Историите, които ме научиха да живея

Орел и Чучулига

Печат

Орел и Чучулига

Орел и чучулига се срещнаха на една скала насред висок хълм. Чучулигата рече:

- Добро утро, господине.

А Орелът я изгледа отвисоко и промърмори:

- Добро утро.

-Надявам се, че всичко е наред при вас, господине - добави чучулигата.

-Мда - отвърна орелът, - при нас всичко е наред.. Но мигар не знаеш, че ние сме царят на птиците и не ти се полага да ни заговаряш първа?

- Струва ми се, че сме от един род - промълви чучулигата.

Орелът пренебрежително я стрелна с очи и попита:

- Кой ти е казал, че ти и аз сме от един род?

- Бих желала да ви припомня, че умея да летя толкова на нависоко, колкото и вие, а и мога да пея и да радвам другите земни твари. А вие не доставяте никому ни радост, ни наслада.

Тогава орелът се разгневи и рече:

- Радост и наслада! Ах ти, горделиво мъниче! Могъл бих да те унищожа с един удар на клюна си. Ти си на големината едва колкото крака ми.

Тогава чучулигата се издигна нагоре, сетне кацна върху гърба на орела и взе да го кълве по перата. На орела му стана неприятно, та литна бързо и нависоко, за да се отърве от птичето. Ала така и не успя. Накрая се спусна обратно върху същата скала навръх хълма, съвсем раздразнен, с малкото птиче все тъй на гърба, като проклинаше злополучното си положение.

В същия миг до него се приближи дребна костенурка и при вида му се разсмя тъй силно, че почти се катурна по гръб.

Тогава орелът изгледа костенурката и каза:

- Мудно и пъплещо дребосъче, сраснато със земята, на какво се смееш?

А костенурката отговори:

- На туй, че си се превърнал в кон и малка птичка те яха - и те превъзхожда.

- Върви си по пътя! - тросна се орелът. - Това са си наши семейни дела между мен и сестра ми чучулигата.