История

20 години конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура”

Печат

20 години конференция „БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ – ДУХ И КУЛТУРА”

Екатерина Пейчева

   

Уважаеми участници в конференцията, уважаема публика, 20 години ни делят от ония дни, когато беше проведена първата конференция под наслов „България в световната история и цивилизации – дух и култура”. Още самото заглавие показва огромната смелост на организаторите и жалоните, които бележат измеренията на този форум. Защото смелост се изисква, за да поставиш историята на една малка и както ни внушаваха дотогава, незначителна страна в контекста на световната история и многобройните ѝ цивилизации. И не по-малко смело е да заявиш, че именно духът и културата на  един народ са това, което му отрежда място  в световната история и го прави значим и безсмъртен. Тази идея обедини създателя на издателство „Народен Будител” и издател на в-к „Народен будител” Димитър Боянов и директора на Археологическия музей във Варна Иван Иванов – обедини словото с историческата наука и свърза съвремието с най-древната цивилизация, оставила своите златни следи в известната ни човешка  история.

Аз помня началото на тази конференция, състояла се в една малка заседателна зала на община Варна. Но още на третата година тя набра сили и до днес се провежда в голямата пленарна зала на общината – тази тук. Помня българите, които се стичаха от цял свят на нашата конференция – преживяли дълги години в изгнание, далеч от Родината, но останали българи по дух и сърце. Така се създаде кръг от родолюбци, хора – патриоти, които получиха възможност да споделят своите идеи.  В дните на настоящата конференция те се свързваха с чувствата на братско единение. За пръв път се даваше възможност на българите от разпокъсана България да се срещнат, да споделят радости, болки и надежди.

От тази трибуна научихме за списание „Авитохол”, издавано в Лондон от дружество „Българска орда”, доц. Татяна Яруллина от Казан ни разказваше за волжките българи, тук приехме декларация в подкрепа на самоопределението им като българи, а не татари, както и до днес някогашната Волжка България се води Татарска република в рамките на Руската федерация,  а акад. Юхма  ни донесе поздравите на българите от Чувашия, които също не са забравили и тачат общите ни деди.

Тук ставахме съпричастни на изследванията на историци, археолози, писатели, изследователи и ентусиасти както от България, така и от Бесарабия, Волжка България, Франция, Канада, САЩ, Англия, Португалия, Чувашия – отвсякъде, където живеят българи – хора с дръзновен дух, милеещи за род и Отечество. Те, както и всички автори на конференцията през годините, търсеха истината за българската държава и нейния път през вековете, за културата и националните ни корени, за приноса на българите в световната съкровищница на Духа, за знанията и творчеството на древните и съвременни българи. Те бяха водени от гениалното прозрение на Димитър Боянов, че духът и културата са определящите жалони в пътя на един народ през времето, а не завоеванията и материалните му придобивки, че духовните съкровища са вечните и нетленни измерения на един народ и те са, които ще дадат сили на нашите деца и потомци да устоят на ураганните ветрове на времето и да продължат пътя на българите и в идните хилядолетия. Защото миналото не съществува другаде, освен в нашата памет, и когато узнаем истината за това минало, ще можем да разберем  и да се поучим от грешките и успехите, ще научим историческите си уроци и ще можем да променим катастрофалния модел, в който се въртим като държава повече от 1200 години.

Затова конференцията се отличава с широк диапазон на темите, понякога с дискусионен характер, с изследването на проблеми, които са били години наред табу за официалната ни историография. Все повече изследователи са привлечени да споделят своите виждания,  проучванията и хипотезите си.  Именно това разнообразие и неординерност на темите твори новата, истинска история на България и тя ще ни помогне да отстоим себе си като българи и да защитим земята си в днешните сложни времена, когато западната цивилизация като че ли е обречена и милиони мигранти променят демографския и духовен облик на Европа.

  Все повече изследователи застават на тази трибуна, множат се    родолюбците, благословени от творческия български дух, които с трудовете си създават и пренаписват новата, истинската българска история. Изследванията на незабравимия директор на Археологическия музей – Варна, Иван Иванов, представени в доклада, с който се открива първата конференция – „Варненският некропол и социалното развитие през 4-то хилядолетие пр. Хр.”,  продължиха екип от научни работници от варненския Технически Университет под ръководството на проф. Руси Русев, а д-р Йордан Бояджиев представя на конференциите техните проучвания на древните технологии за обработка на металите и издаваните въз основа на тях книги. Сред тях е д-р Христо Смоленов,  автор на филма и книгата „Тайното знание на Черноморската Атлантида”, които бяха представени на конференцията – той намира в златните артефактивпечатляващи съответствия между пропорциитеи метриката на Варненското злато и Хеопсовата пирамида.

   Проф. Петко Димитров от Института по океанология – Варна, в екип с   проф. Уилям Райън от Колумбийския университет потвърдиха с нови научни аргументи получилата   широко международно признание хипотеза за потопа в Черно море, погубил цветущата цивилизация по бреговете му преди около 7500 години. Той намери и т.н. „чиния на Ной” в дълбоководните си проучвания на черноморския шелф, която може да преобърне знанията за древната история. А всичко това даде възможност на изследователя Светлозар Попов да обоснове хипотезата си за съществуването по нашите земи на древната Цивилизация Варна.

    Лекар по професия, д-р Светлозар Попов е изследовател с енциклопедични знания и дръзновен и неуморен дух, автор на 8 книги с широк диапазон от теми – от древна история в „Халколитната цивилизация Варна” и „Българското име в библейски времена” до „Българската писменост – известна и непозната” и „Българският Коледа във Веда Словена”.

  Удивителните паралели между  мотивите на някои български  народни песни и  шумерските  сказания станаха тема за изследване на русенеца Светлозар Рулински, автор на книгата „Шумерски митове в българския фолклор”. За необикновения феномен край Варна „Побити камъни” за пръв път в България заговори Георги Илиев от София като за древно мегалитно светилище без аналог в света.

   Инж. Георги Кръстев и Тодор Целов от Монтана разработиха и предложиха модел на световен календар на основата на древния български календар.

  Многогодишните проучвания  на  вечния български календар,  обвързаността му с космическите цикли, археометричното му изследване, довело до създаване на Български циклов календар, както и архиметрирането на букви от българската глаголица, са тема на екипа инж. Таньо Танев и физика Ангел Манев от Института за космически изследвания към БАН в Стара Загора. Обичани и чакани с нетърпение лектори, те ни посвещават и в древните тайни на тракийските могили.

  Спас Мавров, скулптор и езотерик, автор на плакета с лика на Д. Боянов, разбулва  символите и принципите на Тангризма, разтълкува ни тайните  значения в посланията на българските народни приказки.

    За нас като организационен комитет е особено важно предаването на щафетата на младото поколение, за да се поддържа винаги жив огънят на българския дух. Затова винаги предоставяме трибуна и на млади автори със значителни разработки, подпомагаме ги в техните първи стъпки по трудния път към опазване на паметта за предците ни.  Някои от тях  намериха своето място още като ученици от  Хуманитарната гимназия –  Росен Гацин, който написа чудесното краеведско изследване за читалището „Съзнание” и организира първата музейна етнографска експозиция в родния си град  Белослав. Участва в конференцията през годините на следването си и днес вече като д-р по етнология, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” и председател на читалището в Белослав. Другият млад изследовател е Християн Облаков, издал вече 6 книги за варненските архитекти от началото на ХХ век, изградили характерния облик на морската ни столица Варна, инициатор на Сдружение за опазване паметниците на културата във Варна. Николай Гурбанов, още като ученик от същата  Хуманитарна гимназия, носител на златни медали от Националния фолклорен конкурс „Орфеево изворче”, представи пред нашата аудитория учредения от него Национален младежки фолклорен съюз. Тази година, вече студент от АМТИИ – Пловдив,   той получи от Дочка Къшева правото и проведе юбилейния 15 Нац. фолк. конкурс в Калофер – най-мащабният фолклорен конкурс в България с повече от 3500 участници.

Тук искам да спомена и Дочка Къшева като участник в конференцията – народна певица, поетеса, композитор, педагог, създател и 20 години председател на НМФС „Орфеево изворче”. Конкурсът със същото име, заедно с членовете на този съюз възпита в български дух десетки хиляди деца и продължава да изпълнява мисията за опазване на богатата съкровищница на българския фолклор и предаването ѝ на младото поколение българи, за да не угасва факелът на  българщината.

  С голяма симпатия помним и участието на Райчо Гънчев от Стара Загора, който представи създадената от него Прабългарската школа за оцеляване „Багатур”. Там той възкресява древните български бойни умения и знания, обучава и възпитава младежите в любов към род и родина. За щастие, неговите синове продължават делото му и в  наши дни

  Възможност беше предоставена и на младежите от варненското Сдружение „Чигот”, които показват възстановки на български бойни облекла и традиции, на сдружение „Възрожденци - Варна”, чиито рисунки на образи на възрожденци са върху стената в началото на Аспаруховия мост. Младежки колектив от Хуманитарната гимназия „Константин Преславски” представи творчеството на големия български скулптор Кирил Шиваров, чиято градска скулптура придава очарование и европейски вид на София и Варна,   с работата си по проекта „Европеизирана Варна от началото на 20 в. – да съхраним красотата”.  Колектив от Английската гимназия във Варна  представи задълбочено историческо и изкуствоведско проучване за двете български църкви в Одрин. Представянето на младите изследователи е на високо ниво и внася оптимизъм и увереност, че делото на конференцията има бъдеще.

  Не можем да разкажем за всички лектори, които представиха вълнуващите си проучвания, но не можем да не споменем вълшебника на словото, поетът на Родопа Никола Гигов,  написал 12 книги за Орфей, носител на много световни награди, вписан в американската енциклопедия „100  велики мъже на ХХ в.”, създател на Родопската Орфеева школа в с. Гела, където 5 години изнасяше лекции, свързани с живота на Орфей.

Орфизмът като предтеча на християнството и ранното християнство са също  много интересна тема,  разглеждана от Петко Атанасов, журналист, писател, издател от София. Това е тема и на моите доклади, изнасяни през годините.

През 2008 г. беше тържествено отбелязана 120 годишнината на световно известния художник Борис Георгиев ди Варна, прославил града ни по целия свят. Беше прожектиран и филмът  „Борис Георгиев  – художникът, странникът, човекът”.

 Вече 20 години националната конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура” не само събира родолюбивите и будни българи, но тя притежава толкова силен творчески заряд, че по неин модел в редица градове се организират и провеждат подобни конференции: Шумен, София, Русе, Белослав, Стара Загора, Младежки конференции във Варна, конференциите на Съюз на Учените в България – клон Варна.  Поради големия интерес на авторите и по желание на интересуващите се от публиката вече 4 години  във Варна се провежда и пролетно издание – Пролетни дискусии, което от 2 години има и своето много успешно присъствие в София. Като съпътстваща програма се провеждат представяния на книги, филми, показващи живота на българите по земите, предадени на съседните държави по силата на Ньойския договор, археологически и културни открития, както и три  гостуващи етнографски  изложби от Етнографския  музей при БАН, подредени от  гл.ас. д-р Елена Водинчар.

  Бяха издадени 6 сборника с докладите от конференциите 1996 до 2001 година от издателство „Народен будител”, както и сборник с докладите от 15-та конференция - 2010 г., издание на „Данграфик”. Тази година излезе сборник с доклади от проведените конференции през 2010-2014 г. Създаден е и сайт на конференцията в интернет, където се поместват докладите в текстов и във видеовариант. На страницата Историческа конференция – Варна във Фейсбук, която има  няколкостотин потребители, се публикува информация за интересни проучвания и събития, свързани с българската история. Всичко това стана възможно благодарение на  всеотдайната   работа на малкия организационен комитет, както и на безвъзмездната помощ на Йордан Дяков,  който подготвя всички печатни материали за конференцията.  

Така националната конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура” се превърна в едно от важните  събития в културния живот на Варна и със своята 20-та годишнина доказва, че Българският Дух е жив, че все повече българи вземат присърце бъдещето на България не само на думи, но и на дело. Защото народ, който познава и тачи своята история и своите предци, ще съумее да пренесе онзи огън, „що не гасне”, огъня на Духа, и през днешните времена на планиран хаос и ще пребъде в Пътя си през хилядолетията.

 

Повече за историческата конференция може да прочетете на официалния й сайт:  http://www.istor-konf-varna.com/

Monday the 1st. Spiralata.net 2002-2017