История

Quo vadis?

Печат

Quo vadis?

Когато Италия се пречупва под напора на фашистите през Втората Световна война, изниква един огромен въпрос. Кое е това нещо в Италия, което трябва да се унищожи, за да се сломи духът на хората, съпротивляващи се на кафявата чума с всички сили? Един офицер от СС, дипломирал се по история на изкуствата именно в Италия, казва: „Ла Скала. Трябва да разрушим Ла Скала. Така ще разрушим духа на тази страна. Ще я ударим право в сърцето.“

И точно така правят. Масирани, жестоки, адски бомбардировки над Милано с една цел – Ла Скала. Сриват я. Италия става поредното парче от фашисткия пъзел.

Когато войната свършва – при разруха, глад, недоимък, мизерия – първото нещо, което италианците правят, е да възстановят театъра. Виждал съм това в документален филм. Деца. Старци. Хора с по една ръка. Жени. Всички. С голи ръце разчистват руините.

Някога, когато учех в Италия, дядото на мой колега ми каза нещо, което винаги ще помня. Каза ми: „Когато Ла Скала отново отвори врати, ние най-сетне повярвахме, че войната е свършила. Нашето сърце биеше отново.“

Не става дума изобщо за глад, недоимък и оцеляване. Става дума за това, че когато си “вторачен в корема си”, нищо добро не те чака.

Видял съм две и двеста в тоя живот. Кой знае още какво има да видя. Правил съм какво ли не, за да си спестя парите за най-евтиния билет за опера. Да си купя книга. Няма начин да повярвам, че видите ли, нямането ни отдалечава от културата. Не.

Съзнателното съсипване на образованието, съзнателното промиване на мозъци с чалга, брадъри и гнусотии, съзнателната липса на грижа за културата – това прави нещата толкова трагични в България.

Питал съм около пет милиона пъти, пак питам: Защо има 20% ДДС за книги, концерти, оперни спектакли? Защо? Мисля, че всички знаем защо.

И разберете: една страна, една нация не е магистрали, политици и риалити програми. А именно култура!

Пак ще се върна на любимата си опера и на нещо, което също много често разказвам.

В централното фоайе на Ла Скала, по стените водещи към залата, има десет огромни маслени портрети. Изключително красиви, въздействащи портрети. На десет оперни певци, които в Ла Скала са преценили, че са ключови, определящи за историята и възхода на това изкуство, за неговата стойност и красота. Десет портрета.

Знаете ли колко от тези портрети са на български певци? Не предполагайте, ще ви кажа веднага – седем*. Седем от десет. В родината на операта. В светая светих на това изкуство.

Та, не става дума само за оцеляване. Защото така се оскотява. И защото дори в Библията е казано: с единия хляб не се живее. Нация, без културни потребности и натрупвания, е обречена. На много неща. Включително на глад.

* Портретите са на:

Борис Христов,

Николай Гуяров,

Гена Димитрова,

Никола Гюзелев,

Елена Николай,

Райна Кабаиванска

Надя Ковачева.

Другите три портрета са на:

Пласидо Доминго,

Мария Калас

Марио дел Монако.

Петко Стефанов

На снимката: Ла скала 13 август 1943 г.

 

Wednesday the 8th. Spiralata.net 2002-2019