Историите, които ме научиха да живея

Една суфи история

Печат

Една суфи история…

Ошо

Група хора минавали покрай един суфи манастир. Провокирани от своето любопитство, решили да погледнат какво става там. Когато влезли в храма, останали просто шокирани. Какво да видят? Присъстващите били в катарзис: викали, плачели, скачали, пеели.., били напълно обезумели. Пътниците си помислили: „Това е манастир на безумци. Винаги сме мислели, че хората идват тук, за да получат посвещение и просветление, но тези наистина са полудели.“ А Учителят седял отстрани и наблюдавал напълно безмълвно този катарзис, този безумен хаос. Той седял съвсем кротко и мълчаливо.

Пътуващите се запитали: „Защо Учителят седи безмълвно?“ Някой от тяхната група предположил, че може би е прекалено уморен, може би твърде дълго е вършил това безумие.

След няколко дни отново минали покрай манастира на връщане към своя град, след като си свършили работата. Отново го посетили, за да видят какво се случва с тези луди хора. Когато се приближили до манастира, понеже сега било много тихо, си помислили: „Напуснали ли са го хората?” Защото не личало в него да има някой. Когато влезли обаче, всички били там, но седели мълчаливо, напълно безмълвно, никой не обелвал дори и дума. Те се спогледали в недоумение и си тръгнали.

След няколко месеца отново се отправили на път по своя си работа. По някаква случайност, пътя им отново минавал покрай суфи манастира. Любопитството им отново ги накарало да проверят какво става. Погледнали вътре, но този път нямало никой, само Учителят седял там. Попитали:

- Какво става тук?

Учителят казал:

- Забелязах ви и двата пъти… Когато минахте първия път, видяхте начинаещите. Те бяха изпълнени с лудост и аз ги насърчавах да я изкарат от себе си. Следващият път, когато минахте, те бяха постигнали реализация, бяха се успокоили. Затова седяха безмълвно. Нямаше нищо за правене. Сега, когато минавате за трети път, не остана необходимостта дори да бъдат тук. Сега могат да бъдат в тишина на всяко друго място по света, затова ги изпратих обратно там. Чакам нова група, но ако искате може да останете и да започнем с катарзиса.

Те отвърнали:

- Че за какво ни е катарзис?

Учителят се усмихнал безмълвно и казал:

- Вие сте светски хора. Натрупали сте много излишни боклуци в себе си. Нуждаете се от вътрешен катарзис. Трябва да изкарате навън всички пластове отрова, натрупана върху вашето истинско Аз. Катарзисът ще ви освободи от натрупаната лудост. Тишината може да настъпи, само след катарзиса. И тогава където и да сте, ще усещате вкуса на собственото си същество…

Понякога дори и наличието на едно чисто любопитство може да спомогне, за осъществяването на нещо трансформиращо.