Историите, които ме научиха да живея

Приятели

Печат

Приятели

 

В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единия зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал ма пясъка:

"Днес моят най-добър приятел ме удари!"

Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък:

"Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!"

Заинтригуван, приятелят му го попитал:

"Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък?"

Засмян, другарят му отвърнал:

"Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи…"

* * *

Приятелите са Божи дар! Защото те ни приемат и обичат такива каквито сме. И ние с благодарност и вяра в тях отговаряме посъщия начин! Но, ако жадуваш за обичта и приятелството на някого, а обещаната взаимност са си я взели обратно, това не е ли повече от предателство? Може би безнадеждност. Обич и приятелство не се просят!

 

Monday the 19th. Spiralata.net 2002-2019