Историите, които ме научиха да живея

Всяко „искам“ си има своята цена

Печат

Всяко „искам“ си има своята цена

В периферията на Вселената имало едно магазинче.

На него нямало табелка – някога тя била отнесена от ураган, а новият собственик решил да не закачва нова, защото всеки местен жител знаел, че в магазина се продават желания.

Асортиментът на магазина бил огромен.

Тук можело да се купи, на рактика, всичко: огромни яхти, апартаменти, брак, пост „Вицепрезидент на корпорация“, пари, деца, любима работа, красиво тяло, победа в конкурс, мощни коли, власт и много, много други.

Единственото нещо, което не се продавало били живота и смъртта – с това се занимавал Главният офис, който се намирал в друга Галактика.

Всеки, който бил дошъл в магазина (а всъщност има и такива желаещи, които нито веднъж не били влизали в магазина, а си останали у дома и просто са желаели) като първа стъпка искал да разбере каква е цената на неговото желание.

Цените били различни.

Например, любимата работа струвала да се откажеш от стабилността и предсказуемостта, готовност ти самостоятелно да планираш и структурираш своя живот, вяра в собствените сили и да си разрешиш да работиш там, където ти харесва, а не там, където трябва.

Властта струвала малко повече: трябвало да се откажеш от някои свои убеждения, да умееш да намираш рационално обяснение на всичко, да умееш да отказваш на другите, да знаеш своята цена (и тя трябва да бъде достатъчно висока), да си разрешаваш да казваш „Аз“, заявявайки себе си, независимо от одобрението или неодобрението на околните.

Някои цени се оказали странни – брак било възможно да получиш почти без пари, обаче щастливия живот струвал много скъпо: персонална отговорност за собственото щастие, умение да получаваш удоволствие от живота, да знаеш своите желания, да се откажеш от стремежа да съответстваш на околните, умение да цениш това, което имаш, да си разрешиш да бъдеш щастлив, да осъзнаеш собствената си ценност и значимост, да се откажеш от бонусите на „жертвата“, да поемеш риска, че ще се разделиш с някои приятели и познати.

Не всеки, който идвал в магазина, бил готов да купи своето желание веднага. Някои, виждайки цената, веднага се обръщали и си тръгвали. Други дълго време стояли в размисъл, пресмятайки какво имат в наличност и размишлявайки откъде могат да намерят още средства.

Някой заповал да се оплаква от прекалено високите цени, молел да му направят намаление или се интересувал кога ще има разпродажба.

А имало и такива, които давали всичките си спестявания и получавали заветното си желание, опаковано в красива шумоляща хартия.

Другите купувачи гледали щастливците със завист, клюкарствайки, че собственикът на магазина е техен познат и, че са получили желанието си просто така, без каквито и да е усилия.

Често предлагали на собственика да намали цените, за да увеличи броя на купувачите. Но той винаги отказвал, тъй като от това биха пострадали качествата на желанията.

Когато го попитали не се ли страхува, че ще се разори, той поклащал глава и отговарял, че във всички времена ще се намерят смелчаци, които са готови да рискуват и да променят своя живот, ще се откажат от обичайния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си, които имат сили и средства, за да заплатят за изпълнението на своите желания.

А на вратите на магазина вече от сто години имало надпис:

„Ако твоето желание не се изпълнява, значи то още не е платено“

 

Превод от руски език Диана Делева

Източник: http://dianadeleva.com

Wednesday the 20th. Spiralata.net 2002-2017