Историите, които ме научиха да живея

Когато Бог идва в живота ни

Печат

Здравейте, наскоро ми се случи нещо което реших да си го запиша под формата на притча. Ако решите че е подходящо за графата ви „Историите които ме научиха да живея“ ще се радвам да го видя публикувано. Името ми е Георги Христов на 29 години съм. Не държа името ми да присъства в публикацията.Идеята на сайта е просто да учи тези които четат на нещо стойностно и да дава надежда на тези които често се чувстват обезнадеждени. Ако мога да допринеса дори с една истинска история бих се радвал. 

 

Когато Бог идва в живота ни

Днес  докато си купувах билет за метрото едно сляпо  момиче се блъсна в мен. Почувствах се малко неловко защото аз трябваше да съм този който да внимава, не знаех как да реагирам, тя се извини и продължи. Изчака влака си и се качи на него без да пропусне вратата. Аз я наблюдавах през цялото време и размишлявах колко сила може да се крие в такова слабо същество. Тя слезе на моята спирка и се запъти към друга линия на метрото. Крачеше смело въпреки че беше изпълнена с несигурност. Трябваше да премине през няколко криволичещи коридора и множество стълби и един ескалатор. Ориентирането би било проблем дори на виждащ човек. С едната си ръка държеше бяло бастунче, а другата беше присвита така сякаш в нея държеше най-големият си страх. Въпреки това тя крачеше напред през тълпата. Малко остана да се блъсне в първата стена пред себе си. Един младеж я видя и я дръпна настрани, но си отмина. Ръката й се сви още по силно. Хората просто отминаваха, аз ходех бавно близо до нея, в следващия момент отидох и хванах ръката й. Казах „Спокойно само ме следвай“. Изведнъж сякаш целият й страх изчезна, ръката й се отпусна и тя закрачи съвсем спокойно. Оставих я да чака там където пожела, аз се качих на следващата мотриса и продължих.

Този ден ме накара да се замисля за много неща, но най-важното е че от момента, в който тя се блъсна в мен до момента, в които я оставих на спирката сякаш бог гледаше през моите очи. Аз бях само наблюдател. Всеизвестно е че ние се срещаме с Бог много пъти в живота си. Този ден той беше това незрящо момиче, което ми показа какво означава да виждаш „на мен виждащия“.

Всеки път когато крачите през живота си и трябва да преминете през множество изпитания които не знаете как да преодолеете „Крачете смело“ там винаги има някого, когото не виждате, ние хората обичаме да го наричаме БОГ, той винаги ви гледа и понякога ще хване ръката ви, а вие просто го следвайте.

Георги Христов

 

Thursday the 24th. Spiralata.net 2002-2017