Историите, които ме научиха да живея

Ал Пачино

Печат

Единственият и неповторим АЛФРЕДО ДЖЕЙМС ПАЧИНО:

 

1.ЗА ХОРАТА, ЗА КОИТО СЪЩЕСТВУВАМ ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ, АЗ НЯМАМ ВРЕМЕ

2. Колкото повече остаряваш, толкова по-малко ти се искат тия евтини интриги, празни представления и истерии… Просто искаш уютен дом, вкусна вечеря и човек, който знае колко лъжички захар да сложи в кафето ти…

3. Да ти кажа ли от какво човек става безчувствен и циничен? От това, че са го предавали, захвърляли и заменяли за други хора, а той е бил готов да даде, ако не всичко, то твърде много.

4. Животът е пътуване с влак. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на светло и в далечината виждаш голяма планина — крайната цел на пътуването. Аз вече зърнах планината. Това е едно ужасно усещане, което смразява кръвта.

5. Лесно е да се заблуди окото, но е трудно да се заблуди сърцето.

6. Винаги казвам истината, освен в случаите, когато лъжа.

7. Моите слабости ... Може би, ако ме бяхте питали за силните ми страни, щях да направя същата пауза. Може би те са едно и също нещо.

8. Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.

9. Когато всичко работи, човек престава да се показва и доказва на другите. Когато човек е силен, той излъчва спокойствие и не влиза в излишни битки. Когато обикнеш настоящето, спираш да бъдеш обсебен. Тогава човек става самостоятелен, уповава се на вярата в себе си, знае на какво е способен и не се нуждае да убеждава другите да вярват в него.

10. На човека е даден днешният ден и нищо повече!

Monday the 27th. Spiralata.net 2002-2017