Историите, които ме научиха да живея

Разговор с Бога

Печат

Разговор с Бога

 

Сънувах, че разговарям с Бога.

- И така, искаш да говориш с Мен? – пита ме Той.

- Ако имаш време – отговарям.

- Моето време е вечност. Какво искаш да Ме питаш?

- Какво най-много те учудва в хората? – задавам Му въпрос.

Бог отвръща:

- Че толкова бързо им дотяга детството. Бързат да пораснат, а после много искат пак да станат деца. За да спечелят пари, погубват здравето си, след това ги харчат, за да го оправят.

Взират се със страх в бъдещето и забравят за настоящето, така не живеят нито сега, нито после.

Живеят като че ли никога няма да умрат, а умират сякаш никога не са живели.

Бог взима ръката ми и ние мълчим. Тогава аз питам:

- На какво искаш да научиш Твоите деца?

- Искам да разберат, че не е възможно да накараш някого да те обича. Можеш само да му го позволиш.

Че не е добре за човека да сравнява себе си с другите.

Че богат е не онзи, който има много, а този, който е доволен от малкото.

Че трябват само няколко секунди, за да нараниш човека, но са необходими много години, за да излекуваш раните.

Че прошката трябва да се потвърждава със самия живот.

Че има хора, които обичат дълбоко и искрено, но не умеят да го изразят.

Че двама души могат да гледат едно и също нещо и да го виждат по различен начин.

Че понякога не е достатъчно да ти бъде простено, но трябва и ти самият да простиш на себе си.

И че Аз съм тук...

 

Винаги.

Sunday the 25th. Spiralata.net 2002-2019