разумните същества, а траките дават Принципите на движението на душата в дадена звездна система до еволюирането й в космична – божествена душа.

 

Траките интерпретират Слънчевата Йерархия, чрез Творческото начало вътре в Слънчевата система - на планетите. Те събуждат и обучават Емоционалното и Умственото тяло за системна творческа дейност. Духовният живот на траките е бил напълно освободен и е служел единствено на божествената природа на творчеството. Този факт обяснява недостижимите творчески върхове на тракийското изкуство. Бразилският поет Жорж Лима пише, че “Първата среща на човешкия род с поезията, това е орфическият момент от историята – раждането на човешкото въображение – онова вдъхновение, което трепти между тялото и пространството”.

 

Проникването на двете космогонии позволява на народите населяващи Балканския полуостров да изразят много от тайните на небето. Една от тях е движението на Духа-Душа в пределите на нашата Вселена, Галактика и Звездните системи в нея. В ритуално-религиозната практика тази идея е реализирана чрез всеизвестното могилостроене, чийто цели са далеч по-дълбоки, по-кардинални и сакрални от обикновеното погребение. Траките носят в себе си идеите и целите на Небесния Син (Амон-Ра), който е единосъщен с Твореца на Небесата (Танг-Ра). Траките са народ на Слънцето, слязъл на земята, за да постави началото на творчеството като процес за преобръщение и осъзнаване на прераждането като форма на еволюцията.

 

Това обяснява факта защо гърците, изкуствено присъединили към своята култура легендите на траките, не могат да схванат истинската им същност и ги превръщат в литературни приказки. Този факт, в историческият му аспект, се превръща постепенно в трайно знание елиминиращо всякакъв вид критики към митологията на гърците. Светът борави днес с понятието Гръцка митология естествено, елементарно и инертно.

 

За да обясним някои от тайните на могилостроенето (в частност и в Долината на розите), трябва добре да познаваме Тракийската космогония и Тракийските мистерии на смъртта. За прегледност ще ги класифицираме (обобщено) по степента на тяхната сакралност (свещеност):

 

1. Космогонията на траките и Моделът на космоса.

 

2. Светилища и могили. Погребения.

 

3. Жертвата. Конят като жертвено животно.

 

4. Мистични погребения.

 

Невъзможно е да обосновем нашето виждане в този формат на изложението, затова ще се спрем само на два от посочените въпроса – втори и четвърти.

 

По втората тема публикувахме материал още преди години, при разкриването на светилището в могила “Оструша”. Този въпрос е пряко свързан с Космогонията на траките и представлява специфичен момент от нея. Изказаната от нас идея за могилното строителство като пряко продължение на знанието на Египет, бе публикувано в хипотезата “Пирамидите, Мегалитите, Могилите...”, в-к “Седмични вести”, бр.14, год.I, стр.4, гр. Казанлък. Едно от вътрешните “нива” на това древно знание е въпросът за конфигурацията на могилите, тяхната форма и ритуална принадлежност. Последната се дели на две: Светилищна и Погребална.

 

Именно тази разлика ни позволи още в деня на нейното разкритие да изкажем категорично мнението, че “Камерата в могила “Оструша” не е погребална, а представлява най-специфичният вид светилище – енергетизатор и излъчвател с естествено захранване. Днес мнението ни се потвърждава от популярната напоследък Теория на физичния вакуум на акад. Генади Шипов. (Г. Шипов. Торсионните полета в Теорията на физичния вакуум. Варна, 2005). Тази теория доказва, че в пространството съществуват така наречените торсионни полета и коридори, които пронизват пространството и организират специфичен вид енергийни мрежи във Вселената. По същество тази идея е старо знание и беше изказана доста преди това от българския учен Кубрат Томов в неговия труд “Резонансно-изоморфният принцип”. С голямо удоволствие съобщаваме на читателя, че траките са знаели тази извечна тайна и са я изразили чрез своите култови обекти. Така камерата в могила “Оструша” получи своето потвърждение за специфично светилище, а не за обикновена погребална камера.Тя представлява енергиен генератор. Фактът, че се намира в Долината на розите, доказва особеното място на този географски район в енергийната мрежа от подобни обекти в района, Балканския полуостров, Континента Европа и Земята, като част от единната научно- културна система на човечеството.

 

Отклоняваме се, за да обясним на читателя, че Балканският полуостров се нарича на езика на посветените “Жлеза на Времето” и представлява един от Седемте сакрални енергийни центрове на планетата. Името подсказва, че е свързан с Циклите на планетарните промени. Тук започва и свършва всичко съществено за света, въпреки че може да се развива на други места. И в това се състои най-важната роля на двата народа – траки и българи. Продължаваме по главния въпрос.

 

 

 

МОГИЛАТА “ОСТРУША”

 

 

 

Намира се между село Крън и град Шипка, на около 200 м. вляво от пътя. Според археолозите тя е строена 480 год. преди Христа. Липсва погребение. Основната камера, състояща се от монолитен блок и капак (покрив), има врата от южната страна. Положена е правилно върху основите на старо светилище. Според нас не става въпрос за старо или друго светилище, а за основа, имаща за цел да поддържа основната й функция. Таванът отвътре е резбован в симетрични правоъгълници със страни, успоредни на страните на тавана. В центъра му има разположени два квадрата, като стените на вътрешния са завъртени спрямо външния на 90 градуса. В него е вписан кръг. Изработката е пластична. Външните стени, строени по посоките Изток-Запад, са обработени по специфичен начин, също съобразен с основното й предназначение. Наличието на тази обработка е ярък пример за дейност напълно ненужна за целите й само като погребална камера, защото веднага след покриването с пръст става безпредметно. Таванът е първият резбован таван, открит в култовите обекти на траките.

 

Хипотезата ни гласи: Светилището представлява постоянен, ежедневен енергиен излъчвател на вълни на податомно ниво. Мощният поток от електрони, излъчван от камерата, е насочен към съзвездие Северна корона, чието копие представлява цялата могилна група. Оструша съответства на главната звезда – Алфа на съзвездието.

 

ostru6a1.gif

 

 




 

Излъчването започва всяка сутрин по време на Слънчевия изгрев. Установихме практически, че дневните излъчвания протичат от 06 до 08 часа - по време на изгрева. Годишните пикови моменти в силата на вълната са Пролетното и Есенното равноденствие. Под въздействието на Слънчевите лъчи, монолитното тяло на светилището (4,5/2,5/2,5 м.) започва да приема и наслагва в камерата електронния поток от “избитите” от атомната решетка на порфирния гранит електрони. Този процес се осъществява от резбования таван и особено от неговия център. Розетата, издълбана в центъра на тавана, представлява модул на генератор, известен в древната наука “Калагия”, като Метод за управление на естествените вълнови излъчвания. На езика на посветените това означава: На това място енергийните потоци на земния магнетизъм могат да бъдат насочвани и контролирани.

 

Процесът е бил контролиран от жрицата, чийто портрет е запазен, чрез изгарянето на определен вид растения, наречени огнени. Понеже траките са един от народите, извършващи жертвоприношения само на растения, те са знаели тайната на този вид билки, растящи в района. Задължително е да бъдат от района, където се намира светилището. Освен растения, те са използвали и специално приготвено вино. В изключителни случаи, при особени обстоятелства, които са предмет на друга тема, траките жертват и кон. Този въпрос ще разгледаме по-късно.

 

Максималната сила на вълната е произвеждала и второ направление на потока от електрони, излизащ през Южната стена на камерата (вратата). В могила Оструша този поток е насочен по посока на Египет. В Главната хипотеза обясняваме защо е така.

 

На територията на Балканския полуостров, в пределите на нашата страна, има още едно подобно светилище, намиращо се района на Стомогилието – Гинина могила. Двете светилища представляват част от огромна енергийна мрежа на Земята. Светилището в местността Перперек е свързано със Слънцестоенето. То не е култов обект на траките, а на българите. То е светилище на раждането – когато богиня Жън-ай ражда сина си Ум-ай. Подобни обекти трябва да има разположени по целия свят, но на строго определени места, характерни със своята енергийна специфика. Светилището, което изпълнява подобна роля като “Оструша” и действа по време на Лятното Слънцестоене, е край село Татул. Днес е известно като светилище на тракийския певец и мистик Орфей.

 

Още с първата публикация предупредихме читателите да не стоят върху могила” Оструша” по време на изгрева на Слънцето, защото не можем да определим характера на въздействието й върху организма. Според нас той не може да бъде положителен. Както не е положително и разрушаването на могилите, защото те са енергийно свързани с определени съзвездия и играят определена роля, една от които разкрихме. Системата им е подчинена на “Резонансно-изоморфният принцип” – един от Методите за енергетизацията от Торсионните канали. Камерата на могила Оструша не е добре да остава разкрита, защото мощното въздействие на енергията на Слънцето ще разруши с времето структурата на камъка. Могилният насип върху нея е играел ролята на “гасител” на остатъчните енергии от потока. Днес ние не можем да кажем какво става с тези вълни, нито как те влияят на района. Уверени сме обаче, че интензивността им е много по-висока.

 

 

 

МИСТИЧНИТЕ ПОГРЕБЕНИЯ

 

 

 

За мистичните погребения на траките може да се говори много. Ние обаче ще се спрем само на едно от тях – защо и кога траките са разчленявали трупа на покойника?

 

Преди всичко се налага да изясним главната тема на религиозното учение на траките - Вярата в безсмъртието на душата. Вярата в прераждането и задгробния живот на Небето – в Тракия.

 

От тази вяра произхождат редица все още неразбрани ритуали и идеи от космогонията и философията на този народ. Въпреки своето племенно разнообразие, те са имали единна във философията си религиозна система, профилирана и частично променена в рамките на родовата характеристика. Един от върховете в това направление е културата на племената, населяващи Долината на розите, но в по-голям мащаб от известния ни днес. Интересното е, че става въпрос за елитния аристократичен род на владетелите. Висотата на техните знания са основата на много култури, включително гръцката. Другото мощно аристократично крило е на жреците, които са в Странджа-Сакар и Родопи. Родопите са главният и най-древен център на тракийската жреческа култура, начело с легендарния титан Орфей.

 

Такъв народ не може да не отработи и специфичност при поклонението към мъртвите тела на траките. Нека подчертаем: към мъртвите тела на траките. Защото душата за тях продължава да живее. Следователно всички ритуали се свеждат до поклонение към тялото и носталгията на душата към живота. Като деца на Слънчевия логос, те са притежавали дълбоки и пространни знания за така наречената Тъмна ложа – йерархията на тъмните сили. И разбира се са познавали нейната сила. Душата на човека в древността е била дълбоко религиозна, но не в днешния смисъл. Вярата тогава е била естествен продукт от самосъзнанието, което е винаги формирано от обществения и семейния морал. Знанието за наличието на йерархия на злото е давало идеята жреците да прилагат техники за защита на хората, на телата им. Едно от тези дълбоки поверия е било, че когато човек умре от нетипична смърт, в нея има пръст представител на тази ложа. Тогава жреците са прилагали два основни метода:

 

1. За защита на душата (чрез мъртвото тяло) и

 

2. За защита на живите души от починалата.

 

При доказване от жреца на отрицателно магическо въздействие върху тялото и душата на покойника, се прилагала техниката на разчленяването. Когато, например, умира бременна жена, се е смятало, че е работа на дявола, защото жената е носителка на живота. Срещу живота са тъмните сили. Затова се е режело лявото стъпало. То се е погребвало в същия гроб, до нея, но отделено от тялото – в неестествена позиция. Така се е пречело на тъмните сили да преследват душата й в междинните полета към Тракия – Небесната твърд. Името Тракия означава Небесна твърд. Върху ходилото е извършван ритуал на погребение, което е трябвало да заблуди тъмните сили и те да влязат в него. В последния момент се е полагало и тялото. Понеже им е отредена част от тялото, те нямат право да безпокоят повече тялото на покойника. Осигурявало се е спокойствието на душата. Този ритуал е бил известен и практикуван и от българите.

 

Вторият метод има за цел да защити душите на живите хора, които остават след покойника. Прилаган е главно към хора, за които още приживе се е смятало, че са под въздействието на тъмните сили и не са успели да се освободят от тях. Или когато смъртта им определено е сочела намесата им. Тези обсебени души са ставали така наречените “вампири” и след смъртта си са нападали живите души. Освен това е имало и друга причина: когато душата морално е толкова деградирала, че живите не са искали тя отново да се прероди на земята. Правилото е прилагано към всички осъдени на смърт разбойници. Част от известните ни причини са били: системното пиянство, убийство, зъл характер, разврат и т.н. Не е вярно, че траките са пиели много. Виното при тях има сакрален, ритуален характер и е служело за мистични цели, а не за разгулни оргии. Само невежеството на гърците може да изроди тази религиозна символика в пиянство - така както всичките им богове са сладострастни, неморални същества.

 

За да не допуснат душата на покойника да се върне отново при потърпевшите живи, жреците са разделяли трупа на три части. Всяка част се е погребвала отделно от другите, в друг гроб, за да не може душата да събере своята енергийна същност и да я организира за следващо прераждане. Приемало се е за невъзможно душата да продължи да се връща на Земята, защото тракийската поговорка гласи: Човекът не знае пътя към Небето, но Конят го знае. Кон означава слънце, което води до извода, че Слънцето ще приеме душата, само ако конят я отнесе на Небето. В случая това не може да стане, защото няма как душата да се събере и качи на коня. В казаното се съдържа и тайната, защо траките принасят в особени случаи кон като жертва. От погребенията в могила “Светица”, над село Крън, както и погребението на войн в “Старосел,” намираме доказателство за тази тракийска тайна за нетипичната смърт.

 

Най-често всяка нетипична смърт е била приемана за дело на тъмната ложа, затова тялото е било третирано като обсебено и е разчленявано.

 

И накрая ще се спрем на един неетичен спрямо траките проблем – опитът на наши учени, за разлика от чуждите, упорито стремящи се да внушат на хората идеята, че всички по-значителни постижения на траките са плод на влияние или преки заемки от гърците. Още преди да е взето компетентно отношение от специалистите, тези търсачи на лични цели бързат да обявят, че това е гръцко, онова са го правили гръцки майстори и т.н. Литературни и напълно некомпетентни изводи. Такъв беше случаят и с великолепната находка в могила “Голяма косматка”. Бронзовата глава на владетел (все още недоказано) беше обявена “компетентно”, че е дело на гръцки майстор. Твърдението произлиза от дълбокото непознаване (от този траколог) на майсторството на тракийските леяри. Ще зададем следния въпрос, изразяващ напълно парадоксалността на подобно твърдение: Може ли народ, който е отлял Панагюрското златно съкровище, да не може да отлее бронзовата глава, намерена в “Голяма косматка”?

 

Смешно е дори да се мисли. И в потвърждение на усмихнатото ни мнение, ще кажем на учения, че: Методиката на леене познава три основни нива на леярското изкуство – и трите прекрасно известни на траките.

 

1. Леене на нискотемпературни метали: от олово и калай, до сплавите на медта, какъвто е бронзът.

 

2. Леене на високотемпературни метали и сплави, каквито са желязото и неговите сплави.

 

3. Леене на високотемпературни специфични сплави: от злато и сребро до днешните свръхтвърди сплави.

 

Посочените три нива доказват, че не е възможно народ, владеещ леенето на Трето ниво, да не може да отлее метал от Първо ниво – бронзолеенето.

 

Освен това искам да кажа и за особения тракийски метод на леене: нарича се сухо леене. Методиката му е скрита под воалите на религиозната тайна, но определението сухо навежда на извода, че той е свързан със специфичен процес, при който леенето се е различавало от всеизвестното ни днес наливане на втечнен метал в калъп. Ние твърдим, че цялото Панагюрско съкровище е отливано по този начин.

 

И накрая още един въпрос: може ли народ, който е имал десетки рудници за сребро, злато, мед и т.н. да не е развил металолеенето си? Идете, господа, в Малко Търново и вижте километрите пътища, застлани с шлака от времето на траките. Смешно и тъжно е да се навеждаме толкова ниско, когато собствените ни археологически находки говорят за друго.

 

Да се копае е лесно, да се правят обосновани научни изводи изглежда е все още проблем за някои учени!

 

Долината на розите разкрива, макар и по твърде вандалски начин, тайните на нашите прадеди, ние се ровим в тях, за добро или лошо... Можем да бъдем по-етични към наследството ни. На Казанлъшкия регион...И да си искаме това наследство, защото то принадлежи на нас, а не на други етноси, известни с апетитите си към всичко и навсякъде.

 

сп. “Кула”, бр.1/2006г.

За повече информация вижте сайта на автора http://www.iskri.net

 

 

 

 

 

 

Wednesday the 29th. Spiralata.net 2002-2017