Историите, които ме научиха да живея

Урок от аборигенската книга на мъдростта

Печат

Урок от аборигенската книга на мъдростта

Следните думи на Буумба Джунебун продължават да звучат достоверно както днес, така и когато ги е написал преди 26 години…

 

Послание до Хората

 

В продължение на хиляди години Австралия е била земя извън времето, където почти нищо не се е променяло. Аборигенските народи са били откъснати от останалия свят, без да имат представа за случващото се по други части на Земята. Времето ги било подминало, докато по други места се раждали велики цивилизации, и от останките на тези цивилизации възниквали други цивилизации.

Това бил свят на добро и зло. Велики и прекрасни неща се случвали, докато човечеството се стремяло към по-големи познания и разбиране. Учени пътували до неизвестни земи в търсенето си на знания, осъществявала се размяна на култури и идеи. Светът бил вълнуващо място на нови открития и изобретения, като човечеството напредвало в своето развитие. Но светът бил и място на ужасяващи неща, докато армии се сблъсквали и цели континенти били обхванати от войни.

Цивилизацията, такава, каквато я знаем днес, не е дошла лесно при човечеството, тъй като сме платили скъпо за нея. Цената за нея е съставена от кръвта, потта и сълзите на народите през вековете. Едни култури се сблъсквали с други, имало религиозна нетолерантност, и цели раси били заличени от лицето на земята.

Производството на храна също било с висока цена, тъй като то се основавало на робския труд на различни народи. Малки кораби се борели срещу морските ветрове и бури, за да докарат храни от далечни земи, и моретата взимали много жертви. Храната също си има своя история. Докато ядете хляба си, не си мислете, че той е изобретение на белия човек. Хляб се е пекъл още преди хиляди години в Египет. Чаят, който пиете, не е английски. Народите на Индия и Китай са пиели чай, докато хората в Британия все още са водели първобитен начин на живот.

Всички раси по света са допринесли с нещо за сегашната ни цивилизацията. Знаете ли, че преди две хиляди години местните жители на остров Британия не са се различавали по нищо от всяко друго племе, като бродели по различни места, ловували, жените събирали храната, която природата им предоставяла. Те оцветявали телата си в синьо и имали свои собствени духовни вярвания и култура. Те също са негодували срещу натрапването на цивилизования свят, като стояли по скалите на Дувър и са замервали с камъни и копия римските нашественици, и така успели да ги пропъдят от бреговете си. Но по-късно римляните се завърнали и този път победили туземците и завладели земите им. Цивилизацията стигнала до британските острови и Британия станала част от Римската империя. Племето ицени не се отказали и непрекъснато се бунтували, докато накрая не били заличени от римските легиони.

С цивилизоването на британските жители дошло и християнството през времето на римската църква, и с утвърждаването на християнството онези британци, които искали да се придържат към стария си начин на живот и духовни вярвания, избягали от цивилизованите области и заживели в пустошта. Оттук дошла и думата heathen (езичник;от heathe– пустош, равна местност – Бел. пр.) Те били преследвани и избивани от християните, а духовните им лидери били изгаряни на клада. Думата witch (вещица – Бел.пр.) е изопачаване на древната британска дума wicca, която означавала мъдра жена. Тя била акушерка, лечителка и духовен учител, тъй като британците били матриархално общество и жените били  на голяма  почит. Християните придали отрицателно значение на думата wiccaи организирали ловове на вещици, които продължили почти до наши дни.

Всички тези неща се случвали във външния свят, и аборигените не подозирали изобщо за тях.

По онова време цивилизацията била много по-варварска, отколкото е днес. Религията била един от основните инструменти на властта, посредством който жителите на различните нации били индоктринирани и контролирани от управляващите. Религията няма нищо общо с Бог, макар и божието име да се използва непрекъснато в нея. Религията е само една форма на светска власт. Религията е унищожавала култури и духовни вярвания, като някои от най-великите духовния познания са били изгубени по вина на религията и походите на империите. Най-големите религии в света днес са стигнали до това положение, изцапани с кръвта на много народи.

С течение на вековете християнството осъзнало, че трябва да прави компромиси, оттук и многото му разновидности по целия свят. Християнството е трябвало да се видоизмени. Освен християнството, и други религии е трябвало да се видоизменят, но като цяло религиите не са успели да достигнат пълна духовна осъзнатост и все още се лутат в тъмното. И как би могло да е другояче с история като тяхната?

Религията, без значение коя, се стреми да се примири със злините и нещастието, като постига това чрез обреди и церемонии, носещи символичен смисъл – символичното измиване на греха чрез проливането на кръв, жертвоприношения, прехвърлянето на грехове върху изкупителна жертва. Не харесвам символизма, тъй като той не е истински. Не ми харесва думата „религия”, тъй като тя извиква спомена за ужасяващи неща от миналото. Не искам да виждам как културите и духовните вярвания на народите биват унищожавани и поглъщани от могъщи религии.

Духовното познание принадлежи на ВСИЧКИ ХОРА, също както слънцето, вятъра и дъжда. Не е от значение откъде идва духовното познание, стига то да е основателно и истинско, да помага на хората да достигат до едно разбиране отвъд това земно съществуване, и да променя живота на хората към по-добро.

 

 

Да накараш хората да се отрекат от духовните си вярвания и култура означава да ги накараш да отрекат голяма част от себе си. Аборигените трябва да държат здраво своите духовни вярвания и култура, но трябва също така да осъзнаят, че културата е необходимо да расте, защото ако не го прави, тя залинява и накрая умира. Духовните вярвания и културата израстват единствено чрез откриването на нови знания, и това откриване на нови знания заздравява културата и гарантира нейното оцеляване.

Това, което прави един народ единен като нация, е общата история и духовни вярвания на хората, и веднъж щом те бъдат изгубени или унищожени, хората няма как да запазят своята идентичност и трябва да усвоят нечии други духовни вярвания и култура. Това ги превръща в привърженици на друга култура и народ на тази култура.

Аборигените не желаят християнството, нито която и да е друга религия с добавен аборигенски привкус. Те искат собствената си аборигенска духовност да израсне и да се превърне в нещо, което да ги пренесе към бъдещето.

Аборигените вече не са отчуждени един от друг заради различните племенни езици. Английският език се е превърнал в един от основните обединяващи фактори. Огромните разстояния на тази земя вече не държат хората разделени. Благодарение на съвременния транспорт и телефона препятствията са били преодолени. Аборигените вече могат да пишат свои собствени книги и да запазват нещата, които са свещени за тях, могат да натрупват нови познания и мъдрост, светът вече е отворен за тях. Аборигените са станали един народ и вече се стремят към по-голямо единство със своя бог Баяме.

Възможно ли е Баяме, в своята мъдрост, да е позволил това да се случи, вие, аборигенския народ, неговия народ, да станете „един народ”, силен народ? Австралия си има своето скромно начало, но сега е дошло времето всички да работим заедно, за да заздравим тази наша нация и да насърчим всички нации по света да бъдат единни.

Сега е дошло времето всички раси да погледнат навън и да кажат на другите народи по света: „Искаме да дойдем да ви опознаем и да научим повече за вас, и искаме вие да дойдете да ни опознаете и да научите повече за нас…”

 

 

Източник: http://wakeup-world.com/2014/12/09/a-lesson-from-the-aboriginal-book-of-wisdom/

Източник:http://daregveda.blogspot.com/2017/01/blog-post_15.html

ПреводNaum Alberto

 

Thursday the 27th. Spiralata.net 2002-2019