Историите, които ме научиха да живея

Да празнуваме живота!

Печат

Да празнуваме живота!

 

 

Млад монах приел монашески подстриг и първата му задача в манастира била да помага на останалите монаси да преписват църковните правилници, псалми, закони и т.н. Поработило седмица нашето монахче и обърнало внимание, че всички монаси преписват тези материали от предишни копия, а не от оригинала. Учудвайки се на този факт, той изразил удивление пред отеца-настоятел:

- Отче, нали ако някой е допуснал грешка в първото копие тя ще се повтаря вечно и няма как да се поправи, тъй като няма с какво да се сравни!

- Хм, сине мой, - отговорил отецът - по принцип ние така сме правили от столетия... Но в твоите разсъждения има нещо!

И с тези думи той се спуснал в подземията, където в големи сандъци се съхранявали "първоизточниците", които столетия не били отваряни. И пропаднал. Когато минали денонощия от момента на изчезването му, обезпокоеното монахче се спуснало в подземията да търси своя отец. Той веднага го открил - отчето седяло пред огромен разтворен том от телешка кожа, удрял главата си в острите камъни на подземието и мучал нещо нечленоразделно. По покритото му с кал одраскано лице течала кръв, косите били разрошени и погледът му безумен.

- Какво Ви е, свети отче? - извикал потресеният юноша, - Какво се е случило?!

- Celebrate*, - простенал отецът-настоятел, - думата е била: c-e-l-e-b-r-a-t-e! Не "celibate**"!

 

* celebrate - празнувай, радвай се;

** celibate - въздържай се (сексуално въздържание - една от основите на католицизма).

 

Wednesday the 18th. Spiralata.net 2002-2017