Интервюта и речи

Рядък разговор с магическия тайнствен човек

Печат

 

 

 

 

Рядък разговор с магическия тайнствен човек

 

Бенджамен Ъпщайн разговаря с Карлос Кастанеда

 

 

 

Когато Бенджамен Ъпщайн се среща с Кастанеда в Анахайм, за да го попита би ли се съгласил да му даде интервю, Кастанеда неочаквано го поканва да се присъедини към неговата група на обяда. В разговора над тези съвсем земни сандвичи с топено сирене, бекон и пържени картофки Кастанеда е дружелюбен и непринуден.

 

ВЪПРОС: Защо не си позволявате да бъдете фотографиран и записван на магнетофон?

 

ОТГОВОР: Записите са начин човек да бъде фиксиран във времето. Единственото, което един магьосник никога не си позволява, е застоят, да остане в неподвижност. Неподвижни думи, неподвижни снимки - това е точно обратното на един магьосник.

 

ВЪПРОС: Тенсегрити нещо като толтекско тай чи ли е? Мексиканските бойни изкуства?

 

ОТГОВОР: Тенсегрити е извън политическите граници, Мексико е нация. Абсурдно е да се претендира за произход. И е невъзможно да се сравнява Тенсегрити с йога или тай чи. То има различен произход и предназначение. Произходът му е шамански, предназначението - шаманско.

 

ВЪПРОС: Къде е мястото на Иисус във всичко това? Мястото на Буда?

 

ОТГОВОР: Те са идеализирани образи. Твърде огромни са, прекалено гигантски, за да бъдат реални. Те са божества. Единият е принцът на будизма, другият е синът Божи.А идеалните образи не могат да се използват в едно прагматично движение.

 

Разликата между религия и шаманска традиция е, че нещата, с които се занимават шаманите, са крайно практични. Магическите движения са просто един аспект от това.

 

ВЪПРОС: Това ли правехте вие през цялото време - магически движения?

 

ОТГОВОР: О, нееее... Аз бях доста пълничък. Дон Хуан ми препоръчваше да се занимавам много с магическите движения, за да поддържам тялото си в оптимална форма. Така че от гледна точка на физическа дейност - да, това правим. Движенията заставят осъзнаването на човека да се фокусира над представата, че сме сфери от светлина, конгломерат от енергийни полета, държани заедно от специална „спойка".

 

ВЪПРОС: Къде живеете?

 

ОТГОВОР: Не живея тук. Изобщо не съм тук. Използвам евфемизма „Бях в Мексико". Всички ние разпределяме времето си между това да бъдем тук и да бъдем изтегляни от нещо, което не може да се опише, но което ни прави посетители в други светове. Но започнеш ли да говориш за това, веднага започваш да звучиш като пълен глупак.

 

ВЪПРОС: Според вашата книга „Дарът на Орела" дон Хуан Матус не умира, а заминава, като „изгаря отвътре". Вие самият ще заминете ли или ще умрете?

 

ОТГОВОР: Ами като се има предвид, че съм загубеняк, сигурно ще умра. Бих желал да имам тази цялостност, за да си замина по начина, по който той го стори, но не е сигурно. Имам ужасните опасения, че няма да замина така. Все пак бих желал. Правя всичко възможно в тази посока.

 

ВЪПРОС: Спомням си, че в една статия отпреди десетина години ви нарекоха ,Дръстникът на Ню Ейдж".

 

ОТГОВОР: Всъщност пишеше „дядото"! И тогава си помислих, моля ви, наричайте ме чичото или братовчеда, но само не и дядото! Чичо Чарли, да речем. Дяволски кофти се чувствам да бъда дядо на нещо. Аз се боря с възрастта, сенилността и старостта, както изобщо не можете да си представите.

 

Боря се от 35 години. Тези трима души, с които работя, също се занимават с това от 35 години. Изглеждат като същински деца. Те непрекъснато натрупват и натрупват енергия, за да остават гъвкави. Без гъвкавост всякакво пътешествие е невъзможно.

 

ВЪПРОС: Дон Хуан Матус ви е научил да виждате. Когато ме гледате в момента, какво виждате?

 

ОТГОВОР: Трябва да бъда в специално състояние, за да виждам. Така ми е много трудно да виждам. Трябва да бъда в много по-дълбоко, тежко настроение. Когато съм в такова лековато настроение и ви погледна, не виждам нищо. После се обръщам, поглеждам нея и какво виждам? „Отидох във флота да видя свят и какво видях? Видях само вода!"

 

Аз знам повече, отколкото искам да знам. И това е ад, истински ад. Ако виждаш прекалено много, ставаш непоносим.

 

ВЪПРОС: Талиа Бей, организатор на семинара и президент на „Клиъруотър", има вид да е много тясно свързана с вас. Двойка ли сте?

 

ОТГОВОР: Ние сме аскетични хора. Никакви отношения от сексуален порядък. Това е една много трудна маневра за нас. Дон Хуан ми препоръчваше да си съхранявам енергията, защото нямам кой знае колко много. Аз самият не съм създаден в обстановка на силна сексуална страст. Повечето хора не са... Талия е родена с достатъчно енергия, така че може да прави каквото си иска.

 

ВЪПРОС: Могат ли женени хора да правят каквото искат?

 

ОТГОВОР: Този въпрос е възниквал много често, той е въпрос на енергия. Ако знаете, че не сте заченат в състояние на истинска възбуда, тогава не можете. На дадено ниво няма значение дали хората са женени. Но когато човек се заеме с Тенсегрити, ние не знаем истински какво ще се случи.

 

ВЪПРОС: Не знаете какво ще се случи?

 

ОТГОВОР: Как може да знае човек? Това е едно приложение на нашата синтактична система. Нашият синтаксис изисква начало, развитие и край. Аз бях, аз съм, аз ще бъда. Всички сме пленници на това. Та как можем да знаем... на какво ще бъдете способни,' ако имате достатъчно енергия? Това е въпросът.

 

Отговорът е - вие бихте били способни на изумителни неща, много по-вълнуващи от тези, които ние можем сега, и то почти без никаква енергия... Дон Хуан Матус ми препоръчваше да внимавам с енергията, защото ме гласеше за нещо. Но аз не знаех за какво...

 

ВЪПРОС: Говорите за магьосническата приемствена линия на дон Хуан Матус. Знаете ли да има и други?

 

ОТГОВОР: Натъкнах се на един чудесен индианец от Югозапада и това беше паметно събитие. Това беше единственият случай, когато срещах магьосник извън линията на дон Хуан - един млад човек, дълбоко навлязъл в този тип дейност, с която се занимаваше и дон Хуан. Разговаряхме с него два дни, след което той по някаква причина остана с чувството, че ми дължи нещо.

 

Един ден шофирах моя фолксваген сред пясъчна буря, която почти щеше да преобърне колата ми. Вече беше разбила предното ми стъкло, боята от едната страна беше на1 пълно олющена. Тогава се появи огромен трактор и застана между вятъра и моята кола. Чух един глас да ми вика от кабината: „Карай успоредно с трактора, да се прикриеш." Така и направих. Карахме километри наред по шосе 8. Когато вятърът стихна, установих, че съм извън павирания път. Мъжът спря, беше индианец. Той ми каза: „Изплатих си дълга. Вече сме квит. Но сега си някъде другаде. Върни се нагоре към павирания път." Той се върна в своята посока, аз - в моята. Като излязох на главния път, започнах да карам напред-назад, за да открия този черен път, но не можах. Той ни беше отвел в друга действителност. Каква сила, каква дисциплина - изключителни! Направо умът ми не го побираше!

 

Той ме бе отнесъл там наедно с фолксвагена и всичко. По онова време аз с голямо затруднение можех да се пренасям някъде другаде. Търсех каквато и да била отбивка по шосето, но така и не намерих никаква. Той просто ме бе пренесъл. През някакъв вид вход или нещо такова. Оттогава повече не ми се е вестявал.

 

ВЪПРОС: Някои от най-големите ви почитатели биха казали, че книгите ви са голяма литература, дори голяма антропология, но никога не биха я нарекли документална. Други смятат, че през цялото време си правите гавра.

 

ОТГОВОР: Нищо не съм измислял. Веднъж един човек ми каза: „Аз познавам Карлос Кастанеда..." Попитах го: „Срещали сте се с Карлос?" Той отговори: „Не, но непрекъснато го виждам отдалече. Разбирате ли, той си призна в едно интервю, че е измислил всичко." Аз казах: „Наистина ли? Какво интервю, помните ли?" Той държеше на своето: „Чел съм го, чел съм го..."

 

ВЪПРОС: Защо казвате, че сте последният магьосник от приемствената линия на Хуан Матус?

 

ОТГОВОР: За да мога аз да продължа линията на дон Хуан, би трябвало да имам специфична енергийна нагласа, каквато аз нямам. Аз не съм търпелив човек. Моите движения са твърде остри, твърде смущаващи. За нас дон Хуан си е тук, винаги на разположение. Той не е изчезнал. Той преценяваше появите и изчезванията си по такъв начин, че да отговарят на нашите потребности. А как бих могъл аз да правя това?

„Лос Анджелес таймс" 1995

 

 

 

 

Thursday the 17th. Spiralata.net 2002-2017