Историите, които ме научиха да живея

Роза или трън

Печат

Роза или трън

 

Един мъж, живеещ накрая на пустинята, засадил млад розов храст, който не цъфнал нито веднъж. Той чакал дълго няма ли най-накрая да се появят жадуваните цветове, но това не се случило. Тогава мъжът попитал храста защо не цъфти.

- Защо не цъфтя? - удивено повторил въпроса храстът. - Нима трябва да цъфтя? Погледни наоколо, никой не цъфти. Ето колко много има такива като мен, храсти камилски трън, никой от тях не цъфти.

- Но ти не си трън.

- Как да не съм трън?! Напротив, аз съм същият като тях. И аз имам бодлички, ето виж!

- Да, същият е като нас – чули се гласовете на тръните. – Защо го объркваш?

Мъжът се опитал да спори, но без резултат. Каквито и доводи да прилагал, тръните го оборвали с думите "Ние знаем по-добре какви сме и какъв е той". И розовият храст поклащал клонките си в знак на съгласие, чудейки се защо човекът тормозел и себе си, и тях по този начин...

Мъжът се уморил да спори и си тръгнал.

- Не го слушай, приятелю! – говорели тръните. – Той иска от теб невъзможното! Ти си като нас, сам виждаш. Ето бодлите ти. Ето и нашите... Ние сме тръни и тръни ще си останем. Ти също...

Розовият храст слушал и се съгласявал. Знаел, че са прави. Трябвало да са прави. Един тънък вътрешен глас му нашепвал, че може би е добре да послуша мъжа. Но разумът надделявал: все пак какво разбирал човекът? Той бил различен от растенията. Нямало как да познава природата им по-добре от тях самите! Уморен от тази вътрешна борба, розовият храст решил, че ще последва гласа на разума и заспал...

Мъжът обаче бил твърдо решен да не се отказва. Отишъл в съседната държава и купил друг розов храст. Засадил го до първия. Вечерта тръните започнали да го приветстват с добре дошъл – били твърдо убедени, че се е появил още един техен събрат. Чужденецът обаче сякаш не разбирал и думичка. Говорил на странен език и само от време на време се поклащал в знак на учтивост.

Скоро дошла пролетта, след нея - лятото и новият храст цъфнал. Храстът, който се смятал за камилски трън, бил удивен. Той не очаквал такова нещо от някой, който бил същият като него - камилски трън. Но розовите цветове били толкова прекрасни, че той ахнал и по него избили капки сълзи. От тази красота сърцето му се напълнило с радост и умиротворение. Красотата проникнала в него и скоро той самият разцъфтял.

 

Не позволявайте на хората около вас да определят кои сте. Тяхната истина не е Вашата истина. Техният живот не е Вашият живот. Научете се да се вслушвате във вътрешния си глас. Не позволявайте гласовете на другите да го заглушат. Не позволявайте на техните убеждения да изместят вашите. Не се отклонявайте от своя път, за да следвате чужди стъпки. Не се страхувайте да бъдете себе си. Мечтайте. Рискувайте. Живейте!

Гергана Лабова

Източник: gnezdoto.net

Friday the 20th. Spiralata.net 2002-2017