Историите, които ме научиха да живея

Дамарът

Печат

Дамарът

Когато бях малък, веднъж си играех на двора и с тесла се опитвах да натроша един огромен камък. Близо до мен, дядо ми подновяваше дъските на една стара врата на сайванта и за малко беше оставил теслата. Смятал съм, че е мой ред да се проявя. Блъсках по камъка от всички страни, но той не помръдваше. Дядо ми ми подвикна да оставя теслата и още нещо. Доброволно нямаше да стане. Внимавах да не се озове изведнъж близо до мен, защото щях да го отнеса и продължавах да блъскам. Камъкът не помръдваше, килнат на една страна небрежно – сякаш го милвах. Не смятах да се отказвам, когато усетих ръката му върху рамото си. Пуснах теслата, очаквайки вратът ми да поеме удара. Нищо такова не стана обаче.

- Не блъскай така, моето момче – каза той. – Така нищо няма да му направиш, само ще удряш напразно, докато ти вземе силата. Камъкът има дамар, жила, която показва как е станал камък, как се е родил и той лесно няма да ти я покаже. Трябва да я откриеш и да удариш там. Няма нужда от сила, там му е слабото място и ще се сцепи. Ела да я потърсим…

Започна да оглежда големия камък, подтикна го с крак и го обърна от едната страна, после от другата. Беше напрегнат и съсредоточен, дори вторачен в камъка. Търсеше дамара… Когато го откри, каза: - Ето го, ела да видиш! И ми показа с поглед жилката, която беше жълтеникава и малко по тъмна от останалия му цвят, но се виждаше как тънко, загадъчно криволичи и опасва повърхността му. Взе теслата, но я остави веднага до себе си и ме прати да донеса големия чук от плевнята. Знаех къде седи. Донесох го и му го дадох. Той го взе и съвсем леко удари камъка точно по жилката, която ми бе показал, после повтори. Не удряше силно, а сякаш с чука питаше нещо камъка. Камъкът не помръдна. Тогава го побутна и удари по продължението на жилката по-нататък и внезапно камъкът се сцепи, сякаш беше диня – беше удивително. Беше толкова лесно… След още няколко удара от огромния камък останаха няколко големи къса, които вече можех и аз да разтроша. Подаде ми чука и каза: - Не прави нищо насила, със сила стават само лошите неща. Търси дамара винаги – всяко нещо има дамар, само трябва да го намериш…

Когато пораснах и започнах да разбирам какво ми беше показал дядо ми, чието име нося с гордост, знаех че съм взел един от големите уроци в живота си. Толкова простичко, от съприкосновението с един обикновен камък на двора.


Автор: Мартин Маринов, FB

Monday the 25th. Spiralata.net 2002-2019