Интервюта и речи

Навигиране през неизвестното

Печат
Категория: Интервюта

 

 

 

 

Навигиране през неизвестното

Интервю с Карлос Кастанеда

 

 

 

Навигиране през неизвестното: Интервю с Карлос Кастанеда. За списанието Uno Mismo, Чили и Аржентина, Февруари, 1997, от Даниел Трухийо Ривас

 

Виж броя от януари/февруари 1998 на Utne Reader за откьси от това интервю и от друго интервю с Карлос Кастанеда озаглавено “Света на събуждащи се сънища” написано от Майкъл Бренан.

 

Въпрос: Г-н Кастанеда, години наред останахте напълно анонимен. Какво ви накара да промените това положение и да започнете да говорите за обучението, което вие и трите ваши спътника сте получили от нагуала Хуан Матус?

 

Отговор: Това което ни заставя да разпространяваме идеите на дон Хуан е необходимостта да направим по-достъпно това на което тои ни научи. За нас това е задача която не търпи повече отлагане. Аз и тримата други негови ученици стигнахме единодушно до заключението, че светът в който дон Хуан ни въведе е достижим за всички хора. Обсъждали сме кой път е най-подходящ за нас. Да останем анонимни така както дон Хуан ни предлагаше? Това не беше приемливо. Другият вариант бе да направим идеите на дон Хуан общодостъпни - несъмнено безкрайно по-опасен и изтощителен път, но единствения който, според нас отразява достойнството което дон Хуан влага в учението си.

 

Въпрос: Имайки предвид това което досега сте внушавали за непредсказуемостта на действията на воина (нещо в което сме се убедили за 3 десетилетия) можем ли да очакваме, че тази ваша публична 'фаза' ще се задържи известно време? До кога?

 

Отговор: Нямаме начин да преценим колко дълго би продължило това. Живеем според принципите на дон Хуан и никога не се отклоняваме от тях. Дон Хуан беше потресаващ пример за човек с абсолютен синхрон между думи и действия. Казвам потресаващ, защото това което той правеше е невъзможно да се имитира - да бъдеш цялостен и същевременно да притежаваш достатъчна гъвкавост да се изправиш пред невъзможни обстоятелства. Така живееше дон Хуан.

 

В рамките на тези принципи единствено възможната линия на действие е да бъдем безупречни посредници. Ние не сме играчи в космическа партия шах, а просто пешки на шахматната дъска. Това, което решава изхода на всички ситуации, е една съзнателна, неперсонална сила, наричана от магьосниците намерението или Духът.

 

Въпрос: Доколкото мога да преценя, ортодоксалната(класическата) антропология, както и така наречените защитници на американското културно наследство отпреди Колумб, се опитват да дискредитират това което правите. Схващането че работата ви е продукт единствено на литературния ви талант (безспорно изключителен) продължава да е широко разпространено. В други среди ви обвиняват в двоен стандарт, тъй като според тях начина ви на живот и заниманията ви противоречат на общоприетите очаквания спрямо един шаман. Как бихте отговорили на тези подозрения?

 

Отговор: Познавателната система на западния човек ни принуждава да се опираме на предварително изградени идеи. Опираме се изключително на неща, които 'се подразбират'. Какво например е ортодоксален? Какво е ортодоксална антропология - лекциите които се изнасят в университета? Какво е да си шаман - да носиш украса от пера на главата си и да танцуваш с духовете?

 

В продължение на 30 години много хора ме обвиняват в създаването на чисто литературен герой просто защото това което описвам не се вписва в идеите проповядвани на лекции или чрез полеви изследвания на антрополозите. Това с което дон Хуан ме запозна обаче е приложимо само в ситуации, където има единствено действие, а в такива случаи почти нищо от възприетите идеи не е приложимо.

 

Никога не съм успявал да достигна до някакви изводи за шаманизма - за това е необходимо човек да бъде част от света на шамана.

 

За един учен, примерно социолог, е много лесно да си вади заключения за западния свят, защото той така или иначе активно участва в него. Но как би могъл един антрополог, отделил най-много 2 години на изучаването на други култури, да стигне до валидни заключения за тези култури? Необходим е цял един живот, за да стане човек пълноценен член на една култура. Аз работя вече повече от 30 години в света на шаманите на древно Мексико и честно казано, не смятам че съм достигнал членството, което би ми позволило да правя заключения за този свят или дори да предлагам такива.

 

Обсъждал съм тези въпроси с хора от различни дисциплини и като че ли те винаги се съгласяват с тези идеи. Но когато се обърнат, забравят това с което са се съгласили и продължават да поддържат 'ортодоксалните' си академични принципи, без да се притесняват, че е възможно да допускат абсурдна грешка в заключенията си. Нашата познавателна система изглежда непробиваема.

 

Въпрос: Какво целите като не позволявате да бъдете фотографиран, гласът ви да бъде записван, криете биографични данни? Смятате ли че тези действия могат да навредят на постигнатото от вас в духовно отношение, и ако да - как? Не смятате ли че би било полезно за някои непредубедени хора търсещи истината да знаят повече за вас и така да се убедят, че е възможно да се следва предлагания от вас път?

 

Отговор: Що се отнася до снимки и друга лична информация, аз и другите трима ученици на дон Хуан следваме неговите инструкции. За шаман какъвто е дон Хуан, главната идея в това да не се дава публичност на лична информация е много проста. Необходимо е да се дистанцираме от това което наричаме автобиография. Изключително трудно и неприятно е да се оттървем от идеята за Аз-а. Това което шаманите като дон Хуан търсят е едно състояние на флуидност, състояние в което Аз-ът е лишен от значимост. Дон Хуан смяташе, че липсата на снимки и биографични данни действа по положителен, макар и подсъзнателен начин на хората навлизащи в тази област. Дон Хуан казваше, че е най-добре нищо да не е известно за един шаман; така човек се сблъсква не с личност, а просто с една идея; обратното на това което се случва в ежедневието, където постоянно се сблъскваме с хора с множество психически проблеми и без никакви идеи, и всички тези хора са вманиачени на тема 'аз, аз, аз!'

 

Въпрос: Как би трябвало вашите последователи да възприемат публичността и комерсиалната структура - част от литературната ви дейност - които съпътстват знанието разпространявано от вас? Какви са истинските ви взаимоотношения с Cleargreen Incorporated и другите компании (Laugan Productions, Toltec Artists)? Имам предвид комерсиалната страна.

 

Отговор: На този етап от моята дейност се нуждая от някой който да ме представлява при популяризирането на идеите на дон Хуан Матус. Cleargreen е корпорацията с най-голям афинитет към това с което се занимаваме, както и Laugan Productions и Toltec Artists. За распространението на идеите на дон Хуан са необходими комерсиални и художествени средства, които са извън личните ми възможности. Cleargreen Incorporated, Laugan Productions и Toltec Artists са корпорации с афинитет към идеите на дон Хуан и това им позволява да осигурят средствата за популяризирането на това което искам.

 

Винаги съществува опасност компаниите да променят и приспособят това което представят в съответствие с бизнес интересите си. Ако го нямаше безкористното отношение на Cleargreen Incorporated, Laugan Productions и Toltec Artists към идеите на дон Хуан, сега те щяха да изглеждат по съвсем друг начин.

 

Въпрос: Голям брой хора се опитват да се възползуват от вашата популярност, за да станат известни. Как гледате на действията на Виктор Санчез който тълкува и преподрежда произведенията ви в подкрепа на собствените си теории? А твърденията на Кен Орловото перо че е бил избран от дон Хуан за свой последовател и че дон Хуан се е върнал специално за него?

 

Отговор: Наистина някои хора се наричат мои ученици, или ученици на дон Хуан. Това са хора които никога не съм срещал и които, мога да гарантирам, дон Хуан никога не е срещал. Дон Хуан беше единствено заинтересован от продължаването на шаманската си линия. Той имаше четирима ученици които все още са тук. Имаше и други които заминаха с него. Дон Хуан нямаше за цел просто да предаде знанията си на някого, той ги предаваше на учениците си с цел да продължи своята линия. Поради факта че са неспособни на такова продължаване, неговите четири ученици бяха принудени да разпространят идеите му.

 

Представата за учител който предава знанието на учениците си ни е близка, но не е част от представите на шаманите от древно Мексико. Преподаването за тях е абсурдно занимание. Предаването на знанията на тези които ще продължат линията им е съвсем различен въпрос.

 

Използуването на моето име и това на дон Хуан от някои хора е просто лесен начин да се облагодетелстват без много усилия.

 

Въпрос: Нека да приемем че под термина 'духовност' разбираме състояние на съзнанието, в което човек е в пълно владение на способностите заложени в човешкия вид, нещо постижимо чрез преодоляване на примитивното животинско състояние чрез сурово психическо, морално и интелектуално обучение. Бихте ли се съгласили с подобно определение?Как би се вписал светът на дон Хуан в един такъв контекст?

 

Отговор: За дон Хуан, един изключително прагматичен и трезвомислещ шаман, 'духовност' беше идеализъм лишен от съдържание, необосновано твърдение смятано за много красиво защото е забулено с литературни термини и поетични изрази, но нищо повече от това.

 

Шаманите от типа на дон Хуан са предимно практични. За тях вселената е хищническа и в нея разума или съзнанието възникват в резултат на смъртоносни предизвикателства. Дон Хуан се смяташе за 'навигатор в безкрайността' и казваше, че за да се ориентираме в безкрайността така както това прави един шаман, ни е нужен прагматизъм, безгранична трезвост и кураж от стомана. От тази гледна точка дон Хуан смяташе че 'духовността' е нещо непостижимо в реалния живот и не може да бъде начин на действие.

 

Въпрос: Твърдите че литературната ви дейност, както и тази на Таиша Абелар и Флоринда Донер-Грау е резултат от следването на инструкциите на дон Хуан. Каква е идеята зад тези инструкции.

 

Отговор: Идеята за книгите беше на дон Хуан. Той твърдеше че можеш да пишеш книги дори да не си писател като превърнеш писането в шаманско действие. Това което определя темата и развитието на книгата е не умът на писателя, а сила която шаманите смятат за основополагаща във вселената и която те наричат 'намерение'. Намерението определя действията на един шаман, били те свързани с литература или каквото и да е друго. Изкуството на шамана се състои в изоставянето на опитите за насочване на курса който информацията сама следва. Дон Хуан обичаше да казва, че самото намерение подрежда идеите бликащи от подобен източник на информация, а не шамана. Шаманът е просто перфектен изпълнител. Дон Хуан виждаше писането в случая като предизвикателство за един шаман, а не като обикновена литературна задача.

 

Въпрос: Бих се осмелил да твърдя че произведенията ви имат много сходни черти с ориенталските философии и същевременно противоречат на общоприетите схващания за местната мексиканската култура. Какви са приликите и разликите между двете.

 

Отговор: И представа си нямам. Не познавам нито едната нито другата. Работата ми представлява феноменологично изследване на познавателния свят в който дон Хуан ме въведе. От гледна точка на феноменологията като философски метод не е възможно да се правят твърдения по отношение на наблюдавания феномен. Светът на дон Хуан е толкова огромен, мистериозен и противоречив, че не е подходящ за упражнения в линейни изложения; максималното което може да се направи е да бъде описан, но това само по себе си изисква върховно усилие.

 

Въпрос: Можем да приемем че ученията на дон Хуан са вече част от окултната литература. Какво е мнението ви за другите учения от тази категория, например масонството, розенкройцерството, херметизма и дисциплини като кабала, таро, астрология в сравнение с нагуализма? Имали ли сте контакти и поддържате ли контакти с последователи на тези учения?

 

Отговор: Още веднъж: нямам и най-малка представа от постановките, гледните точки и въпросите на подобни дисциплини. Дон Хуан ни постави задача да пътуваме в безкрайността и това поглъща всичките ни усилия.

 

Въпрос: Има ли в съвременната наука понятия еквивалентни на 'точка на събиране', 'енергийните нишки изграждащи вселената', 'светът на неорганичните същества', 'намерението', 'прикриването и сънуването'. Някои хора например смятат че когато говорите за човека видян като сияйно яйце имате предвид аурата.

 

Отговор: Доколкото ми е известно, нищо от това на което дон Хуан ни учи няма еквивалент в съвременната наука.

 

Веднъж, докато дон Хуан беше все още тук, прекарах цяла година в търсене на гуру-та, учители и мъдреци от които да разбера нещо за това какво точно правят. Възможностите ми бяха много ограничени и ми стигнаха да се срещна само с най-популярните от тях които имаха милиони последователи и за съжаление не можах да открия никакви прилики.

 

Въпрос: Запознавайки се с книгите ви вашите читатели се сблъскват с няколко различни Карлосовци Кастанедовци. В началото се срещаме с един донякъде некомпетентен научен работник, който се намира в състояние на постоянна обърканост от способностите на старите индианци дон Хуан и дон Хенаро (най-вече в 'Ученията на дон Хуан', 'Отделна реалност', 'Пътуване към Икстлан', 'Приказки за силата' и 'Силата на мълчанието'). По-нататък намираме чирак доста опитен в магьосничеството (в 'Дарът на орела', 'Огънят отвътре', 'Силата на мълчанието' и най-вече в 'Изкуството на сънуването') Ако сте съгласен с тази оценка, кога и как стана този преход?

 

Отговор: Не гледам на себе си като на шаман или учител или дори напреднал в шаманизма ученик; нито пък се смятам за антрополог, социолог или западен учен. Изложенията ми са просто описания на феномен незабележим в рамките на линейното знание на западния свят. Не бих могъл да обясня това на което дон Хуан ме обучаваше в рамките на идеята за причина и следствие. Не разполагах с начин да предвидя какво той би казал или какво би се случило. При такива обстоятелства прехода от едно състояние към друго е субективен, не е поредица от стъпки, нито предварително планиран, нито е резултат от някаква особена мъдрост.

 

Въпрос: Някои от епизодите които описвате в книгите си изглеждат наистина невероятни за един западен човек. Как би могъл някой които не е въведен в тези 'отделни реалности' да се увери че те наистина съществуват, както твърдите?

 

Отговор: Уверяването в реалността им е много лесно ако човек ангажира цялото си тяло, а не само интелекта си. В света на дон Хуан не може да се влезе чрез интелекта само, дилетантски търсейки бързи и нетрайни знания. Нито пък може нещо в този свят да бъде прието за абсолютно сигурно. Единственото което може да направи човек е да достигне състояние на повишена съзнателност което би му позволило да възприема света по-всеобхватно. С други думи целта която шаманизма на дон Хуан преследва е да разчупи периметрите на исторически наследеното ежедневно възприятие и да възприеме неизвестното. Това е причината поради която дон Хуан се наричаше навигатор на безкрайността. Той твърдеше че безкрайността се простира извън бариерите на всекидневното ни възприятие. Разчупването на тези бариери беше целта на неговия живот. Той беше изключителен шаман и успя да вложи това желание и в нас четиримата. Той ни принуди да преодолеем интелекта и да въплътим идеята за разбиване на рамките на исторически наследеното възприятие.

 

Въпрос: Твърдите че основното качество на всяко човешко същество е директното възприятие на енергията. Говорите за придвижването на асемблиращата точка като задължително условие за директното възприемане на енергията. Как би могъл човека на 21-вия век да се възползува от това? Използувайки по-рано дефинирания термин, по какъв начин постигането на тази цел би помогнала на нечие духовно развитие?

 

Отговор: Шаманите като дон Хуан твърдят че вички хора притежават способността да възприемат директно енергията при нейното движение във вселената. Те смятат че асемблиращата точка, както те я наричат, е точка в енергийната сфера която е човек. С други думи, когато един шаман възприема един човек като енергия движеща се във вселената, той вижда сияйна топка. В тази сияйна топка шаманът може да види точка с по-голяма яркост намираща се на височината на плешките приблизително на една ръка разстояние зад тях. Шаманите твърдят че в тази точка се събира възприятието; енергията при движението си във вселената се преобразува в тази точка в сетивни данни и тези данни след това се интерпретират като резултатът е светът на ежедневното ни възприятие. Шаманите твърдят че ние биваме научавани да интерпретираме тези данни, тоест да възприемаме.

 

Практическата стойност на директното възприемане на енергията при нейното движение във вселената е еднаква както за човека на 21-ви век, така и за човека на 1-ви век. То прави възможно разширяване границите на възприятие и използуването на тази повишена способност в рамките на света който му принадлежи. Дон Хуан казваше, че да се види чудото на реда и хаоса във вселената е нещо изключително.

 

Въпрос: Напоследък популяризирате система от физически упражнения наречена Тенсегрити. Бихте ли обяснили какво точно представлява тя? Каква е целта и? Как би могъл човек да се облагодетелства в духовно отношение чрез практикуването и?

 

Отговор: Според това което дон Хуан ни учеше, шаманите в древно Мексико открили поредици от движения. Изпълняването на тези движения с тялото довеждало до такива физически и умствени висоти, че движенията били наречени магически пасове.

 

Според дон Хуан, чрез тези магически пасове шаманите достигали до по-високо равнище на съзнанието позволяващо им да изпълняват неописуеми подвизи на възприятието.

 

През поколенията магическите движения били известни само на практикуващите шаманизъм. Движенията били забулени в дълбока тайнственост и сложни ритуали. Така дон Хуан бил научен на тях и така той ги предаде на четирите си ученика.

 

Нашите усилия са насочени към предаване на знанието за тези движения на всеки който иска да ги усвои. Нарекохме ги Тенсегрити и ги преобразувахме от специфичните им форми предназначени индивидуално за всеки от четирите ученика на дон Хуан във общи движения подходящи за всекиго.

 

Практикуването на Тенсегрити, самостоятелно или в групи, носи здраве, жизненост и общо чувство на благоденствие. Дон Хуан твърдеше че практикуването на магическите движения способства натрупването на енергията необходима за достигане по-високо равнище на съзнанието и разширяване периметъра на възприятието.

 

Въпрос: Освен с трите жени хората посещаващи вашите семинари се срещат и с други ваши сътрудници като Чакмулите (Chacmools), Проследяващите Енергията (Energy Trackers), Елементите, Синия Скаут (Blue Scout). . . Кои са те, Принадлежат ли на ново поколение виждащи ръководено от вас? Ако е така, как би могъл човек да стане член на тази група чираци?

 

Отговор: Всеки един от тези хора ни беше описан от дон Хуан Матус, който като водач на своята линията ни насочи да ги очакваме. Той предсказа появата на всеки един от тях като неотделима част от една визия. Линията на дон Хуан не можеше да бъде продължена поради специфичната енергетична конфигурация на четирите му ученика. Поради това мисията на тези хора беше преобразувана в задачата да завършат линията, по възможност със златна закопчалка.

 

Не сме в положение което ни позволява да променяме подобен род указания. Не можем нито да търсим, нито да приемаме чираци или други активни членове на тази дон Хуанова визия. Единственото което можем да направим е да приемем плановете на Намерението.

 

Самия факт че магическите движения, ревниво пазени в тайна от толкова много поколения, сега са публично достъпни е доказателство, че човек може, индиректно, да стане част от тази визия практикувайки Тенсегрити и следвайки предписанията на Пътя на Воина.

 

Въпрос: В изданието 'Читатели на безкрайноста' използувате термина 'навигация' за да обозначите това с което се занимават магьосниците. Смятате ли да вдигнете скоро платната и да започнете решаващото пътуване? Ще свърши ли с вас линията на Толтекските воини, пазители на това знание,

 

Отговор: Да, точно така, линията на дон Хуан свършва с нас.

 

Въпрос: Един въпрос който често си задавам - включва ли пътя на воина, подобно на други дисциплини, духовна работа за интимни двойки?

 

Отговор: Пътя на воина обхваща всичко и всеки. Може да има цяло семейство от безупречни воини. Трудността е в ужасяващия факт, че отделните взаимоотношения се градят на емоционални инвестиции и в момента в който практикуващият наистина започне да практикува това което научава, взаимоотношенията се развалят. Във всекидневния живот емоционалните инвестиции рядко биват подлагани на анализ и обикновено прекарваме целия си живот с очаквания да получаваме заслужена отплата. Дон Хуан ми казваше че съм заклет инвеститор и живея по просто правило: "Давам само това което получавам от другите".

 

Въпрос: На какви постижения може да се надява човек, който има желание да работи за духовното си издигане ако реши да следва пътя начертан от вас в книгите ви? Какво бихте препоръчали на тези които биха пожелали да практикуват самостоятелно ученията на дон Хуан?

 

Отговор: Няма граници за това което човек може сам да постигне ако намерението му е безупречно. Ученията на дон Хуан не са духовни. Повтарям това защото този въпрос изплува отново и отново. Идеята за духовност е несъвместима с желязната дисциплина на воина. Най-важното нещо за шаман като дон Хуан е идеята за прагматизма. Когато го срещнах за първи път, смятах че съм практичен човек, учен - социолог изтъкан от обективност и прагматизъм. Той разби претенциите ми и ми показа че, като истински бял човек, съм нито прагматичен, нито духовен. Разбрах че просто повтарям думата 'духовност' за да заглуша търговския аспект на всекидневния живот. Жадувах да избягам от меркантилизма в живота и наричах тая жажда 'духовност'. Осъзнах че дон Хуан беше прав да изисква да стигна до заключение, да дефинирам какво разбирам под 'духовност'. Осъзнах че всъщност не знам за какво говоря.

 

Това което казвам може да звучи самонадеяно, но не виждам друг начин да се каже. Това което шаман като дон Хуан иска е да стигне до по-високо равнище на съзнание, тоест да започне да възприема използувайки изцяло човешките възможности за възприятие; това е колосална задача и предполага непреклонна целенасоченост, която не може да бъде заменена с духовността на западната цивилизация.

 

Въпрос: Има ли нещо което бихте желали да обясните на народите на Южна Америка, особено на Чилийците, Бихте ли желали да заявите нещо в допълнение на отговорите на нашите въпроси към вас?

 

Отговор: Нямам какво да добавя. Всички хора са на едно ниво. В началото на обучението ми при дон Хуан Матус, той се опитваше да ми покаже колко общи са ситуациите на всички хора. Като южноамериканец много ме занимаваше идеята за социална реформа. Един ден зададох на дон Хуан въпрос който смятах за смъртоносен: Как можеш да останеш равнодушен към ужасяващото състояние на сънародниците ти, индианците Яки от Сонора?

 

Знаех че част от тях страдат от туберкулоза но не могат да бъдат излекувани защото нямат пари.

 

Да, каза дон Хуан, много е тъжно, но видиш ли, твоето положение също е много тъжно и грешиш ако си мислиш, че си по-добре от индианците Яки. Общо взето човешкият живот е в ужасяващо състояние на хаос. Никой не е по-добре от останалите. Всички ние сме същества на път към смъртта, и ако не осъзнаваме това, няма спасение за нас.

Това е друга част от прагматизма на воина: осъзнаването на факта че сме същества на път към смъртта. Твърди се че когато го постигнем, всичко придобива трансцедентален ред и мяра.

 

 

 

 

Sunday the 30th. Spiralata.net 2002-2017