Историите, които ме научиха да живея

Притча за вълшебника и овцете

Печат

Притча за вълшебника и овцете

 

На една поляна, сред огромна гора, живял вълшебник, който имал голямо стадо овце. Всеки ден той изяждал по една овца от стадото. Овцете му причинявали голямо безпокойство – те се разбягвали из гората и му се налагало да губи доста много време, за да хване една, а другите отново да ги събере заедно. Разбира се, овцата, която имал намерение да заколи, чувствала това и отчаяно се съпротивлявала, а нейните крясъци плашели другите овце. И тогава вълшебника се изхитрил – той си поговорил с всяка овца поотделно и на всяка внушил по нещо.

 

На една казал: „Ти не си овца, ти си също такъв човек, както и аз. Няма от какво да се страхуваш, тъй като аз коля и ям само овце, но ти си единственият човек в това стадо и значи – моя най-добър приятел“. На друга казал: „Защо бягаш от мен като другите овце. Ти си лъвица и няма от какво да се страхуваш. Аз коля само овце, а ти си ми приятел“. На трета внушил: „Послушай ме, ти не си овца, ти си вълчица. Вълчица, която уважавам. Аз, както и по-рано, ще продължавам всеки ден да коля по една овца, но ти вълчице, най-добрия приятел на вълшебника, няма от какво да се страхуваш“.

Така той поговорил с всяка от овцете и на всяка внушил, че не е овца, а съвършено друго животно, което е различно от всички останали овце от стадото. След този разговор поведението на овцете се променило напълно – те съвсем спокойно си пасели и не бягали в гората. И когато вълшебникът колел поредната овца, те си мислели: „Ето, заколиха още една овца, а аз – лъва (вълка, човека, най-добрия приятел на вълшебника) няма от какво да се страхувам.“

И дори овцете, които колел, престанали да се съпротивляват. Той доближавал до някоя от тях и й казвал: „О, моя добра приятелко, отдавна не сме си говори. Хайде с мен в двора. Искам да се посъветвам с теб за стадото“. И овцата гордо тръгвала с вълшебника към двора. И там той действително я питал каква е ситуацията в стадото. Жертвата с радост му разказвала за всичко, а след това вълшебникът я убивал. Тъй като смъртта настъпвала мигновено, то овцата не успявала да разбере какво става.

Вълшебникът бил много доволен – той повишил самооценката на всяка от овцете и така те вече не се притеснявали за неизбежната смърт, станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и спокойно си пасели, в резултат на което и месото им станало много по-вкусно. Много години вълшебникът лесно се справял с огромното стадо и най-интересното е, че всички останали овце му помагали – ако някоя по-съобразителна овца започвала да се досеща за истинското положение на нещата, то останалите овце, вълци, хора, лъвове – най-добрите приятели на вълшебника – му казвали за странното поведение на тази овца и той още на следващия ден с удоволствие я изяждал.

 

http://www.libo.ru/libo7199.html

Превод от руски Таня Т.

 

Monday the 24th. Spiralata.net 2002-2019