Историите, които ме научиха да живея

Лика-прилика

Печат

Лика-прилика

 

Тази история е за един арабски мъдрец, наречен Вафака. Един ден той казал: „Ще търся, докато намеря умна и мъдра жена като мен — за нея ще се оженя".

Един ден, докато пътешествал, той срещнал мъж, с когото отивали на едно и също място. Решили да пътуват заедно.

Вафака попитал спътника си:

— Ти ли ще ме носиш, или аз теб?

— Ти си много глупав — отговорил онзи. — Аз яздя моя кон, ти — твоя. Откъде накъде аз ще нося теб или ти мен?

Вафака замълчал. Скоро двамата стигнали до едно село. Там видели ожъната нива и Вафака пак задал въпрос:

— Изядено ли е това жито, или не?

— Голям невежа си! Не виждаш ли, че е ожънато, как може да питаш изядено ли е, или не?

Вафака отново си замълчал, докато не стигнали до едно погребение. Там той отново задал странен въпрос:

— Жив или мъртъв е собственикът на ковчега?

— Никога не съм виждал по-глупав човек от теб — виждаш погребение и питаш дали човекът е жив, или мъртъв?

Вафака пак замълчал. Било време двамата да се разделят, но мъжът настоял Вафака да му дойде на гости. Той приел поканата.

Мъжът имал дъщеря на име Табака, която излязла да посрещне баща си и попитала кой е гостът. Той й казал, че двамата се запознали и пътували заедно на връщане. После започнал да й се оплаква колко глупав бил спътникът му и какви странни въпроси задавал. Когато Табака чула въпросите, тя разбрала, че мъжът изобщо не е глупав, а напротив — много прозорлив. Тя започнала да обяснява на баща си истинския смисъл на въпросите:

— Когато те е попитал кой кого ще носи, той е имал предвид дали ти ще разказваш, или той, за да не се отегчите по време на пътуването; когато те е попитал дали житото е изядено, е искал да знае дали вече са продали ожънатото, за да купят храна, или още не; а що се отнася до погребението, всъщност е имал предвид дали човекът е оставил наследници, които да носят името му и да го помнят.

Мъжът се върнал при Вафака и двамата говорили повече от час. После домакинът попитал дали Вафака иска да чуе какво означават въпросите, който той задавал по време на пътуването.

— Разбира се, че искам — отговорил той и тогава мъжът му предал съвсем точно всичко, което дъщеря му му била споделила.

Когато свършил, Вафака казал:

— Това не са твои думи. Искам да знам кой ти каза всичко това?

— Дъщеря ми Табака — отговорил мъжът.

Вафака веднага поискал ръката й и баща й се съгласил. Така двамата се оженили и отишли в селото на Вафака. Когато роднините му видели, че жена му е умна колкото него, те казали: „Вафака шанон Табака", което значело „Вафака си е лика-прилика с Табака" и се превърнало в известна арабска поговорка.

Friday the 23rd. Spiralata.net 2002-2019