Интервюта и речи

Едно интервю с Ричард Бах

Печат
Категория: Интервюта

 

 

 

 

Едно интервю на Amazon.com с Ричард Бах

 

 

 

Amazon.com: Още ли сте заедно с Лесли?

 

Бах: Не. С Лесли вече нямаме желание да сме женени. Според мен не е необходимо отношенията на сродните души да са ограничени от официалния брак. Между две такива души съществува познавателна връзка. С Лесли имахме такава възможно най-дълго време, но преди няколко години тя осъзна нещо шокиращо. Каза: ‘Ричард, ние имаме различни цели!’. На мен ми липсваха малките приключения, а и очаквах да напиша още книги. Лесли беше работила през целия си живот и искаше мир, искаше да успокои темпото, а не да го усложнява и ускорява. Нито парите, нито семейството, нито друг мъж или друга жена ни разделиха. Всеки от нас искаше различно бъдеще. Тя беше права за нея. Аз бях прав за мен. Накрая дойде време да направим своя избор. Бихме могли да запазим брака си и да се задушаваме взаимно.: ‘Човек не може да е такъв, какъвто иска’. Бихме могли също да се разделим и да запазим любовта и уважението, което изпитваме един към друг. Ние решихме, че бракът е най-маловажен. И сега всеки от нас има отделен живот.

 

Amazon.com: Някога ще напишете ли книга за това?

 

Бах: Не съм сигурен. Бих описал моето виждане, но не и нейното. Ние бяхме водени в това да се намерим, да преживеем толкова години заедно, а също и да се разделим. Има толкова много да се научи от това! Когато бракът отива към своя край, ние имаме правото да го наречем провал. Но също имаме правото да го наречем и дипломиране. Не казахме: ‘Предполагам, че не бяхме един за друг, предполагам, че въобще не сме сродни души’. Нашата раздяла беше резултат от опита, който сме избрали, преди да се родим – да се научим как да вървим напред. Ние сме две проявления на живота, които са избрали да споделят своя опит в продължение на 21 години във времепростанството. Добрите времена и лошите времена, всичко в книгите – те все още са истина. Ние се разделихме, защото решихме всеки да има различно бъдеще. Аз се ожених пак и започнах ново приключение, така както Лесли започна своето, но никога няма да забравя, че винаги е била толкова сродна душа за мен, колкото и аз за нея – ние заедно научихме някои много ценни уроци.

 

 

 

Следният текст беше взет от останалото от собствения сайт на Ричард Бах.

 

Бележка: Това, което ще прочетете, е плод на въображението. Всички прилики с героите в следващия разказ и с който и да е друг, жив или мъртъв, е чиста случайност. Тази история е една поучителна измислица, предназначена за онези читатели, които се радват на въображаеми поучителни разкази. Това не е истинска история.

 

 

 

Една измислена история:

 

Имало някога съпруг и съпруга, Роджър и Сюзан. Роджър написал книга за приключенията им, част от която била измислена, но по-голямата била истинска. Един ден Роджър и Сюзан открили, че всеки от тях иска различно бъдеще – той да продължи да лети и да пише, а тя да си почине от многото работа около издаването на книги в различни издателства и на много езици по света. Тя имала правото да избере едно спокойно бъдеще, а той да избере активно такова, без да насилва другия да живее така, както не иска.

 

След внимателно обсъждане и безкрайни дискусии, и накрая, след като всеки от тях абсолютно проумял мотивите на другия, те се разделили и развели, пожелавайки си любов и щастие един на друг. Обаче Сюзан имала една молба: тя помолила Роджър никога да не споменава името и в неговия уебсайт. Освен ако не избере да пише за самата себе си, казала тя, и освен ако читателите изберат да купуват книгите и, това което прави в личния си живот, е само нейна работа и на никой друг. Читателят трябва да знае, че личните избори на писателя спират на последната страница, на която и да е книга.

 

И така, Роджър обещал да не споменава името и, и двамата тръгнали по техните си пътища, всеки благодарен на другия за ценните уроци, които е научил по време на дългия им съвместен брак.

 

Повечето читатели знаят, че краят на един брак е едно извънредно сложно събитие и неговите читатели повярвали, че вероятно Роджър и Сюзан не са взели стъпката, която предприели един следобед за шега, не са се забавлявали, просто защото не са имали какво друго да правят.

 

Малка част от посетителите на сайта му, мисля, не приемат тази новина, нито осъзнават, че Сюзан има правото да живее своя спокоен живот. И те безпокоят горкия Роджър: ‘Къде е Сюзан? Как смее да се разделя с теб? Доверихме ви се, когато казахте, че се обичате, а с развода си разбихте нашия свят! Вашите книги, някога истина, сега са лъжи! Никога повече няма да повярваме в любовта – мразим ви и двамата, и всичко, което символизирахте!’

 

Когато осъзна, че читателите му са способни да мразят, Роджър осъзна и своята грешка. Той беше забравил да си напомня, че дори най-незначителната една хилядна от един процент от неговите читатели, всеки от които е една отделна личност, си е отговорен за нейните или неговите собствени независими избори. Беше забравил, в книгата за живота им със Сюзан, да добави едно последно изречение:

 

Всичко в тази книга може би е грешно.

 

 

 

Превод: Lady Silence  Весела Иванова

 

За повече информация: http://lastloveblog.blogspot.com/

 

 

 

 

Saturday the 24th. Spiralata.net 2002-2017