Историите, които ме научиха да живея

Приятели

Печат

Приятели

 

По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата - музика, цветя, ромолене на ручеи.

- Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.

- Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински....

- Има ли вода?

- Колкото искаш - чисти фонтани, прохладни басейни.

- А ще ми дадат ли храна?

- Колкото поискаш.

- А кучето?

- Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

- Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.

- Да, на двора има кладенец.

- А кучето ми?

- До кладенеца има поилка.

- А дали ще ви се намери малко храна?

- Да, ще те нахраним.

- А за кучето?

- Ще се намери кокалче.

- Какво е това място?

- Това е раят.

- Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.

- Лъже! Там е адът.

- Но как търпите това?

- Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

Паулу Коелю

Monday the 19th. Spiralata.net 2002-2019