Историите, които ме научиха да живея

Воинът стрелец

Печат

Воинът стрелец

 

Имало едно време един воин, приеман за много силен противник и майстор в оръжията, с изключение на лъка. Уморен от воюването, той решил да се оттегли и да посвети дните си на изучаване на майсторството на стреляне с лък. Открил един манастир, където преподавали тази дисциплина и там прекарал щастливи години в изучаване. След като приключил периода на обучение игуменът на манастира казал на воина: "Сине мой, научихме те на всичко, което знаехме за изкуството на стрелбата с лък. Време е да поемеш своя път".

С натъжено сърце воинът напуснал манастира и за известно време скитал сам, докато стигнал до своето родно селце. С голямо учудване, влизайки в селото, забелязал една мишена върху дърво със стрела, забита точно в центъра. "Онзи, който е изстрелял стрелата точно в центъра, трябва да е много добър стрелец" - казал си войнът. Няколко крачки по-нататък видял още една мишена и след това още една, и още една. В центъра на всяка от мишените имало по една забита стрела.

Войнът решил, че трябва да разбере кой е този майстор на лъка, защото със сигурност ще има много да учи от него. Обърнал се към възрастните хора в селото и попитал: "Бихте ли ме срещнали със стрелеца? След един час ще го чакам край реката на края на селото". И така след един час войнът се явил на срещата и зачакал. Никой не се появявал. Имало само едно момиченце, което си играело до реката и като видяло война, се доближило до него. "Чакате ли някого, господине?" – попитало момиченцето. Войнът отвърнал: "Върви да си играеш, малката". "Но на мен ми изглеждаше, че чакате някого, а пък ми казаха, че трябва да се срещна с някого край реката". "Вярно е, чакам някого. Очаквам да се срещна с най-великия стрелец с лък в това село, онзи, който изстрелял всички стрели точно в центъра на мишените, които видях". "Ами тогава това е една щастлива среща, защото аз съм човекът, който изстреля стрелите". Войнът все по-мнителен казал: "Ако това, което ми казваш е вярно, разкажи ми точно как успя всеки път да уцелиш центъра на мишената?" "Много е лесно – отвърнало момиченцето – опъвам лъка си много добре, прицелвам се със стрелата, изстрелвам я и където и да попадне рисувам около нея една мишена".