Историите, които ме научиха да живея

Б(у)дителност

Печат

Б(у)дителност

При един много стар учител дошъл принц и казал:

- Баща ми ви поздравява. Той е стар и няма да живее дълго. Праща ме при вас със спешна молба - да ме обучите, докато той е още жив. Иска му се да ме види с вашите препоръки. Аз владея великолепно множество бойни изкуства, бях на война, имам медали. Завърших университета с отличие. Когато се върнах при баща ми и му казах: „Готов съм", той ми отвърна: „Не, още не си готов, не си свършил най-важното. Трябва да отидеш при един учител, за да те научи на медитация. Това ще ти позволи да обединиш цялата си предходна подготовка. Докато не се научиш на това, не мога да ти поверя държавата." И каза вашето име.

Принцът помълчал известно време и добавил:

- Готов съм да изпълня всички ваши указания, но побързайте.

Учителят казал:

- Първото ми изискване е да не бъда обвързван с времето. Всичко зависи от вас. Ще се старая възможно най-много, защото на мен също не ми остава много. Вече съм стар и не мислех да взимам ученици, но вас ви изпраша самият император, а той е мой стар приятел, заедно учихме медитация при един учител. На него не мога да откажа. Обучението ви започва веднага.

Принцът попитал:

- Какво трябва да правя? Старият учител отвърнал:

- Най-обикновени неща - ще чистите, ще готвите, ще носите вода, ще цепите дърва. Но помнете: по всяко време мога да ви ударя изотзад, така че бъдете нащрек.

Принцът не очаквал такъв обрат, повдигнал рамене и казал:

- Какво е това обучение? Но щом баща ми ме е пратил при вас, значи така трябва да бъде.

Учителят непрекъснато го биел. Бил наистина велик, опитен човек. Приближавал се безшумно, стъпките му не се чували. Неочаквано изскачал отникъде и удрял лошо.

След 15 дни цялото тяло на принца го боляло от непрекъснатия бой, но той бил щастлив, защото се научил да чува стъпките на учителя си. Съзнателността му пораснала. Докато цепел дърва, мислите му били съсредоточени върху стареца: „Откъде ще се появи и как да се защитя?"

Учителят се опитвал да го удари, а принцът едва успявал да хване бамбуковата му пръчка. В такива условия съзнателността му трябвало да нараства. След три месеца старецът вече не могъл да го удари нито веднъж за цял ден.

Принцът бил много щастлив. Мислел си: „Дойде великият ден!" Радвал се на тялото си, което укрепвало под ударите. Сега разбирал, че е придобил някаква сила, която не е притежавал никога преди. Понякога, чувствайки, че учителят се прокрадва, викал от стаята си: „Не се и опитвайте. Нащрек съм!"

Но с това обучението по бдителност не свършило. Един ден старецът го извикал и му казал:

- Сега започва следващото ниво. Досега те бих с бамбукова пръчка, а от днес ще те удрям с истински меч.

Извадил меча си и казал:

- Ето, погледни го. Следи го. Сега той ще те дебне непрекъснато.

Това вече не било шега работа, а въпрос на живот и смърт. Пред истинската заплаха съзнателността на принца порасла като стълб светлина.

Старецът се опитвал да го удари, но в продължение на три месеца не могъл. Понякога, докато принцът медитирал със затворени очи, той чувствал, че учителят се промъква зад гърба му, за да нанесе удар, и когато замахвал, принцът се хвърлял встрани, за да се спаси.

Дошъл денят, когато учителят го извикал отново и казал:

- Щастлив съм. Втората част на обучението е завършена.

Принцът отговорил:

- Аз също съм щастлив и съм ви безкрайно благодарен. Не съм и подозирал, че имам такива способности. Даже най-лекият ветрец не може да мине покрай мен, без да го забележа. Нито една мисъл не се промъква в съзнанието ми неконтролируемо и се радвам, че има още какво да науча.

Отначало имах съмнения и дойдох тук само защото баща ми настояваше. Но сега самият аз искам да се уча и вече не мисля нито за баща си, нито за империята, нито за нищо друго. Всичко, за което мисля, е как да доведа съзнанието си до връхната му точка, и всичко това заради тази радост, която познах, за която дори не съм подозирал и не съм могъл да мечтая.

Да започваме третото ниво.

Учителят казал:

- Ще те удрям с меча нощем, докато спиш. Принцът отвърнал:

- Добре.

Учителят опитвал да удари принца, но щом влезел в стаята му, той се събуждал. Започнал да се вижда отстрани как спи. Заспивайки, наблюдавал как сънят го оборва и завладява тялото му. Обръщайки се насън, се виждал отстрани как се обръща от хълбок на хълбок.

Три месеца учителят се опитвал да нанесе удар, но не успял. Съзнателността на ученика станала абсолютна. Веднъж учителят повикал принца, прегърнал го и му предал меча си с думите:

- Ето моята препоръка. Баща ти ще я разбере, защото той знае, че това е мечът на нашия учител. Сега е твой, защото ти достигна висшето състояние на съзнателност, нуждата от меч остана далеч назад.

Из книгата "Най-известните дзен притчи"

Sunday the 25th. Spiralata.net 2002-2019