Историите, които ме научиха да живея

Притча за мъдростта

Печат

Притча  за  мъдростта

 

 

"Веднъж, преди много години един младеж отишъл при стар известен учител, който живеел високо в планината и му казал.

    – Учителю, искам да стана мъдър.

 Мъдрецът, не само че не му отговорил, но дори и не го погледнал. След като почакал малко, младежът си тръгнал замислен.

След време пак отишъл при мъдреца и отново го помолил.

   – Учителю, искам да стана мъдър.

 Старецът отново не му отговорил нищо и младежът пак си тръгнал натъжен. Но бил упорит и за трети път отишъл при учителя и отново го помолил.

   – Учителю, искам да стана мъдър.

 И този път мъдрецът не му отговорил нищо, но го хванал за ръка и го завел до близката река. Влезли в един дълбок до гърдите вир. Хванал учителят младежа за врата и го навел под водата. Постоял така младежът, постоял, а въздухът му взел да свършва. Опитал се да се изправи за да си поеме въздух, но учителят не го пускал, натискал го под водата. Накрая момчето започнало отчаяно да се бори, но учителят продължавал да го дължи здраво под вода. Малко преди да се отпусне, мъдрецът го извадил от водата. След минутка, когато младежа се посвестил, учителят го попитал.

   – Когато беше там долу, под водата и краят ти наближаваше, какво беше твоето желание? Висок чин, власт, почести, слава?

  – Не, не. Исках само въздух!

  – А не искаше ли пари, богатство, вино и жени?

  – Не. Исках само въздух!

  – А може би си желаел нещо друго?

  – Нееее. Исках само въздух!

  – Когато пожелаеш и започнеш да търсиш истината, както искаше въздух, там долу, под водата, тогава ще станеш мъдър!"

Преразказал Борис Балкх

Източник: http://borisbalkh.wix.com/balkhara#!pritcha/cwyz