Историите, които ме научиха да живея

Лейла и Харун ар-Рашид

Печат

Лейла и Харун ар-Рашид

 

Прочутият халиф от династията на Абасидите Харун ар-Рашид научил, че един поет бедуин на име Кайс се е влюбил безнадеждно в Лейла и от любов към нея изгубил разсъдъката си, заради което бил наречен Мерджун, или Лудия. Заглождило го любопитство за жената, причинила такива страдания.

„Тази Лейла явно е страхотна жена – рекъл си той. – Превъзхождаща значително всички останали. Може би е невиждана красавица с рядък чар.”

Развълнуван и заинтригуван, той направил всичко по силите си, за да види Лейла.

Накрая един ден я довели в двореца. Лейла разбулила лицето си, а Харун ар-Рашид бил разочарован. Не че Лейла била грозна, недъгава или стара. Но не била и кой знае колко привлекателна. Била най-обикновен човек с обичайни човешки потребности и куп недостатъци, жена като безброй други.

Халифът не скрил разочарованието си.

- По теб ли си е изгубил разсъдъка Мерджун? Виж ти, изглеждаш съвсем обикновена. Какво толкова ти е особеното?

Лейла се усмихнала.

- Да, аз съм Лейла. Но ти не си Мерджун – отвърнала тя. – Трябва да ме видиш с неговите очи. Иначе няма да разбулиш никога тайната, наречена любов.

 

 

Има ли начин да проумееш какво е любов, ако първо не обикнеш?

Любовта не може да се обясни. Тя може само да се изживее.

Любовта не може да се обясни, но именно тя обяснява всичко.

 

Откъс от „Любов” Елиф Шафак

Wednesday the 16th. Spiralata.net 2002-2019