Историите, които ме научиха да живея

Буда и маймуната

Печат

Буда и маймуната

 

buda_monkey.jpgЕдна маймуна отишла при Буда. Тя не била обикновена маймуна. Била цар! Цар на маймуните, което означава – абсолютна маймуна.

Застанала пред Буда и му казала:

- Искам да стана Буда!

Буда дори не погледнал към нея и отвърнал:

- Никога не съм чувал за някой, който да е станал Буда, докато е бил маймуна.

Маймуната се почувствала леко засегната и казала:

- Не познаваш моите способности. Аз не съм обикновена маймуна.

Никоя маймуна не се мисли за обикновена. Всички маймуни смятат, че са необикновени – това е част от тяхната маймунщина. И тя продължила:

- Аз не съм обикновена маймуна. Аз съм цар на маймуните!

Този път Буда погледнал към нея и попитал:

- Какви специални или необичайни способности притежаваш и можеш ли да ми покажеш някоя от тях?

Маймуната се усмихнала самонадеяно и отговорила:

- Мога да скачам! Мога да скачам до самия край на света. – Тя скачала по всички дървета. Знаела много добре как се скача!

Буда казал:

- Добре, скочи първо върху дланта на ръката ми и тогава скочи на другия край на света.

Маймуната се опитала, а била наистина много силна, много здрава маймуна. Излетяла като стрела и летяла, летяла… и летяла – месеци. А историята разказва, че минали дори години, и маймуната стигнала до самия край на света…

Тя се засмяла самодоволно. Казала си: „Виж ти! Самият край!“ Погледнала надолу. Видяла бездънна пропаст. Там имало и пет колони, които очертавали границите, и вече трябвало да се връща при Буда. Но как да докаже, че е стигнала до самия край на света, до тези пет колони? Така й хрумнало да се изпикае близо до едната колона – маймунска работа! Решила да я маркира.

Минали още години докато се върне обратно. Когато пристигнала при Буда, гордо казала:

- Бях на самия край на света! Ако не вярваш, аз оставих знак!

Но Буда казал:

- Само се огледай…

Тя изобщо не била помръднала. Тези пет колони били петте пръста на Буда. И вонели на пикоч! Тя била върху дланта му със затворени очи през цялото време. Трябва да е сънувала…

Умът е като маймуната. Винаги си мисли, че ходи някъде, винаги се опитва, винаги желае и се стреми към активност, но всъщност изобщо не помръдва. Той дори не съществува. Умът е една илюзия. Сънуваща маймуна.

 Ошо

Thursday the 27th. Spiralata.net 2002-2019