Историите, които ме научиха да живея

Празната чанта

Печат

Празната чанта

Починал един човек…и видял, че Господ се приближава към него с една чанта. Заприказвали се…

 

Господ: Хайде, човече, време е за тръгване.

Човекът: Така бързо?! Имах толкова много планове…

Господ: Да. Време е за тръгване.

Човекът: Какво има в чантата ?

Господ: Това, което си притежавал.

Човекът: Това, което съм притежавал? Значи вещите ми, дрехите ми, парите ми…

Господ: Те никога не са били твои, те са на света.

Човекът: Спомените ми?

Господ: Не. Те принадлежат на времето.

Човекът: Уменията ми?

Господ: Не. Те принадлежат на условията.

Човекът: Приятелите ми? Семейството ми?

Господ: Не, човече, те принадлежат на пътя, по който си вървял.

Човекът: Съпругата ми? Децата ми?

Господ: Не. Те принадлежат на сърцето ти.

Човекът: Тогава сигурно е тялото ми?

Господ: Не, не, не - то принадлежи на пръстта.

Човекът:Тогава със сигурност е душата ми!

Господ: Грешиш, човече. Душата ти ми принадлежи.

Със сълзи на очи и страх в сърцето човекът взел чантата от ръцете на Господ и я отворил…Била празна.Сърцето му било съкрушено, сълзите се стичали по лицето му …

Човекът: Значи не притежавам нищо ?

Господ: Правилно. Не притежаваш нищо.

Човекът: Тогава какво съм притежавал въобще?!

Господ: Миговете…миговете, които си преживял.

Животът е само един миг, изживейте го, обичайте го, насладете му се" -Джем Шен

 

Monday the 25th. Spiralata.net 2002-2019