Историите, които ме научиха да живея

Притча за най-богатия и щастлив човек

Печат

Притча за най-богатия и щастлив човек

 

В едно село живеел Човек. И се откроявал сред хората с това, че макар и бедно, но живеел щастливо, винаги безкористно помагал на другите хора, с каквото могъл: къде с добра дума, а къде с дело. Вървели слухове, че оставайки насаме, той възхвалявал Бога, искрено Му благодарил за богатите дарове. Та стигнали тези слухове до именит жрец. И решил жреца да посети този Човек, за да види със собствените си очи какви са тези богати дарове, за които той възхвалявал Бог.

Дошъл жреца в жалката колиба, където живеел бедняка, и казал:

– Добър ден!

Човека с усмивка отговорил:

– И не помня, деня за мен някога да е бил не добър.

Жреца се удивил на този отговор, защото никой до сега не бе му отговарял така, и решил да каже своето приветствия другояче.

– Аз просто желая Бог да те дари с щастие.

Човека също се удивил и отговорил:

– И нещастен не си спомням да съм бил.

Жреца помислил, че бедняка просто не е научен на висшите маниери как да води светски разговор и казал:

– Какво говориш?! Аз просто желая в живота ти всичко да бъде благополучно.

Човека още повече се удивил и искрено отговорил:

 – И никога не съм бил злополучен, добри човече.

Жреца разбрал, че този бедняк дори не разпознал неговата знаменита особа и побързал да премине към същината:

– Както и да е, желая ти това, което самият ти желаеш...

– Аз да си желая?! – разсмял се човека. – Но на мен нищо не ми е необходимо. Аз имам всичко, което желая.

– Как така?! – изумен възкликнал жреца. – Та ти живееш в такава бедност! Даже богатите хора се нуждаят от много неща, а и много желаят, какво остава за бедняците.

Човека казал:

– Тези хора са нещастни, защото търсят земното щастие и живеят със страха от загуба на своите илюзии и перспективата да бъдат нещастни. Нещастен е този, който търси своето щастие в илюзиите на този свят. Тук има само едно истинско щастие – да бъдеш здраво съединен с Бога и да живееш по Неговата воля. Аз не търся временното благополучие, защото това, което имам е това, което ми е дадено в живота от Бог, за това съм и благодарен. Всичко приемам с радост: и това, което хората наричат беда и това, което приемат за лошо. Аз Му благодаря за това, че ме е дарил с богатите си дарове.

Жреца се усмихна:

– Но Бог нищо не ти е дал, оказва се, че ти Му благодариш лицемерно.

Човека отвърнал:

– Бог ме вижда целия, Той вижда моите изкушения и моите възможности. Той ми дава винаги това, което ме прави духовно съвършен.

Жреца попитал:

– На какво живееш?

Човека отговорил:

– Моята главна грижа всеки ден е да бъда здраво съединен с Бог и да живея съгласно Неговата воля, за да може мояживот да бъде съвършено съединен и съгласуван с волята Божия. Така и минава всеки мой ден. А всяка нощ, когато лягам да спя аз отивам при Бога.

– И къде намери Бога?

– Там, където открих Истината, когато оставих като ненужна дреха всичко земно на брега на своите съмнения, когато влязох в Неговите води на Озарението в чистотата на своите помисли и добра Съвест.

Жреца започнал да се колебае, защото никога до сега не бе срещал толкова беден човек, който да изрича такива думи.

– Кажи ми, по свое убеждение ли говориш? Същото ли ще говориш ако на Бог му бъде угодно да изпрати твоята Душа в ада?

Човека свивайки рамене отговорил:

– Всеки ден аз се държа за Бог с целите неразривни обятия на моята Душа. Моята искрена Любов към Него е безмерна. Прегръдката ми е толкова силна, а Любовта към Него толкова безгранична, че където и да ме изпрати, там заедно с мен ще пребивава и Той. А ако Той е с мен, от какво да се боя? Живота за мен е там, където е и Той. За моята Душа би било по-драго да живее извън рая, но с Бог, от колкото на небесата, но без Него.

– Абе кой си ти?! – с удивление и уплаха попитал жреца.

– Който и да съм, не е важно, важното е, че съм доволен от своя живот. И не бих го заменил за никой живот и земните богатства на всички владици взети заедно. Всеки човек, който успява да се владее, който е господар на своите мисли и е здраво свързан към Бог с Любовта си, е най-богатия и най-щастливия човек на този свят.

– Кажи, бедняко, кой те научи на тези Мъдрости?

– Моя единствен учител – това е Бог. Всеки ден от своя живот аз се старая да върша добро в този свят, моля се, упражнявам се в развиването на благочестиви мисли. Но при това винаги следя за едно, да бъда здраво съединен с Бог и неговата безкрайна Любов към мен. Единствено съединението с Бога ме прави духовно съвършен. Живота в Божията Любов ме учи на всичко.

Из книгата на Анастасия Нових „Аллатра“

Monday the 27th. Spiralata.net 2002-2017