История

Кръглата църква в Преслав

Печат

Кръглата църква В ПРЕСЛАВ– НОВИ ПРОУЧВАНИЯ

 

Ангел Манев, Таньо Танев, Венера Иванова, Веселин Ташев

Институт за космически изследвания и технологии на БАН (Стара Загора)

 

Abstract:  Предлаганото изследване на Кръглата църква до гр. Велики Преслав отговаря на множество въпроси, на които историческата наука не е намерила точни отговори. Надеждно се датира построяването на храма. Времето на строежа се пренася с около 580 години по-рано от общоприетото. Доказано е, че това е ПЪРВИЯТ християнски храм в Европа. Храмът е поставен сред паметниците от световно значение за човешката цивилизация и култура.

 

Главната особеност на образователната система на позитивистичната наука е нейната невъзможност да обясни цялостно процесите и в природата, и в обществото. Като оставим настрана основния философски въпрос за първичността на материята и духа, тази особеност се дължи на абсолютно погрешната методика, на която е построена образователната система. Образованието е изградено на принципа: Обучение – Пресъздаване – Оценка. В този процес е изключен моментът на новото мислене. Обучаваният е длъжен да пресъздаде точно узаконеното, вече съществуващо знание, и тогава получава висока оценка. Системата автоматично изключва възникването на нови мисли, на нови идеи и на нови знания… Създадени са условия за непоклатимостта на догмите, които са приети по неясен начин. Тази методология се прилага във всички официални науки.  В случаите, когато се появят нови факти, които не се вписват в общоприетите рамки на научност, започват да се редят предположения и догадки, но винаги в посока на вече известното. Това е по-удобното и по-лесно възприеманото…

В областта на историческата наука, когато се разкрие нов исторически факт, спонтанно възниква стремежът той да се обясни и свърже с вече известните официализирани научни догми. Много често тези догми са пряко свързани с политически интереси. В такава среда обикновено по-напористите изследователи налагат своите възгледи, които обезателно са свързани и с политическите дадености. И тези техни възгледи и мнения започват да се възприемат като безспорни истини от цялото общество. Така се формира обществено мнение, което е безкритично, въпреки очевидните логически противоречия на „новите” твърдения. В настоящото изследване за Кръглата църква край Велики Преслав се демонстрира алогичността на редица официални твърдения и се доказва по неоспорим начин хипотеза, която позиционира Кръглата църква по времевата ос с около 580 години по-рано от досега тиражираното ѝ датиране.

Официалната информация за църквата е като че ли изяснена и категорична. Това е средновековна църква, паметник с национално значение, построен през  IX-Xвек от Симеон във византийски стил с кавказко и каролингско влияние.[1] Множество изследователи се мъчат да намерят прилики между архитектурните елементи на църквата и други подобни храмове в Европа и Азия, за да покажат откъде българите са заимствали съответни елементи на своята си църква край Велики Преслав. За жалост сред историческите среди в България не съществува единно мнение относно характеристиките на тази църква и връзките на различни нейни детайли с аналогични обекти по света. Това дава повод на чужди учени да правят своите  интерпретации, свързани с чужди политически интереси. В настоящото изследване на базата на последователното отхвърляне на официалните твърдения чрез факти се доказва, че тази църква е една от малкото ПЪРВИ  християнски църкви в Европа, построена по свещените правила, и като такава от нея са  правени заемки при построяването на други храмове с аналогични елементи.

През 1919 г. преславският учител Юрдан Господинов започва да разкопава една малка „бабунка” извън крепостните стени на стария град Велики Преслав. По думите на много възрастния жител на Преслав, Симеон Господинов, от това място турците навремето вадели камъни, „за да правят киреч”.[2] Излизат каменни зидове и учителят продължава да разкопава. През 1927 г. се намесва Българското историческо дружество и започват вече сериозни археологически разкопки на указаното място. Намесват се Кръстьо Миятев и други изследователи. Така започва мистерията….

Единственият съществуващ писмен документ, на който се основават историците за датирането на Кръглата църква, е Приписката на Тудор Доксов.

Тази Приписка не е достигнала до наши дни. Намира се в старобългарския превод на „Четири слова против арианите” от византийския църковен деец и писател Атанасий Александрийски (293/ 298-373) и е известна от 4 пълни и един частичен препис от XV в., от два преписа от XVI и един от XVII в. – всичките руски. Най-старият от тях е писан през 1489 г. в Новгород, по нареждане на дякон Герасим Поповка от брат му Митя, и в него изрично се съобщава, че е преписан „от стари български книги” (ръкописът се намира в Руската Национална библиотека в Санкт Петербург). След съпоставка с другите преписи на „Приписката” е безспорно, че текстът им е един и същ, и не може да се коментира за варианти по повод на неговата фактология.

Преводът  на текста е следният [3]:

„Тия благочестиви книги, наречени Атанасий, преведе по поръка на нашия български княз Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий, архиепископ на Моравия, в годината от сътворението на света 6414 (906), индикт 10. По поръка на същия княз ги преписа черноризец Тудор Доксов на устието на Тича в годината 6415 (907), индикт 11, гдето е съградена от същия княз светата златна нова черква……. ”

Ясно е, че става въпрос за църква, ясно е кога е построена, ясно е кой я е построил. НО! Първо Кръглата църква в Преслав е КРАЙ река Тича, а не ДО нейното Устие. Разсъжденията, че на това място Тича излизала от планинското си течение, са крайно несъстоятелни. Второ, щом Князът я е построил, защо тя не участва в дворцовия живот на Столицата Велики Преслав?Всички изследователи, независимо от противоречията им по други въпроси, са съгласни с този факт. Трето, защо Тудор Доксов не използва за ориентир построената вече СТОЛИЦА на България Преслав, а указва устието на Тича? Нормалната човешка логика, когато не се използва спекулативно, не може да стигне до извода за връзка между Приписката на Тудор Доксов и Кръглата църква край Велики Преслав и по този начин да се датира самата църква. Следователно съществуващото писмено доказателство  за датировката на Кръглата църква е негодно и трябва да се отхвърли. Явно в Приписката става въпрос за ДРУГА църква, която трябва да се търси около устието на р. Камчия, със старото име Тича.

Има и още въпроси без отговори, свързани с позиционирането на Кръглата църква край Велики Преслав върху оста на времето. Например, щом църквата е толкова ценна, защо е ИЗВЪН крепостната стена на Столицата?  На този въпрос до сега няма смислен отговор, а отговор от вида на този, че е „построена извън крепостната стена, за да се вижда отдалече” е повече от несъстоятелен! Нашият отговор е: защото по времето на Симеон  Кръглата църква е вече отдавна разрушена и изцяло е покрита с пръст. На повърхността изглежда като малка „бабунка”, не по-висока от 50-60 сантиметра.

Всяко историческо изследване е неадекватно, ако изследователят не се потопи в историческото време, когато се е случило събитието, което изследва. При датирането на християнска църква е задължително да се подходи към самото начало на поява на християнските църкви и да се върви по-нататък във времето, за да се постави църквата на точното ѝ място. Разбира се това е задължително, ако няма други ПРЕКИ доказателства за датировката, като надписи, изображения или описания в други документи. Ясно е, че няма записи, в които ПРЯКО да се свързва Кръглата църква с някаква година, по който и да е календар. Затова и няма друг път, освен пътят „от самото начало”.

От официалната светска и църковна история е известно, че до Сердикиския едикт на Император Галерий през 311 г. и Медиоланския едикт на Константин през 313 г. християнството е забранена религия на територията на Римската империя. Това означава, че  не може да има построени надземни християнски храмове преди 311 г. Следователно тази година е лявата граница на времевия интервал, от която по-нататък може да се датира и Кръглата църква.

Нашият анализ ще започне от местното население на Балканите и създаването на града Преслав. Това, че населението на Балканския полуостров се нарича с различни имена от различните хронисти, е доказано от Ганчо Ценов. [4,5] Било то  траки, готи, гети, кимерийци, българи – все става въпрос за предците на сегашните българи или за „прабългарите”. Известно е, че това население е  християнизирано от Апостол Андрей веднага след Петдесятница, когато той създава първата християнска епископска катедра във Византион, а после втората в Одесос през годините 35-42 от Новата ера.

Кога е създаден Преслав? Официалната наука твърди, че това е град, създаден от Омуртаг някъде около 814-816 г. на мястото на военен лагер.

 Възможно е. НО! Но много по-отдавна гръцкият летописец Исихий Милетски пише в своята „Световна хроника на града Византия от основаването му до 330 г.”, че затова, че готите са помогнали на Константин Велики да победи Лициний, той им построил четири града: Преслав, Плиска, Дръстър и Констанца. Книгата на Исихий Милетски е издадена през 1901 г. в Париж.[6]Оригиналният запис на Исихий Милетки е показан на Фигура 1, старото име на Преслав е подчертано. На  Исихий Милетски трябва да се вярва, тъй като той пише много близо във времето  до събитията, които описва – хронологията му е писана около 410 г., а Константин разбива Лициний през 324 г. Следователно имаме неопровержимо доказателство, че Преслав е създаден много скоро след 324 г.

 

Фигура 1.

Вероятността хрониката на Исихий Милетски да е ненадежден източник отпада поради факта, че през XIV век друг гръцки хронист записва същата информация за Плиска и Преслав. Георги Кудин в своята хронография [7] повтаря записаното от Исихий Милетски. По необясними причини тези два източника се подминават от българските историци. Нещо повече, мнозина от тях дори не знаят за съществуването на Исихий Милетски. А той е достатъчно надежден и неоспорим. Чрез тази хронология историята на градовете Плиска и Велики Преслав се „дърпа” съответно с 570 до 580 години по-рано от общоприетото.

Първото нещо, което се изгражда, когато се строи град на празно място, е построяването на храма. Градът  Преслав  е създаден някъде около и малко след 324 г.,  християнството е вече официално признато, сред населението е живо нелегалното християнство на Апостол Андрей. Налице са всички условия да се построи християнски храм в новосъздадения град. Започва да се изгражда хипотезата, че Кръглата църква е построена около 325 година….

По това време няма изградени правила, по които да се изграждат християнските храмове. Няма указания за това как трябва да се строи и каква трябва да е архитектурата на такъв храм, така че той да удовлетворява нуждите на християните. Още ги няма кръстокупулните църкви, няма ги и църквите с един, два или три кораба. Има го само натрупаният опит в построяването на езически храмове и каноните, по които се строи юдейски храм. Естествено е да се направят заемки от особеностите на тези два типа храмове. Въпросът за юдейските елементи в християнските храмове е разработен в множество изследвания.[8] От езическите храмове може да се вземе кръглата форма на мястото за свещенодействие.

За християните има един неоспорим закон  – Библията.[9] Там, в книга първа, Изход, Господ казва на Мойсей [6, Изход 20:25]:

20:25. Ако ми направиш жертвеник от камъни, не го зидай от дялани, защото щом туриш на тях сечивото си, ще ги оскверниш.

Ето го първото указание на Моисей  как се прави храм!

Второто указание на Моисей е дадено в следващото изречение [6, Изход 20:26]:

20:26. И да не се качваш по стъпала на жертвеника Ми, за да не се открие на него твоята голота.

Същият този текст, но в друг превод изглежда така:

20:25 Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш.

 20:26 И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.

Смисълът и в двете форми на заповедта е един и същ.

 

Какво се наблюдава на терен? Цялата Кръгла църква, това което е останало, е построена с НЕДЯЛАНИ камъни. Следователно изпълнено е първото условие за святост на християнския храм.

 

 

Фигура 2

На Фигура 3. е  показана схема на реализираната Кръглата църква, каквато я разкрива и публикува Кръстьо Миятев.[2]Известни са двете кръгли кули, които са част от преддверието на храма. В лявата кула по стената отвътре липсват някои камъни, в които е имало остатъци от дървени греди. Това е остатък от дървената конструкция на стълбата, по която се е стигало до горния етаж. Такива остатъци от стълба липсват на дясната кула. Защо? В конструкцията на юдейския храм дясната, южната кула, Яхин,  е кулата на свещеника, а лявата – северната, Боаз,  е тази на царя.  Очевидно е, че строителите са изпълнили и второто условие – свещеникът не трябва да се качва върху жертвеника. Друго обяснение на липсата на стълба в дясната кула НЯМА!

Фигура 3.

Ранното християнско богослужение се е създавало по подобие на синагогичното богослужение, което му е дало и формата, и съществена част от съдържанието. [8] Поради това  между структурата на късноантичните синагоги и раннохристиянските църкви има непосредствена връзка.[10] По това време е известен за света  Храмът на Соломон с двете кули (колони) отпред. Но християнският храм трябва да съответства на указанията, дадени от Пророците в Стария завет. В Стария завет  са дадени указания на Соломон как да направи  храма на Господа [6,Трета книга:Царства Глава 6] :

6:2 Храмът, който цар Соломон съгради Господу, беше дълъг шейсет лакти, широк-двасет и висок – трийсет лакти;

6:3 притворът пред храмът беше дълъг двайсет лакти, според ширината на храма, и широк – десет лакти пред храма.  

Във Втора  Книга на Летописите Глава 3 тези размери са повторени, но е казано и нещо много важно – колко е мярката на лакета:

3:3 Основата, положена от Соломона при граденето на дома Божий, беше тая: дължина шейсет лакти, по старата мярка, а ширина – двайсет лакти;

3:4 а притворът пред дома беше дълъг колкото ширината  на дома – двайсет лакти, висок пак – сто и двайсет. И отвътре го обкова с чисто злато.

Дължината на „старата мярка” на лакета е равна на 53 см (древноегипетското еле – б.а.) Реалните, точни  измервания на конструкцията на Кръглата църква в метри и съответно в лакти са показани в Таблица 1. Размерите в лакти са нанесени и на чертежа на църквата – фигура 4.

Таблица 1

Размери

  [m]

[  N хлакът]

Обща дължина на храма

31.80

60 х 0.53

Ширина на храма

10.60

20 х 0.53

Дължина на атрия

10.60

20 х 0.53

Ширина на атрия

10.60

20 х 0.53

Дължина на нартекса

  5.30

10 х 0.53

Ширина на нартекса

10.60

20 х 0.53

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Фигура 4

Така са изпълнени и трите най-важни указания на Господ за построяването на храма!

Пророк Малахия нарича Месията „слънце на правдата” [6, 4:2], а свещеникът Захария, баща на св. Йоан Кръстител, го определя като „Изток свише” [6, Лука 1:78]. Поради това църквите вече не са ориентирани към Йерусалим, а към изток, защото оттам се очаква второто пришествие на Христос.

Според 90-то правило на св. Василий Велики (330-379), формулирано ясно и категорично, християнската молитва трябва да се отправя само към изток или в християнския храм молещите се трябва да са обърнати на изток. И тези указания са изпълнени при ориентацията на Кръглата църква.

Опитът на римските центрически постройки широко се използва в епохата на ранното християнство през IV-V век, когато е започнало масово строителство на храмовете на новия култ. Голямо влияние на храмовете с ротонди оказва Пантеонът в Рим [11], построен около 125 г. Центрически постройки с акцент на ротонда през IV век  са мавзолеите на Диоклетиян, на Константин, на Елена, на Галерий, храмът на Минерва Медика в Рим,  дворецът на Диоклетиян  в Сплит и други. По същото това време Константин и Елена вече са построили и храма на Гроба Господен, категорично изграден като ротонда. Според нас това е причината централното храмово място в Кръглата църква да се изгради като ротонда.

Раннохристиянската литургическа практика се отличава от съвременната по много показатели. Съответно и литургичното планиране се променя с времето, като възникват едни орнаменти, а отпадат други. В нашия анализ сме длъжни да разгледаме източниците, които са разположени във времето най-близо до изследвания обект. В своята тържествена реч към клира и към народа, обръщайки се към епископ Павлин и към епископите, събрани за освещаването на църквата в Тир (Палестина) през 314-315 г.,  Евсевий Кесарийски първи разкрива символиката на християнската базилика, която съответства на йерархическото членение на  вярващите и подражава на Соломоновия храм. В публикуваната Църковна история на Евсевий Кесарийски [12], в Книга 10, Глава 4 е записано :

 „39. Впрочем, на влезлия вътре през вратата, той не позволявал да престъпи направо в светилището с нечисти неизмити крака, но оставяйки между храма и вратата на оградата достатъчно голямо място, и го украсил от всички страни с по четири полукръгли портика и му предал вид на четириъгълник, поддържан отвсякъде с колони. В промеждутъка между тях поставил дървени решетки съразмерно с височината, а пространството между портиците отгоре оставил открито, за да е видно небето и да влиза свеж, осветен от слънчевите лъчи въздух.

40. Тук, срещу храма, той поместил символът на святото очищение, т.е. създал източник, който давал обилна вода за измиване на влизащите в църковния двор. Тук се спират в началото всички влизащи и всички виждали богообразната  красота; това е и мястото за нуждаещите се от първоначални наставления.

41. След този първи изглед – друг: множество вътрешни придверия водят към входа на храма; на страната обърната към слънцето, той направил три врати, при което средната направил най-висока и по-широка от страничните (те били като телохранители при царицата), и я украсил с бронзови, на желязна основа изваяния и резби.

42. Точно такъв брой придверия разположил и в другите портици, от двете страни на храма; той замислил да направи над тях различни отвори, за да даде повече светлина в зданието, и ги украсил с тънка дървена резба. За самата базилика употребил изобилно количество скъпи  материали, без да жали средства.

……………………………………………………………………….

45. Не останал без внимание и подът – той го покрил с превъзходен мрамор и едва след това преминал към външните части на храма: направил от двете му странични страни два много големи притвора и помещения, съединяващи прохода със средната негова част. Тези пристройки миролюбивия наш Соломон, строителя на Господния  храм, направил за тези, които се нуждаят от очистване с вода и Свети Дух, така че да се осъществи в действителност пророчеството, изпратено свише :

46.  „последната слава на този храм ще надмине първата”…….

За първи път в християнската архитектура се описва двора пред храма във вид на АТРИЙ и той е неразривно свързан с конструкцията на храма.  Описанията, които Евсевий Кесарийски дава през 313-314 г. са реализирани много точно при построяването на Кръглата църква – построен е атрий с точно указаните форми и размери, направен е и кладенец по средата за очищението, четири са конхите на ротондата – толкова, колкото са полукръглите портици на атрия – фигура 4. Следователно за архитекта на Кръглата църква храмът в Тир е основен и много важен ориентир при практическата реализация на християнския храм.

Архитектът не разполага с описания на храмове в Кавказ или на тези, строени през средновековието. Това ни дава основание да твърдим, че строителите са живели близо до времето на построяването на храма в Тир. От друга страна, вследствие измененията на литургичната практика, много добре описани от  С. Станев [13], след VIвек атрият е отменен като изискване при архитектурното планиране на християнските храмове. Следователно Кръглата църква е построена ПРЕДИ VIвек!

В източноправославната и в католическата църкви свещените съдове се съхраняват в протезиса, в северната страна на светилището. В помещението от южната страна на централната апсида на църквата, наречено „диаконикон” се изгражда   умивалник, чиято канализация се събира в почетно място, където течността, като вода, се използва за измиване на светите неща и чак след това се изхвърля. Тази вода може да се използва и от духовенството за измиване на ръце преди започване на Божествената литургия. Затова в южния притвор на Кръглата църква, на източната стена,  е изработено и каменното корито за описаните цели.

 

 

 

Фигура 5.

Фигура 6.

В помещението „диаконикон” от южната страна се пазят одежди, книги, свитъци и т.н., които се използват в богослуженията. Това е мястото на свещените писания, следователно тук трябва да се търсят и особени, свещени надписи и символи. Такива надписи наистина е имало на северната стена на диаконикона – фигура 5. „Имало”, защото с времето тези надписи се унищожават прогресивно на фона на неглежирането им от страна на историческите институции. На фигура 6. е показан видът на все още останалия, но вече почти разрушен надпис през 2014 г.

Благодарение на публикацията на Медынцева и Попконстантинов през 1984 г. можем да използваме тези надписи за доказателствен материал[14]. Възстановката на надписа е показана на фигура 7.  Съпоставката с фигура 6. е показателна…..

 

Фигура 7.

 

Буквените поредици са изписани на височината на главата на човек, който е паднал на колене. Това е така нареченият „Абецедар” от Кръглата църква. Надписите представляват поредица от букви от азбуката Глаголица. В най-горната поредица липсва една буква. Във втората поредица буквата е добавена и съответно с точки-чертички е указано, че по-нататък подредбата на буквите е същата, както и в горната поредица. Третата поредица е много важна за ГЕНЕРАЦИЯТА на азбуката Глаголица. Директно е показано, че ГЕНЕРАЦИЯТА НА ГЛАГОЛИЦАТА  е базирана на ТРЕТАТА буква „Глаголи”. Три пъти е показан и правилният ред на буквите в Глаголицата: Аз, Боуки, Глаголи… В други публикации сме доказали, че точно такава Глаголицата е Свещена азбука, тъждествена на Санскритската азбука и на древната свещена предпотопна азбука ВАТАН. Само тази подредба на буквите прави Глаголицата СВЕЩЕНА азбука, отговаряща на ВСИЧКИ критерии за Свещеност. Характерно за технологията на направа на надписите е, че буквите са малки и няма изкъртвания при начертанието им върху ронливата мазилка на църквата. А това означава, че надписът е направен, когато мазилката е била още мокра.

При сравняването на фигури 6 и 7 е видно как с времето, вследствие и на „реставраторски” работи, се унищожава безценен паметник на нашата история. Трираменният кръст вече го няма… Няма го и завършващият кръст…

Азбуката Глаголица в правилната ѝ подредба е „извадена” на бял свят за първи път от мизийския епископ Улфила, живял от 310 до 382 г.н.е. Неговите предци са от Кападокия, преселени от ромеите в Мизия, където  е роден и израснал  Улфила. Той е епископ на населението в Мизия и никога не е бил епископ на население на север от р. Дунав. Всички доказателства сочат, че Улфила е български епископ. Ако надписът е направен от Улфила, къде другаде той ще напише азбуката Глаголица, ако не в Южния притвор на Кръглата църква?

            Абецедарът, написан на точното място в диаконикона,  е още  едно доказателство за датировката на Кръглата църква през IVвек.

При разкопките на Кръглата църква са намерени множество колони и каменни корнизи. По капителите и корнизите са изработени  орнаменти, изобразяващи растителни мотиви. Такива украси се появяват във византийската църковна архитектура едва през XIV век. В Кръглата църква орнаментите са близки до тези в храмовете в района на Древна Персия.

 

Анализът на тези орнаменти е изложен и в други публикации [15 ],[16].  За нас интерес представляват орнаментите от архиволта от централната арка на входа на притвора на Кръглата църква. На трите оригинални каменни орнамента, по които е възстановен архиволтът, са изобразени глави на котки – фигура 8. Подобни изображения на котки са намерени и на архиволта, открит в местността Аврадака, недалеч от Велики Преслав [16]  и са показани на фигура 9. Интерпретацията на изображенията като „бръшлянови листа” е крайно неубедителна и не води изследванията във вярната посока.    

Такива изображения на котки не се намират в други християнски храмове от XIX иXX век и не могат да се направят паралели с храмове от времето на царете Симеон и Борис. Показателно е, че официалната наука не дискутира естеството на тези два архиволта. Ако Кръглата църква е построена през III-IVвек, естествено е да са използвани орнаменти, заимствани от късноантичната езическа религиозна архитектура.

 

Фигура  8.

 

Фигура  9.

Всички  изложени по-горе факти доказват, че времето на построяването на Кръглата църква е някъде около 324-330 години. Времето на разрушаването на Кръглата църква остава дискусионен въпрос. На фигури 10 и 11 са показани две снимки от разкриването на Кръглата църква. Първата е от 1927 г., а втората е съвременна. Според нас по времето на царете Борис и Симеон  църквата е вече разрушена и засипана с пръст или веднага след заповедта  на Теодосий I през 381 г., когато забранява изповядването на друга разновидност на християнството, освен гръцкия вариант с видоизменения Символ на вярата от Константинополския събор,  или след поражението на бунта на Гайна в 400 г., или след Халкедонския събор в 451 г.

 

 По този начин е естествено Кръглата църква да не участва в духовния живот на столицата Велики Преслав и да не е упомената НИКЪДЕ по това време като такава.

 

 

Фигура 10.

Фигура 11.

Съществуват още множество доказателства за това, че Кръглата църква е храм, построен през IV век. Такива могат да се намерят при анализа на вида на капителите на колоните, на основите им, на корнизите, на подовата мозайка и други. И накрая, броят на сега откритите християнски църкви от IV век на територията на България е повече от 260 [17]. Кръглата църква не е самотна, тя се вписва в общия процес на строеж на християнски църкви през IV век.

По тази логика трябва да се преразгледа и храмът, открит в местността Аврадака, за възможността  и той да е построен през III-IV век.

Невъзможността на историческата наука да обвърже логически множеството доказателства за произхода и принадлежността на Кръглата църква дава основание на учени от Югославия и Румъния да градят теории, чрез които се отхвърля творчеството на българите на Балканите дори и през IX век.Тази битка се започва през 60-те години на миналия век[18]. За съжаление нашите историци, не приемайки автохтонната теория за произхода на българите, не успяват да защитят истинската история на българите на Балканите.

 Ако не съществуваше наложената парадигма за „Симеоновата златна църква”, много от изследователите биха стигнали естествено до извода за датиране на Кръглата църква от III-IV век.

Настоящото изследване обвързва неоспоримото присъствието на българите на Балканите много преди идването на Аспарух, с наличието на реални исторически факти за уникалното творчество на тези българи. Изобщо не е било необходимо древният български архитект да се съобразява с никакви храмове в Европа и да прави „заемки” от тях! Доказано е, че всякакъв тип аналогии с по-късни от IV век християнски храмове в Европа са неадекватни и неуместни, ако не се подчертава приоритета на Кръглата църква. Ако тя се  постави на вярното ѝ място на времевата ос, Кръглата църква се превръща в ПЪРВИЯТ или един от ПЪРВИТЕ християнски храмове в Европа. В нея са заложени пропорциите и технологиите за построяването на следващите храмове през средновековието в Европа.

 

ЛИТЕРАТУРА

1.      P. Magdalino, The Byzantine Antecedents of the Round Church at Preslav. — Проблеми на изкуството, 45, 2012, бр. 2, 3-5

2.      Миятев, Кр. Кръглата църква в Преслав. София, Държ. печ., 1932. 281 с. 

3.      Динеков, П.,  К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. С., 1967, 108-109 (превод на К. Куев).

4.      Ценов Г., Кроватова България и покръстването на Българите, ИК”Хелиопол”, 2004, ISBN954-578-160-2

5.      Ценов, Г. Хуните, които основаха Българската държава. Печ. Древна България, София, 1940. 102 стр. Второ издание, 2002.

6.      Исихий Милетски. Световна хроника на града Византия от основаването му до 330 г.,  книга,VI, ScriptoresorignvmConstantinopolitanarvm, recensvitTeodorvsPreger, LipsialeMCMVII, 1901.

7.      George Codinus, Excerpta de antiquitatibus Constantinopolitanis, E.Weber
 Published, 1843.

8.      Chalkia E. Le mense paleocristiane. Città del Vaticano, 1991.

9.      Библия. Св. Синод на Българската църква, 1925.

10.  W.O.E. Oesterley, The Jewish Background of the Christian Liturgy (Oxford: The Clarendon Press, 1925). 

11.  Всеобщая история архитектуры. Гл. ред. Баранов, Н.В. в 12 томах. Москва, Стройиздат, 1970. Т. 2, 530-540.

12.  Евсевий Кесарийский. Церковная история. Издательство Олега Абышко, 2013. 544 с. ISBN 978-5-990089-80-8

13.  Станев, Станислав. Литургичното планиране: За и против функционирането на атрия в Константинополската църква през VII век. – Изследвания в чест на Стефан Бояджиев. С., Национален археологически музей при БАН, 2011.

14.  Медынцева,А. и К. Попконстантинов. Надписи из Круглой церкви в Преславе. С.,1984.

15.  Мавродинов, Н. Старобългарското изкуство. София, 1959.

16.  Ваклинов, Станчо. Формиране на старобългарската култура VI-XIвек. С., Наука и изкуство, 1977.

17.  Димитров, Д. Християнските храмове по Българските земи I-IXвек. Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4

18.    Овчаров,  Димитър. История на българите: изкривявания и фалшификации. Сборник, ч. 1. София, ТанНакРа, ISBN954-9942-41-4  http://galleries2.adult-empire.com/8509/368227/2666/

Sunday the 28th. Spiralata.net 2002-2017