Историите, които ме научиха да живея

Общуване с Бога

Печат

Общуване с Бога

 

Един ден Муса* се разхождал сам-самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом приближил, бил не по-малко изумен от молитвата на пастира.

- О, любими Боже, за Те обичам повече, отколкото знаеш. За Теб съм готов на всичко, само кажи. И да ме помолиш да заколя за Теб най-тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За Теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката – да ти е вкусно.

Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно.

- После ще ти умия краката, ще ти изчистя ушите и ще те опощя. Ето колко много Те обичам.

След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик:

- Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз? Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство.

Стреснат и засрамен, пастирът почнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя донемайкъде доволен от себе си.

На вечерта чул глас. Бог му казал:

- О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите - праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен бяха сладко богохулство.

Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли, само че както му било казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил, потупал го по гърба и рекъл:

- Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се както знаеш. За Бога това е по-ценно.

Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по-голямо.  Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап – бил надскочил сладкото си богохулство.

 

Недей да съдиш начина, по който другите общуват с Бога. Всеки си има свой начин и своя молитва. Бог не приема думите ни за чиста монета. Той се вглежда дълбоко в сърцата ни. Важни са не церемониите и обредите, важно е дали сърцата ни са достатъчно чисти.

 

* В някои преводи на тази притча се среща и като Мойсей.

Monday the 19th. Spiralata.net 2002-2019