Историите, които ме научиха да живея

Днес е прекрасен ден...

Печат

Днес е прекрасен ден...

 

Едно сляпо момче седеше на стъпалата пред една сграда с шапка пред себе си. То държеше табела с надпис: “ Моля помогнете! Аз съм сляп.”

В шапката имаше само няколко монети.

По улицата вървеше един човек. Той извади няколко монети от джоба си и ги пусна в шапката. След това мъжът взе табелата, завъртя я и написа няколко думи и се отдалечи. Много скоро шапката започна да се пълни с монети. Повече хора започнаха да оставят пари на сляпото момче.

Същият следобед мъжът, който беше сменил табелата се върна, за да види как вървят нещата. Момчето го разпозна по стъпките и го попита:

-Нали вие сте човека, който тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?

Мъжът отговорил:

-Аз просто написах истината. Написах това, което и ти беше написал, но по друг начин.

Това, което мъжът беше написал на табелата гласеше:

“ДНЕС Е ПРЕКРАСЕН ДЕН, НО АЗ НЕ МОГА ДА ГО ВИДЯ.”

Мислите ли, че първата и втората табела казват едно и също нещо? Естествено и двете табели казват на хората, че момчето е сляпо. Но първата просто те кара да помогнеш, като оставиш пари в шапката. А втората казва на хората, че те могат да се насладят на прекрасния ден, но момчето няма да може, защото е сляпо.

Понякога е нужно съвсем малко, за да се замислим и оценим даровете, които имаме, но които често приемаме за даденост. Научи се да благодариш за даровете в живота си! Спомняй си за тези, които имат по-малко и помагай с каквото можеш...