Историите, които ме научиха да живея

Съдбата трябва да се приеме, а не да се променя

Печат

 

Съдбата трябва да се приеме, а не да се променя

 

Казват, че всеки има своя съдба и често тя не ни харесва. Трудно ни е да приемем съдбата си, смятаме, че заслужаваме по-добър живот, затова прилагаме много усилия да я променим дори и ако всички предишни опити са се оказали напразни. Всеки сам поставя запетаята на необходимото място: приемане не трябва промяна.

Сравнявайки своя живот с живота на другите хора, ни се струва, че на тяхната съдба може да се завижда и с радост бихме сменили живота си с живота на този, на когото завиждаме. Обаче не знаем в действителност какво чувстват хората дълбоко в себе си. Може да си сложим всякаква маска, но какво преживяваме е друг въпрос. Ето и една мистична притча за йогата и приемането на съдбата.

Притча за йогата и съдбата

Отдавна, отдавна, когато на земята живели могъщи йоги-мистици, към един от тях след дълъг път през планината дошъл дървосекач, обикновен селянин и казал:

- Ти си известен йога и магьосник, много съм слушал за твоите мистични способности. Говорят, че ти предизвикваш дъждове, когато има суша и прогонваш облаците, когато полята са залети с вода. Ти от разстояние си излекувал няколко наши хора от смъртоносни болести, макар че нито веднъж не си ги виждал с очите си и не си говорил с тях. Казват, че ти цял живот се занимаваш с мистична йога и можеш много неща, за които ние, простите хора, дори не се досещаме. Дойдох при теб, за да ….

- Зная за какво си дошъл, - изведнъж казал йогата със спокоен, тих глас. – На теб не ти харесва, че работиш за трима, а получаваш колкото другите. Имаш красива жена, но тя не те обича така както ти с иска. Децата ти не оправдават очакванията ти. Мъчат те тежки думи и болести. Не можеш да приемеш съдбата си и мислиш, че животът е несправедлив, затова си и дошъл при мен.

- Да, така е – навеждайки поглед, казал дървосекачът. – Можеш ли да ми помогнеш?

Йогата затворил очи и отговорил:

- Ще ти помогна. Посочи ми трима души, чиято съдба смяташ за по-добра от твоята.

Селянинът незабавно назовал трима души. След това йогата му заповядал да си затвори очите и обяснил:

- За няколко минути ще ти помогна да влезеш в особено състояние.Ще осъзнаваш всичко случващо се, но няма да можеш да се движиш, да размишляваш и няма да можеш сам да прекратиш този процес. Само ще наблюдаваш и чувстваш всичко, което ще ти покажа. Съгласен ли си?

Получавайки съгласието му, йогата започнал своята работа. Веднага показал на дървосекача един ден от живота на коняря, който бил първи в списъка, имащ „по-добра съдба“. Дървосекачът преживявал всички събития от деня на коняря, от изгрев до залез слънце, едно след друго, всички радости и мъки, сякаш самият той бил коняря – толкова всичко било реалистично и емоционално. И накрая, когато „денят на коняря“ завършил и изведнъж дървосекачът осъзнал, че не е конят, въздишка на облекчение се изтръгнала от гърдите му.

- Можеш ли да приемеш такава съдба? Искаш ли да си на неговото място? – попитал йогата.

- Не, - отговорил селянинът, без да се замисли.

После йогата показал един ден от живота на грънчаря, който бил втори в списъка. Дървосекачът въпреки волята си потънал в живота на грънчаря, напълно преживявайки и доброто и лошото, докато не приключил денят. След като осъзнал, че той не е грънчарят, дървосекачът дълбоко въздъхнал.

Искаш да имаш такава съдба? – попитал йогата.

- О, не…

След това йогата показал на селянина живота на търговеца, третият човек в списъка, на когото дървосекачът тайно завиждал. Един ден от живота на търговеца – всички събития на деня ярко били преживени от дървосекача във всички подробности. Опомнил се от тази много реалистична илюзия, той отново чул гласа на йогата:

- Готов ли си да приемеш такава съдба?

Тежко дишайки след преживения опит на тримата, дървосекача едвам промълвил:

- Не. Много съм се заблуждавал, мислейки, че тяхната съдба е по-добра от моята. Не искам да си сменям съдбата.

Йогата го погледнал внимателно и казал:

- Добре. Сега кажи какво искаш.

Човекът поразмислил минута и отговорил:

- Позволи ми да си остана дървосекачи да си живея живота такъв, какъвто е. След всичко това мога да приема съдбата си каквато и да е тя. Благодаря ти за помощта.

От този момент нататък дървосекачът никога не се оплаквал от живота си и никому не завиждал. Защото знаел от мистичния си опит: външното поведение на човека и неговия вътрешен свят често са различни неща.

Източник: http://esoterick.ru/

Превод от руски Таня Темелкова

 

Monday the 24th. Spiralata.net 2002-2017