Историите, които ме научиха да живея

Самотното момиченце

Печат

Самотното момиченце

Босо и мръсно, малкото момиченце стоеше в парка и наблюдаваше хората да минават. Тя никога не се опита да ги заговори, тя никога не каза дума. Много хора преминаха, но нито един не погледна към нея, никой не спря, включително и аз.

На следващия ден аз реших да се върна в парка, любопитен дали малката девойка ще бъде още там. И точно на същото място, на което тя беше вчера, тя седеше на високо, с най-печалния поглед в очите й. Но днес аз не можехда я отмина просто така, заинтересован само от моите неща. И така се озовах вървящ към малката девойка. Защото както всички ние знаем, парк, пълен със странни хора, не е място за малки деца да играят сами. И като се отправих към нея, аз успях да видя, че гърба на момичето беше деформиран. Разбрах каква беше причината хората просто да отминават и да не правят никакво усилие да покажат, че ги е грижа. Като се приближих, малката девойка леко понижи погледа си, за да избегне моят вторачен поглед. Аз можех да видя формата на нейния гръб по-добре. И той беше гротесково оформен в гърбава форма. Усмихнах се, за да й кажа, че всичко е наред, че бях там, за да помогна, за да разговаряме. Седнах до нея и започнах с едно простосърдечно "здравей". Малката девойка беше потресена и заекващо каза тихо "здравейте" след дълго взиране в очите ми. Аз се усмихнах и тя срамежливо отвърна с усмивка. Ние говорихме докато стана тъмно и паркът беше напълно празен. Всеки си беше отишъл и ние бяхме сами. Попитах девойчето защо е толкова тъжно. Малкото момиченце погледна към мен и каза: "Защото съм различна". Аз веднага й казах: "Това си ти!" и се усмихнах. Тя стана дори по-тъжна и каза: "Знам".

"Малко девойче" - казах аз, "ти ми напомняш на ангелче, сладко и невинно". Тя погледна към мен и се усмихна бавно, изправи се и каза: "Наистина ли?"

"Да, миличка, ти си като малък ангел-хранител, изпратен да наблюдава всички тези преминаващи хора". Тя кимна - "да" и се усмихна, след което, тя разпери крилата си и каза: "Аз съм. Аз съм твоят ангел-хранител", с блясък в очите й. Аз онемях, сигурно ми се привиждаха разни неща. Тя каза: "И когато ти започна да мислиш за някой друг, освен за себе си, моята работа тук беше свършена". Аз се изправих веднага и казах: "Чакай, защо тогава никой не спря да помогне на един ангел?" Тя погледна към мен и се усмихна: "Ти си единственият човек, който може да ме види", и така тя изчезна.

Когато си мислите, че вие сте всичко, което имате, помнете, вашият ангел винаги ви наблюдава.

Неизвестен автор

Превод от английски: Кристиана Енчева

Monday the 25th. Spiralata.net 2002-2017