Историите, които ме научиха да живея

Бог и храма

Печат

Бог и храма

Когато човекът бил още малко дете, баба му често му говорела:

- Внучето ми, когато пораснеш голям и усетиш, че ти е станало тежко на душата – иди в църквата, там винаги ще ти олеква и ще се чувстваш добре...

 

Минали години, пораснал човекът. И в един момент животът му наистина станал непоносим. Спомнил си тогава той съвета на своята баба и отишъл в църквата. А там към него се приближил непознат и му казал:

- Не дръж така ръката си!

- Не стой там! – обадил се втори.

- Не си облечен подходящо! – викнал му трети.

- Неправилно се кръстиш! – придърпвайки го за ръкава, го смъмрил четвърти...

Накрая към него се приближила една жена и му казала:

- Излез от храма и си купи книжка с обяснения за това, как да се държиш в църквата и като ги научиш, ела отново...

 

Излязъл човекът навън, седнал на близката пейка и тъжно заплакал. Тогава чул глас:

- Какво ти е, дете мое? Защо плачеш?

Повдигнал човекът смутено лице и видял пред себе си самият Христос:

- Господи, не ме пускат в църквата!...

Прегърнал го Бог и тихо отвърнал:

- Не плачи синко! И мен отдавна не ме пускат там...

 

Автор – неизвестен

Превод на български - Melisa

Wednesday the 26th. Spiralata.net 2002-2017