Историите, които ме научиха да живея

Проповедта

Печат

Проповедта

 

Веднъж един молла отишъл в джамията, за да говори за вечните истини на Аллах пред вярващите. Но за негова изненада джамията била празна, ако не се брои млад коняр, който го поздравил най-почтително. Моллата си помислил: “Трябва ли да говоря за истините на свещения Коран само пред този коняр, или не?”. И тай като не намирал отговор на въпроса си, решил да попита самия него:

- Виждам, че освен теб тук няма никого. Как мислиш, при това положение аз дали трябва да говоря само пред теб за вечните истини на свещения Коран, или не?

- Не знам, господине, аз съм прост човек и нищо не разбирам от това. Но когато отида в конюшнята и видя, че всички коне са се разбягали и е останала само една кобила, аз все едно ще й сипя ечемик да я назобя…

Моллата разбрал думите на младия коняр и започнал своята проповед с голямо старание, като се опитвал в продължение на два часа не само да разкаже колкото се може повече, но и да блесна със своята ученост пред слушателя си. Накрая завършил с удовлетворение и като изтрил потта от челото си, усетил, че му се иска да получи признание от младия коняр за прекрасната си проповед. И го попитал:

- Хареса ли ти моята проповед?

- Аз вече ти казах, господине, че съм прост човек и май не разбирам почти нищо от това, за което говориш. Но ако ида в конюшнята и видя, че всички коне са се разбягали и е останала само една кобила, аз все едно, ще и сипя овес да се нахрани. Но аз няма да й сипя всичкия овес, който е предназначен за всички коне…

 

Йото ПАЦОВ, „Великите учители“, 2008 г.

Monday the 21st. Spiralata.net 2002-2019