Историите, които ме научиха да живея

Истинска приказка

Печат

 

 

 

 

Истинска приказка

 

 

 

 

 

Два дявола седнали да си говорят

 

От дума на дума, започнали да спорят.

 

Този преувеличил това, друг онова

 

и хванали се за острите рога.

 

 

 

Всеки искал другия да убеди,

 

че е направил повече злини...

 

Викали, крещели, накрай се сбили,

 

с погледи кръвясали и диви.

 

 

 

И олелия вдигнали такава,

 

че Шефа се събудил от дрямка здрава.

 

А щом гласът му страшен прогърмял,

 

пронизал ги като с кинжал:

 

 

 

- Единствен мога аз да преценя

 

чия е най-голямата злина!

 

- Я, се хващайте на работа веднага,

 

преди да съм ви пратил долу, в Ада!

 

 

 

- И след три дни, обратно тука!

 

Внимавайте, ще ви следя под лупа!

 

А бил Шефа дявол вероломен,

 

друг такъв нямало подобен;

 

 

 

по-чер от най-безлунна нощ,

 

зъл, свиреп и със огромна мощ.

 

И дяволите с ужас осъзнали

 

как в капана собствен се навряли.

 

 

 

Знаели, че ако не измислят нещо,

 

в пъкъла ще плачат безутешно...

 

Приложили какви ли не хитрини;

 

и намразили хората, уви.

 

 

 

Тоз излъгал брат си, друг убил жена си,

 

майка пък продала дъщеря си...

 

Но дяволите не намирали покой

 

и стила си хитро променили свой:

 

 

 

Занашепвали на непросветените души,

 

че и без Бог, и вяра, пак всичко ще върви,

 

а парите са единствен господар,

 

даже за любов и болест пак те са цяр...

 

 

 

Политиците първи забравили народа,

 

в храма влизали попове за изгода,

 

в болниците лекували дори

 

само онзи, който може да плати!

 

 

 

Но дошъл определеният от Шефа ден.

 

Посрещнал ги необичайно разведрен:

 

- Брей, надминахте и мен! Виж ти...

 

Застанете от двете ми страни!

 

 

 

- От днес ви назначавам за министри!

 

След мен, от вас всичко ще зависи!

 

И потекли по Земята кървави реки,

 

малцина запазили се от злини...

 

 

 

Затворили врати на своя дом,

 

наплашени от зверства и погром!

 

Надявал се, напразно чакал Бог,

 

към Него някой да отправи зов;

 

 

 

в молитва чиста, от сърце,

 

с вяра, колкото поне зрънце...

 

защото чувал той душите да ридаят,

 

но сякаш не знаели какво да правят...

 

 

 

Потресен изпратил Ангелите - воини,

 

да унищожат Ада и противните му козни...

 

После, докоснал нежно със ръка

 

и приласкал всяка изгубена душа...

 

 

 

И ето, бавно настъпила промяна,

 

отдавна чакана, така желана,

 

внушена на писатели, поети,

 

на пророците днешни чрез завети...

 

 

 

И човекът започнал да твори,

 

но не за слава, нито за пари...

 

Във култ издигнал Любовта!

 

Спасил себе си, Земята и света!

 

 

 

Усмихнал се едва тогава Бог,

 

справедлив, любящ, макар и строг.

 

И благословил човешкия ни род

 

с наградата за вечния живот!

 

 

 

Мина Филипова

 

 

 

 

 

 

Wednesday the 16th. Spiralata.net 2002-2019