История

Кои сме ние, българите?

Печат

 

 

 

 

Кои сме ние, българите?

 

Лиляна Райчева

 

Къде са корените наши първи? Откъде сме тръгнали? Къде водят пътищата ни и кои са спирките по тях? Какви са били древните ни духовни ценности? Защо сме спрели и останали тук, на тази земя? С какво и за какво живеем сега? Кои са нашите сегашни духовни ценности? Кои са бреговете на нашите упования? На какво се радваме и кога и защо тъгуваме? Кои са нашите сегашни празници? Какво ще предадем на идващите след нас – градежи или крушения?... Безброй въпроси...

 

.....

 

Към теб се връщам, свят отдавнашен, земите тук владял.

 

Към миналото търся път, дочула грохота на походи и бой.

 

Останали са само каменни отломки, преходността познали.

 

Прииждат сенки светли. А Времето гърми като прибой.

 

*

 

Застанала пред тъмните загадки на миналите векове,

 

с оскъдните слова и спомени, запазили живот отминал,

 

се питам пак и пак: Защо различни племена

 

са се събрали и приели общия си път и дял?

 

Защо и как една държава от народи различни се кове?

 

*

 

Един прадревен светоглед е отразен

 

в плана на хиляди строежи през Времената.

 

В плана на пирамиди, лабиринти, могили, Партенони, зикурати.

 

В плана на храмове и манастири, и палати.

 

И във строежа на малките ни селски църквици е въплътен.

 

*

 

Върви през руините паметта и миналото оживява.

 

Епохите хилядолетна среща тука са си дали.

 

Преходността нехайно със крило ги гали.

 

Над тях с походка тежка Вечността минава.

 

*

 

Бойна слава отминала, по камъни записана.

 

Следи в килими, дрехи, оръжия и съдове... И песни.

 

Мозайките в дворците, релефи по колоните, цветя изписани.

 

Фреските на църкви. Писмена. Предания и символи за вярата небесна.

 

Откриваме ви всекидневно във паметници, в разрушения.

 

Свидетели на паметта сте и древни откровения.

 

.....

 

Българските народни празници в своята календарна характеристика, ритуални изяви и песни са съхранили един от най-древните космогонични мирогледи, тръгнали от началото на Времената и стигнали до наши дни. Те носят календарна прецизност, философска яснота и песенна уникалност, каквито притежават малко народни празници по света.

 

Българските народни празници и традиции са се предавали хилядолетие след хилядолетие от поколение на поколение и са отразявали духовните виждания и космогоничния мироглед на българите. Те са отразявали българския национален дух, като са го пазили от погроми и унищожения. Нито покръстването, нито византийското, нито османското робство разбиха народните празници... Сега България събира сили, за да оцелее...

 

НОВА ГОДИНА. СУРОВА-КИ (нова КИ). Новата (сурова, сурва) КИ (ЦИ, ЧИ) е неизчерпаемата основополагаща универсална жизнена енергия, която обхваща всичко. Тя съдържа в себе си противоположни сили: отрицателната, тъмна, студена, влажна женска сила ИН и положителната светла, топла мъжка сила ЯН, които взаимно се уравновесяват във Времето. Цялата ни празнична система е подчинена на тази древна космогонична философия, отразена и в древнобългарския календар. Сурвакарите са вестители на започващия нов годишен цикъл на жизнената енергия КИ. Житото, ритуалният хляб, плодовете са адекват на нарастващата активност на мъжкия светъл и топъл ЯН, който набира всеки ден все повече сила. Паленето на огън и светлината са също символи на ЯН, като подпомагат неговия растеж. Такъв символ са и суровач-КИ-те, украсените дрянови клончета.

 

БОГОЯВЛЕНИЕ, ИВАНОВДЕН, БАБИНДЕН 6, 7 и 8 януари. Войската е носител на младата ЯН-активност. Китката от здравец и босилек е също символ на ЯН-силата. А водата е адекват на ИН-средата, която възвръща здравето и жизнеността. Затова на Богоявление и на Ивановден се къпят млади момци и мъже, именници, кумове и побратими, като ритуалите включват и гостуванията, угощенията, хорото. На третия ден е Бабинден – чисто женски празник, който също съдържа обреди с вода (къпане на бабата), даряването й с варакосана жълта китка и други дарове, обредното събиране на жените на трапеза и веселбите през целия ден. Всеки елемент от тези ритуали носи определено символно значение. Бабинден е в началото на края на затихваща ИН-активност и затова действащите лица са жените и бабата-акушерка като адекват на остарялата ИН-активност.

 

МАРТ и специално Първи март е началото на настъпващата ЯН-активност до пролетното равноденствие (със снижаващата се постепенно ИН-активност). Първи март е богат с много обредни действия. Най-напред излизат младите жени и запалват натрупаните излишни вещи и боклуци от зимата. Бабите остават вкъщи, за да не ядосат Баба Марта. В този ден не се простират бели дрехи – а нещо червено навън. Сутринта възрастните жени усукват от червена и бяла прежда мартениЦИте, които връзват на дясната китка на всекиго от семейството. Мартениците се носят, докато се види първата лястовица или щъркел. Оставят се под камък. Целият ритуал е пълен със символи: от младите жени, паленето на огъня (подпомага силите на ЯН), червеният цвят на мартеницата, който е адекват на ЯН-активността, и носенето й до виждането на първата пролетна птица. Бялото е спътникът на ИН-жизнеността. Усукването на двата цвята показва усукването на двете символични сили в спиралното движение на първичната КИ.

 

ВЕЛИКДЕН е празник, натоварен с ритуалност, която носи много християнски елементи, но символите идват от най-дълбока древност: обредната трапеза с ритуалните хлябове – козунаЦИте, отговяването с червени яйца. Червеното яйце е символ на Вселената с надмощието на положителните сили на ЯН в нея – реална видимост на невидимата енергия КИ от мига на Великия Предел дотук. Песните, гостуванията и хорото допълват блясъка на тази обредност. След това Гергьовден (6 май) също е натоварен с огромна ритуалност и символика.

 

С ЕНЬОВДЕН (Яньовден – лятното слънцестоене – 24 юни) завършва тържеството на ЯН-активността и започва растежът на ИН-активността. Действащи лица в ритуала са жените (млади и стари), адекват на ИН-силата. Те се къпят в роса (водата е символ на ИН) в ранно утро, преди да е настъпила светлината (ЯН). Ритуалът “събиране на билки”, които са натоварени с ЯН-сили, и ръсенето с тях на всички имат за цел да се освети с положителна енергия всичко в света. Наричанията носят също древна символика. Започналата от деня на лятното слънцестоене ИН-активност нараства до Игнажден.

 

ЗАДУШНИЦА е Ден на мъртвите прадеди. Богат на ритуалност и символи, този Ден приобщава и живи, и мъртви към световния порядък и към движението на енергиите в света.

 

КОЛЕДА е нулевият ден (Единак) от прабългарския календар. Празнувал се е на 20 декември (сега Игнажден). След покръстването е изместен на 25 декември. “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа.” Именно Коледа отразява идеята за Предела в движението на Вечната енергия КИ, която се изявява в хода на започващия новогодишен цикъл и в месечните промени и прояви на ИН и ЯН. Празник с богата ритуалност и символи, всеки от които е натоварен с огромно значение...

 

 

 

Ще се разсъмне ненадейно над света.

 

Отново ще сияе празнично небето.

 

И ще поникнат пак треви, ще цъфтят дървета,

 

забравили за зимите и листопадите на есента...

 

 

 

(публикувано в том 4-2006 на сп. “Български писмена – Les lettres bulgares)

 

 

 

 

Thursday the 12th. Spiralata.net 2002-2019