Историите, които ме научиха да живея

Никога не забравяй приятелките си

Печат

Майка към омъжената си дъщеря: "Никога не забравяй приятелките си"

 

 

В един горещ летен ден, млада дама, която наскоро се била омъжила, отишла да види майка си. Възрастната жена седнала във фотьойла и докато отпивала от студения си чай, започнала да разказва приказка за живота, брака и отговорностите на обвързаните хора.

Майката погледнала съсредоточено младата си дъщеря в очите и й казала:

Никога не забравяй приятелките си.

Те ще стават все по-важни за теб с възрастта. Колкото и да обичаш съпруга си, колкото и да обичаш децата си, винаги трябва да намираш време за приятелките си. Те не са само приятелки - те са твои сестри, твои дъщери, твои майки, твоето друго семейство. Жените винаги се нуждаят от други жени в живота си!

Колко глупав съвет - помислила си дъщерята.

Та нали току-що се омъжих. Вече приятелите ни са общи и по двойки. За Бога, аз съм омъжена жена, възрастна. Не съм някоя тийнейджърка, която има нужда от приятелки. Моят съпруг и моето семейство ще ми дават всичко, от което се нуждая. Животът ми ще придобие истински смисъл.

Но все пак послушала майка си и продължила да поддържа контакт със своите приятелки.

Годините минавали, животът се променял и дъщерята започнала да осъзнава колко истина има в съвета на майка й. Защото каквото и да се случвало в живота и семейството на младата жена, приятелките й винаги били най-силната й подкрепа.

Омъжената жена станала на 40 години и научила, че:

·      Времето минава.

·      Животът се случва.

·      Разстоянието разделя.

·      Децата порастват.

·      Любовта угасва.

·      Сърцата се разбиват.

·      Работата идва и си отива.

·      Кариерата свършва.

·      Родителите умират.

·      Мъжете имат собствен свят.

Но приятелките остават винаги с теб независимо от времето и разстоянието.

Приятелката никога не е твърде далеч, за да те подкрепи, когато имаш нужда от нея.

И когато вървиш по този самотен път, наречен Живот, приятелките ти винаги ще са покрай пътя, ще те надъхват да продължиш, ще се молят за теб, ще се трудят заедно с теб и ще те чакат на финала с разтворени ръце, за да те подкрепят да не паднеш. А когато се налага, дори ще нарушат правилата на играта заради теб.

Източник: "Светлина в душата", Весна Михайлович