История

За беласките

Печат

ЗА  БЕЛАСКИТЕ

 

Езиците, които говорят днес така наречените славянски народи, според мен, са на основата на беласкийския език, а самите славянски народи са наследници на беласките (на гръцки пеласги) – така наречените траки, които изчезват точно когато се появяват славяните.

Днес родовите имена на българите в мъжки род се образуват главно с окончанията ОВ, ЕВ и/или СКИ.

Окончанията ОВ и ЕВ указват, че родовото име произлиза от името на родоначалника. Примери: От Иван – Иванов, Иванови. От Ботю – Ботев, Ботеви.

Предполагам, че окончанията ОВ и ЕВ са падежна форма, която замества СИН НА. Примери: Стоян, син на Иван, става Стоян Иванов. Христо, син на Ботю, става Христо Ботев.

Окончанието СКИ, указва, че родовото име е поместно, че произлиза от името на мястото, предимно селище. Примери: Георги Раковски, Иван Селимински.

Окончанието СКИ, във времето е разширило своето приложение в езика и е започнало да се ползва и за други случаи.

За мястото, където определена личност е станала известна, за местожителство. Примери: Софроний Врачански, Теодосий Търновски, Климент Охридски.

Поместни определения. Примери: Балкански, черноморски, черногорски, дунавски, скандинавски, океански, морски.

Други области на езика. Примери: Царски, борчески, пророчески, мелничарски, химически, физически, математически.

Окончанието СКИ, според мен, е от беласкийски език и се е ползвало със същото предназначение – за поместност. Знаем, че в древността народовото име понякога се е определяло от името на главния град. Примери: Рим – римляни. Атина – атиняни, Спарта – спартанци, Тива – тиванци, Ефес – ефесци, Троя – траянци.

Народът белги или болги, най-старият известен от историята народ на Балканския полуостров, е останал известен с името образувано по същия начин, според името на главния му град Бела – беласки, на гръцки Пела – пеласги. От Бела, е и името на Белопонес, на гръцки Пелопонес. Но планината Беласица си я знаем само с това име.

В определено историческо време превес взема народът мигдони, които по-късно стават македони и част от територията известна преди това като Белаския, започва да се нарича Македония.

По същия начин, с окончанието СКИ, освен беласки, са образувани и имената етруски и баски. Според историческите сведения, етруските се преселват на Апенинския полуостров от средната част на Балканския полуостров, от северозападна България, от района на Етрополе, където са живели трибалите. На мен не ми е известен древен град или местност, нито тук, нито там, от които етруските са получили името си, но не ми е известно и значението на имената Етър и Етро поле.

Всички знаем за Омир и Илиадата. И както при всяко велико литературно произведение, за тези които са я прочели, най-известно си остава началото на първото и изречение: "Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,..." И още от него се разбира, че гневът е главният мотив на произведението, а Ахил главният герой.

Българският преводач на Илиада, е избрал окончание за родовото име на Ахил – ЕВ – Пелеев. И така трябва, защото в текста по-нататък пише, че Ахил е син на някой си Пелей – цар на мирмидоните и морската богиня Тетида. И формално всичко си е наред, според изискванията на литературата и историята. Но...най-важна във всяко човешко действие и умисъл трябва да е истината. А каква е тя, в случая с Илиада?

Главният цензурен, забранителен манипулационен инструмент на историческата наука е принципът и "Има факт – има история". А под факт се разбира предимно писмен текст, дума или буква. Затова, каквото е написано – то е истината и не може да се оспорва.

Друг принцип на историческата наука е, "По възможност да се ползва оригиналът, а не преписи, преводи или тълкувания". Принципът е правилен, но е неприложим за Илиадата, защото е известно, че в определено историческо време, известен гръцки владетел е наредил да се запишат всички известни предавани устно епоси, легенди и предания. И тогава се ражда "оригиналът" на Илиадата.

По света има и други известни епоси и митологии: Махабхарата, Енума елиш, Библията и др. Те са различни по време, място и традиции и включват различни действителни исторически събития и герои, но похватите и целите им са винаги едни и същи.

Сърцевината на епоса винаги е народът на разказвача или писателя. Главният народ, чрез главните герои, трябва да има велико минало, да произлиза от боговете, да е с божествен произход. Чрез битието и подвизите на своите герои по време на повествованието, този народ, направляван и закрилян от боговете, трябва да се извиси над останалите във всичко. Разпространявайки и налагайки епоса като "истина", този народ предявява претенции и за бъдещето. В повечето случаи това е препоръчителна манипулативно внушена "истина", но джудаите направиха Библията задължителна "истина". А какво направиха гърците в Илиада и чрез нея? Същото!

Да се направи нов анализ на "гръцката" Илиада е продължително и трудно занимание и е непосилно за мен. Затова ще се огранича до цитираното по-горе начално изречение, като заменя само окончанието на родовото име на главния герой и то ще стане: "Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Беласки...".

Това означава, че Ахил е от град Бела или от широка Белаския. Той е предводител на "мир ми(г)дони" – мигдони, жители на същата територия. И накрая, както сочат някои исторически писмени източници: "Ахил и мирмидоните са българи" – белги или болги, беласки. Или ако искаме да затворим кръга с имената във времето и само за територията Македония, ще се получи следната последователност: белги или болги, беласки, мигдони, македони, българи.

Днес обаче, манипулаторите връщат колелото на историята назад, за да отделят жителите на съвременна Вардарска Македония от българите, но спират само до българи, македонци, а не продължават още по-назад в историята, до мигдони, беласки, белги или болги, което означава отново българи.

В частност, за територията Македония, и напред и назад, в началото и в края са все българите. Споменът за тях се потвърждава и от откритите скоро в Македония керамични икони. На две от тях пише "Болгар" и "Ахил". За Ахил се твърди, че е по-късният християнски свети Ахил.

Този похват на християнството за заличаване на минали герои и на нехристиянското минало въобще, е добре известен и от по-стари времена и от нехристиянски манипулатори, които променят само по една или две букви от името и връщане назад няма. Същият похват е приложен и за обезличаване на Боян Мага, като се препокрива с християнският мъченик свети Боян – Енравота.

През средновековието пратеникът на папата, съветва Калоян, че българите трябва да се съобразяват с мнението на папата и католиците, защото са римляни, а римляните, латините идват от Троя още след Троянската война. А Калоян му отвръща приблизително следното: "Че кой по-добре от нас ще знае за войната против нашите деди".

Асеневци са в Търново, в средата на Мизия, а мизите идват в северна България от Мала Азия, от района на Троя.

Нашето минало все още е изтъкано предимно от въпроси. Отговорите са важни, но по-важни винаги са правилните въпроси. Когато ги открием, ще намерим и верните отговори. Но трябва да ги търсим настойчиво и упорито.

Борис Балкх

http://borisbalkh.wix.com/balkhara

 

Saturday the 22nd. Spiralata.net 2002-2017