Историите, които ме научиха да живея

Това, което виждаме в другия...

Печат

Това, което виждаме в другия...

Един човек се обажда на домашния си лекар.

-         Рикардо, аз съм Хулиан.

-         О, здравей! Какво има, Хулиан?

-         Ами виж, обаждам ти се, защото се притеснявам за Мария.

-         Но какво й е?

-         Започва да оглушава.

-         Как така да оглушава?

-         Да, наистина. Трябва да дойдеш да я видиш.

-         Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено. Доведи я в понеделник в кабинета ми, ще я прегледам.

-         Да не мислиш, че можем да чакаме до понеделник?

-         Как разбра, че не чува?

-         Ами ... като я викам, не отговаря.

-         Виж, може да е заради някаква дреболия, нещо като тампон в ухото. Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария. Ти къде си сега?

-         В спалнята.

-         А тя къде е?

-         В кухнята.

-         Така. Извикай я от там.

-         Марияаааа....! Не, изобщо не чува.

-         Чакай, не се отчайвай. Вземи безжичния телефон, тръгни към нея по коридора и я викай, за да видиш кога ще те чуе.

-         Марияаааа...! Марияааа...! Марияааа....! Няма начин. До вратата на кухнята съм и я виждам. С гръб е към мен и мие чиниите, но не ме чува. Марияаааа....! Нищо.

-         Приближи се още.

Мъжът влиза в  кухнята, приближава се до Мария, слага ръка на рамото й и  крещи в ухото й:

-         Марияаааа....!

Побесняла, жена му се обръща и му вика:

- Какво искаш? Какво искаш, какво искаш, какво искаааааш.....?! Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”. С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар.

 

Добре ще е винаги, когато виждаш нещо у другия, което те дразни, да се сещаш, че то е най-малкото и в теб.

от Хорхе Букай "Нека ти разкажа"

Thursday the 27th. Spiralata.net 2002-2019