Интервюта и речи

Интервю с Тайша Абелар

Печат

 

 

 

 

Интервю с Тайша Абелар (Магическият преход)

 

 

Mindfire: The sorcerer’s crossing TAISHA ABELAR

 

in conversation with ALEXANDER BLAIR-EWART 1992

 

 

 

През изминалите години когато Карлос Кастанеда за пръв път съобщи на света за чудесата на Американското първично духовно знание, много хора забелязаха, че традиция от огромна величина е започнала да се открива пред света. През годините Кастанеда последователно показваше всеобхватния светоглед на Толтеките в неговото преработено състояние като дело на духа, оформен от новите виждащи, които са оцелели след опустошителния сблъсак с Европейската колонизираща цивилизация. Тайша Абелар, автор на Магическия преход: Пътят на жената (1992), е една от новите виждащи, която показа, че „сталкера” балансира света на „сънувача”.

 

Александър Блеър-Евърт: Нека поговорим за всеобхватния смисъла на „сталкинга”?

 

Тайша Абелар: Има два начина да го изясним. Първо, общото определение е, че сталкер е някой, който е превърнал в изкуство това да бъде незабележим. Това ще рече, да застане в сянка, като има практики, които са измислени с цел да станем незабележими. Сталкинга е замислен така, че да предизвика у магьосника или практикуващия разстърсване, като под разтърсване разбираме тласък, или лек енергиен шок, който да измести съвсем леко „събирателната точка”. Сталкерите се стараят да придвижват или изместват събирателната точка и по този начин да променят своето възприятие за света. Разбира се възприятието, може да бъде променяно и чрез сънуване, но сталкерите го правят в будно състояние. Магьосниците гледат на света по следния начин, те казват, че всичко което виждаме докато сме будни всъщност е въпрос на позиция на събирателната точка. Сигурна съм, че сте запознат с книгите на Карлос Кастанеда и знаете какво е Събирателната точка, но нека да я опиша още веднъж. Тя е събрано съзнание в една точка от сияйност върху сияйната сфера (наричана още аура).

 

Ние вярваме, че енергийното тяло на човешките същества е съвкупност от безкраен брой светещи фибри и всяка от тях е специфично усещане. Те не са свелина от вида на елекническата, те са всъщност светлина на съзнанието. От гледна точка на „виждащия”, който вижда хората като същества от светлина, върху сияйното яйце, което изгражда енергийното тяло има точка с по-силно сияние, където концентрацията на човека, неговото съзнание се събира и тази светеща точка е с размер на топка за голф,. Но тя може да променя размера си; също така тя може да променя положението си върху сияйното тяло. Мястото където е разположена определя онова, което възприемаме, защото там става съгласуване между фибри, които са подбрани вътре в сияйното тяло с фибрите, които се простират извън него във вселената. Магьосниците твърдят, че вселената като цяло е съставена от безкраен брой енергийни влакна, някои от които могат да бъдат възприемани и други, които са абсолютно извън възможностите ни като човешки същества да възприемаме. Така че когато позицията на събирателната точка, тази област с повече сияйност върху сияйното същество, подбере онези които са отвън, тогава се постига възприятие.

 

АБЕ: Това отнася ли се за всички?

 

Тайша: Всички ние имаме събирателна точка на почти едно и също място, защото когато се роди едно дете, по силата на това, че следва да стане човешко същество, социална личност, то трябва да съобрази позицията на своята събирателна точка с тази на другите човешки същества, за да може да си взаимодейства с тях, за да възприема същия свят. Поради това, че нашите събирателни точки са на едно и също място, можем да имаме език, можем да говорим за дървета, за коли и стени, за тавани, както и да имаме пространствена и времева непрекъснатост; знаем че е имало вчера, ще има и утре. Всичко това е свързано с позицията на събирателната точка. Времето, концепцията за всичко което знаем, е определена от това къде тази сияйна точка от концентрирано съзнание е позиционирана. И ако по някаква ненормалност тя не е разположена където човешките същества очакват да бъде, тогава тези хора са или магьосници, (и разбира се говорим за определен момент), или са кандидати за освидетелстване. Втората група хора ще откриете в лудниците, защото тяхната събирателна точка не е фиксирана на позицията където другите същества са поставили своята. Затова те нямат тази специфична субективност в своето възприятие и не постигат съгласие по въпроса какво е реалност. Има биологична заповед, която казва, че всички човешки същества трябва да поддържат своята събирателна точка на определена позиция, за да могат да бъдат наречени човешки същества. Животните я имат на друго място, и това е което ги прави определен вид животни. Дърветата имат своя събирателна точка на определено място в соята сияйна черупка и това ги прави дървета.

 

АБЕ: Тогава можем ли да наречем позицията на събирателната точка колективно споразумение къде личността да позиционира своята реалност?

 

Тайша: Точно така. Тя е нашето лице, нашата личност. Сега това лице, казват матьосниците, не е всичко, което ние като хора можем да бъдем. Ние можем да бъдем повече от само социални личности. За да бъдем повече от даденото ни от обществото, или по рожедение, ние трябва да променим мястото на събирателната точка. Трябва да я преместим извън позицията, в която е била застопорена. Затова освен че Събирателната точка може да се мести навсякъде, когато го прави, други сияйни разбираеми нишки съзнание започват да светят и се съгласуват с вселената и по тази причина събират други реалности. Тези други реалности са също толкова реални и стабилни, като тази в която сме сега. И всичко това се основава на фиксацията на Събирателната точка. Когато тя се мести – и реалността се мени; тя се мести и при сънуване, от само себе си – тогава я наричаме реалност в сънуването, за да я отличим от тази в будно състояние. Ние приемаме, че има и други възможни преживявания, но ние винаги говорим за тях от гледна точка на обичайната реалност. Магьосниците не правят така. Те казват, че можете да променяте ежедневната реалност и в будно състояние. Не е задължително само в сънуването. Сънуването, разбира се е контрол върху преместването на събирателната точка по време на сън, в сънищата, и фиксацията и някъде.

 

АБЕ: И можете да го правите без да сте луди.

 

Тайша: Напълно.

 

АБЕ: Само по себи си това е изключително революционно твърдение.

 

Тайша: Да, защото нашето споразумение твърди, че лудите имат халюцинации, виждат чудовища и какво ли не, че те са нещо дефектни от гледна точка на социалния ред. Да, те са дефектни по смисъла, че не са си стабилизирали събирателната точка там където е на всеки от нас. По някаква причина тяхната събирателна точка се мести, тя постоянно се движи. Те са луди защото халюцинират, и нямат енергията да поддържат Събирателната точка на определено място. Ако имаха енергия и контрол, те щяха да са магьосници, защото щяха да уловят тази нова позиция.

 

АБЕ: Да, виждам.

 

Тайша: Нещата в крайна сметка се свеждат до въпроса да имаме енергията да възприемаме повече от онова, което ни е позволено да възприемаме имайки пред вид, че сме родени като човешки същества. Нашата социална заповед не ни позволява да рискуваме с други реалности освен чрез лудост или сънища, които в действителност не се броят по никакъв начин. Това са двата пътя, които са отворени, но по тези магистрали всъщност няма движение. И ето магьосниците казват, че можете да местите Събирателната си точка, стига да разполагате с достатъчно енергия да я фиксираната в нова позиция, защото не бихте искали да полудеете и напълно да се изгубите в тези светове в световете съществуващи отвъд като люспите на лука. Затова е нужен контрол, енергия и подвижност и нещо, което наричат „непреклонно намерение”. Подвижността ви позволява да премествате Събирателната точка, да я премествате встрани от това място, което ни прави личности, което ни дава усещане за себе си. Точно тук собствената значимост трябва да се изхвърли през прозореца, защото докато поддържаме предаността към себе си, онова което ние правим е да бъдем предани към определена позиция на Събирателната точка. Ние никога не ще можем да възприемаме нещо отвъд онова, което е прието за сигурно. На нас ни се позволява единствено да възприемаме допустимото от определената позиция вътре в социалния ред. Затова ни е нужна подвижност, за да местим Събирателната точка където и да е, а там ни е нужно да я стабилизираме, концентрация, енергията да я фиксираме в новата позиция. Това е същинската страна на магьосничеството.

 

АБЕ: Това позволява ли вашата същност, вашата човешка същност, да оцелее при този преход в световете от другата реалност?

 

Тайша: Вашата сияйност и вашето съзнаване, което е Събирателната точка, остава непроменено навсякъде. Но това не е човешко. То не следва да бъде човешко и такава грешка ние не искаме да правим. Не, вие оставяте зад гърба си всичко човешко.

 

АБЕ: Много хора не искат да стигат до там.

 

Тайша: Точно така, те не са длъжни да го правят. Интересът към заниманията ни, към Карлос Кастанеда и дон Хуан е голям, но хората всъщност не го желаят. Това което търсят е интелектуално любопитство свързано с идеята да има нещо различно там някъде, защото това е присъщо на нас като човешки същества.

 

АБЕ: Ако приемем, че тази магьосническа пътека е за много малка част от хората, които наистина искат да минат по нея, защо тогава вие сте издали тази книга?

 

Тайша: Една от причините е, че Карлос Кастанеда и Флоринда Донер, аз и Карол Тигс, сме последните от линията на дон Хуан. Докато са ни обучавали, докато са подготвяли Карлос за следващия Нагуал, те не са го знаели. Те са ни обучавали в сънуване и сталкинг и на много от техниките, за които сме говорили. После открили, че Карлос изобщо не е четириделен Нагуал. Нагуалът е някой който притежава четири енергийни дяла. Но той се оказал триделен Нагуал, което значело, че той има друга мисия. Една от основните различи е, че жената Нагуал, която по традиция заминава с предишната Нагуалска група – в нашия случай Карол Тигс – първоначално е заминала с дон Хуан, но после един ден тя се върна. Намерението на Нагуала Карлос или на Флоринда Донер и моето, буквално са я върнали обратно в тази реалност. С други думи, нейната събирателна точка се е върнала обратно, така че тя сега е с нас. Такова нещо е нечувано във всички поколения Нагуали и виждащите в линията на дон Хуан. Понеже Карол се върна тя ни даде енергията да разкажем за нашата опитност.

 

АБЕ: Какво означава тази неочаквана промяна?

 

Тайша: Плановете на Духа са напълно различни от тези които са били за дон Хуан. Неговата група е следвала тези правила, те са следвали определени процедури на обучение. Макар те да са били абстрактни, в този смисъл те са много конкретни. Те са практикували неща, които са били преди тях от другите групи и те са ги предали на нас. Но онова, което ние сме задържали са само най абстрактни методи такива като рекапитулация, идеята за безупречността, идеята да правене и неправене, което представлява пълно отрицание на практиките и процедурите. Жената Нагуал Карол Тигс ни даде тази допълнителна енергия да извадим тези неща на бял свят. С други думи, те щяха завинаги да останат само идеи. И понеже ние ги практикуваме, то ние сме тези идеи. Не съществува разлика между онова, което казваме и което правим и затова сме способни да местим Събирателната точка, защото те не са само абстракции. Нашите тела наистина разполагат с тези неща.

 

Вярно, има милиони хора които четат тези книги и всеки от тях може да ги практикува и да успее да намери пътя. Причината да го казвам това е защото вие нямате нужда от учител. Бидейки абстрактен пътя на всеки от нас е от това последно поколение ние виждаме, че всичко от което имате нужда е минималния шанс, само идеята. Така ако човек направи рекапитулация, прави упражненията по неправене, и т.н., Духът или Самото намерение ще го води и ще го учи, защото това вече е втъкано в упражненията и в книгите.

 

АБЕ: Какви са някои от методите чрез които човек може да куливира и да се грижи за енергията за сталкинг?

 

Тайша: Има техники или способи, които магьосниците използват и те включват техники за „неправене” и „рекапитулация”, която е фундаментална техника за позволяване на Събирателната точка да се измества от нормалната си позиция. Има също така методи като „освобождаване от личната история”, която също позволява изместване от фиксацията върху представата ни за себе си. Но загубата на чувството за собствена значимост е ключ, защото както казах, докато имаме представа за себе си, за коравата ни същност, за нашето его, личността с която ние взаимодействаме с другите в термините на взаимното споразумение, ние сме обречени. Вие виждате, че силата на социалния ред е толкова мощна заради споразумението на милиони хора поддържащи Събирателната точка на това определено място.

 

АБЕ: Тогава, на най-ниско ниво вие го наричате „взаимно обвързване” а на всеобщо ниво ще го наречете „духът на времето”.

 

Тайша: Да. На най-личностно ниво може да го наречете „самоиндулгиране”, или лична представа за себе си, или преклонение към взаимната привързаност. После на по-широко културно ниво идва езика, семейството, фундаментални бариери, които трябва да разчупите – индивид, двойка, семейство, култура – след това някакво гигантско колективно несъзнавано, което поддържа всичко на мястото му. Магьосникът трябва да прескочи отдъв всичко това на едно друго ниво. Но дори и тогава, отвъд това колективно несъзнавано идва биологичната заповед, че ние всъщност сме впримчени в тази „маймунска форма”. Ние сме включени към този биологичен двигател, ние имаме нужда да бъдем социални, стаден принцип, защото сме социални животни. Самотата е нещо, което плаши хората до смърт. Имам предвид, че това е единия от убийците на неофитите, идеята, че те би следвало да следват социален път, солидарност в търсенето, защото рекапитулацията се извършва в пълна самота. Хората мислят, добре, нали могат да медитират заедно, да правят нещата заедно, да продължават да имат групово споразумение. Но вие виждате, същото това групово споразумение препятства малкото изместване на Събирателната точка. Така че вие трябва да минете отвъд тази сила и вие трябва да имате достатъчно енергия, а енергията идва от всички онези неща, които изброих преди това, включително безупречността, а също да използвате и своята смърт. Вие се предавате на смъртта, защото вие така или иначе един ден ще се предадете. Ако следвате пътя на магьосниците, ако искате да се изместите далеч от себе си, от тази определена позиция на Събирателната точка и да пътувате в неизвестното, то това е като да умрете. Азът трябва да се предаде, а това е чувство всяващо ужас емоционално, физически. То е нещо от рода на аз срещу целия свят.

 

АБЕ: И вие разтягате смъртта, не е ли така? Имам предвид, това не се случва в някакъв прекрасен миг. Това е нещо което се случва постепенно. То може да трае години. Кога ще знаете, че наистина се е случило? Кога ще разберете, че вие окончателно сте се разделили със старото си аз, или сте станали както го наричате в литературата „безформени войни”?

 

Тайша: Вие трябва да станете безформени. Вие не можете да имате аз. На първо място, ако предпочитате, това не е внезапен процес, макар да е възможно. Изместването на Събирателната точка може да стане при някакви анормални случаи внезапно. Силен внезапен шок може да я премести навсякъде и да събере пред човека една различна реалност. Но това обикновено не е за дълго, защото идва от външна сила и в обичайния случай ни връща обратно тук. Ако това последното се случи, човек няма да знае какво се е случило, и това после става обекта на разглеждане в лудниците, в институциите. Затова постепенната промяна е най добрата, защото постигате контрол.

 

АБЕ: Приемам, че наркотиците, растенията на силата, също могат да бъдат включени?

 

Тайша: Да, така е. Под влияние на психотропни лекарства вие виждате различни светове, а Събирателната точка е напълно изместена в нова позиция. Но не вие правите това, вие не разполагате с контрол. Това отново е външен посредник. Самото присъствие на Нагуал също мести Събирателната точка. Неговата безупречност може да мести Събирателната точка на учениците му. Не е нужно той да нанася удар по гърба, или каквото и да е друго нещо. Самата енергия може да причини събирането на различни светове при чирака. Но вие ще видите, ще го повторя, че когато бяхме в присъствието на дон Хуан и неговите хора, тяхната сила ни тласкаше да вършим фантастични неща. За тези неща съм писала в моята книга. Но когато се върнех обратно в Лос Андежлис и те не бяха наоколо, тогава сивотата на социалния ред се стоварваше върху мен и Събирателната точка се връщаше отново в „първото внимание”. Трагедията е, че докато не преместите Събирателната точка обратно на това място където е била под влиянието на дон Хуан и неговите хора, вие само смътно си спомняте какво сте правили, или какво представляват тези светове. Те се превръщат в сънища. Трябва да съхраните достатъчно енергия, за да и позволите да се премести в повишено осъзнаване, да можете да я задържите там сами и да рискувате. А после трябва да я преместите по-нататък. Така, че това е постепенен преход.

 

АБЕ: Как съхранявате, или задържате енергията за местене на Събирателната точка?

 

Тайша: „Рекапитулацията” е основния метод. Искам само да отбележа, че друг начин за преместването и е самата безупречност, чрез възнамеряване на преместването. Намерението е истинския път, сила, която ни свързва директно с енергията на безкрая. И понеже притежава интелигентност, нещо като ръководещ принцип, те я наричат Духа, Орела. Но когато човек свърже своята лична сила с енергията отвъд чрез акт на безупречност, самият Дух премества Събирателната точка вместо него, защото контролът е преотстъпен. Той е предоставил себе си, своето его. Той е казал да става каквото ще и е преотстъпил ръководната сила на Намерението да го води. Всички онези магьоснически действия, които споменах, рекапитулацията, всички неправения, включват свързването на намерението на мага с него. Така че достатъчно е човек да прави тези неща, после Намерението го поема и измества Събирателната точка, защото това са древни техники, които са предавани през поколенията в линията на дон Хуан, а те вече носят със себе си тази връзка с Духа. Ние вече знаем за нуждата от съхраняване на енергия, защото това е единствения път да се излезе от формата, в която сме се родили като хора. Ние винаги ще харесваме да говорим с термините на човекомаймуната, защото тя предлага на човека подходящата перспектива.

 

АБЕ: Аз много добре разбирам метафората с маймуната. Но теорията за еволюцията никога не се е опитвала да ми обясни от къде ще се появи този капацитет у нас.

 

Тайша: Магьосниците казват, че ние постепенно еволюираме. Затова ние не трябва да се ограничаваме в тази човекоподобна позиция на Събирателната точка. Вътре в сияйността на човешките същества е потенциала за безкраен брой възможности. Да, от гледна точка на еволюцията ние имаме нещо като бариера, втвърдяваща ни в настоящата позиция. Но силата на еволюцията продължава. Магьосниците са същества, които някога са били човешки същества. Но те са се развили в нещо друго. Те вече не са човешки същества в строгия смисъл на тази дума, защото могат да местят Събирателната точка където и да е и да поддържат тези позиции като наистина променят своята форма. Те нямат нужда да поддържат своята човешка форма. Те могат да се преместват надолу, могат да слизат на нивото на животните, затова могат да приемат форма на животни, на гарвани, на птици, или някакви други животни или същества. Или могат да я преместват в невъобразими сфери, които не притежават физическо съответствие, а са чисти абстракции.

 

АБЕ: В литературата се говори за два вида виждащи, стари и нови. Може ли да разкажете за разликата между тях?

 

Тайша: Има разлика между старите магьосници и новите от линията на дон Хуан, между неговия учител Нагуалът Хулиан и дон Хуановите чираци, новия Нагуал Карлос Кастанеда. Последните са съвременни магьосници и онова, което ги интересува е тази еволюция към абстрактното, далеч от всички тези премествания надолу, които толкова лесно се постигат в сънуване, когато Събирателната точка от само себе си открива тези позиции. И по тази причина всички хора свързани с Карлос Кастанеда са завършили университет, имат образование, ясни мислители (надяваме се). Имам предвид, че това е една от задачите ни. Едина от задачите на магьосниците е да могат да мислят съгласувано, да мислят ясно, да виждат къде се намираме като човешки същества и да виждат какъв е потенциалът ни. Ние се стараем да постигнем това ниво на конкретна истина, като използваме разума по най-точен начин, не в опростения вариант на размишляване върху нещо и тогава да действаме по някакъв друг напълно противоречив начин, както правят хората.

 

АБЕ: Срещаме хора, които имат изостанало мислене и логика и естествени функции на ума и който спират в нещо като зоната на здрача без да могат да изразят нищо ясно.

 

Тайша: Да, и това е била една от основните клопки на старите магьосници, които наблягали на техниките на сънуване за да изместват Събирателната точка и които не са разполагали с техниката за сталкинг, която да я балансира. Това е въпрос на баланс, защото докато не постигнете трезвост и контрол, какво означава преместване на Събирателната точка? Измествате я и се изгубвате в тези реалности, после никога не сте в състояние да се върнете на това ниво. Сталкерите имат този контрол. Със сталкинга вие създавате реалност където и да отидете като създавате структури, като включвате порядък, като мислите. Вие можете да разсъждавате дори когато сте в напълно различна реалност. Вие може да продължите да поддържате своето съзнание. Вие се опитвате да въведете ред в невъобразимите възприятия, в хаоса, който е вселената и необходимото условие за изместване в различни реалности е способността за извикване на енергия необходима за поддържането на съзнанието ви непокътнато докато сте в тях.

 

АБЕ: Може ли да обясните малко по-определено за „рекапитулацията”.

 

Тайша: Рекапитулацията е много древна техника предадена ни от старите магьосници от линията на дон Хуан, но тя е била забравена по някаква причина от тях, защото те са се интересували повече от силата, от властта над хората. За тях идеята за загубване на собствената значимост била най-последното нещо. Новите матьосници обаче съживили тази техника, а ние сега я разглеждаме като най-фундаментална техника в магьосничеството от всички други техники, които сме научили за преместване на Събирателната точка. Не е необходимо да бъдете „чираци магьосници”, или нещо такова. Всеки може да я изпълнява. Това е техника за раличаване на идеята са себе си във всичките си спомени и асоциации с хора, които сте срещали в живота си. Стратегията тук е да върнете обратно тази енергия, така че да ви е на разположение, за да я ползвате сега, в настоящето. Защо да я оставате да се носи около вас в някакво мистично минало, което ви държи фиксирано в позиция, където сте сега?

 

Това, което трябва да направите е да намерите тихо и усамотено място, някакво затворено простраство за предпочитане – магьосниците обичали да си правят собствени кутии за рекапитулация където да погребат себе си, или да отидат в пещера – място което затваря енергийното тяло така че да упражнява някакво налягане върху сияйността. Но преди да влезете си правите списък на всеки, когото някога сте срещнали в живота си – семейство, приятели, и т.н. Това изисква усилие, известно припомняне, което само по себе си разхлабва Събирателната точка. После се връщате назад във времето. Всъщност вие правите два списъка. Започвате със своя сексуален опит, защото магьосниците казват, че основната енергия, която сте изгубили е там и ако си я върнете обратно, тогава тя ще ви даде тласък да го направите с другите хора.

 

Сега с двата списъка вие сядате в своята кутия за рекапитулация и започвате да дишате. Този трети елемент, дишането, е много важен защото дишането размотава енергията. Взаимодействието ни с другите става чрез нашето енергийно тяло, а дишането движи светещите влакна. Започвате като поставите ръка на дясното си рамо после трябва да визуализирате напълно сцените със хора и места в ума си, после обръщате брада върху дясното рамо и вдишвате, като завъртате глава до лявото рамо. После издишвате като завъртате глава обратно към дясното рамо и тогава връщате главата в центъра. Прилича на помитане на сцената. Вие помитате цялата сцена, хора, места, каквото и да е и връщате обратно всичко, което е останало там докато вдишвате, а при издишването връщате обратно всяка чужда енергия останала у вас. Така отделяте себе си от този спомен и така постъпвате с всичко. Когато направите това за целия си живот, вие сте се откъснали достатъчно много от своето припомнено минало. Това не е самоанализ, но вие няма как да видите начина по който сте действали и държали и какво е било очакването идващо от оформения шаблон. А с дишането вие прекъсвате този шаблон. Онова, което вие всъщност искате да постигнете е да се превърнете в безформени, безшаблонни, което е начина по който постъпват магьосниците. Те са напълно флуидни. Което пък ни връща обратно към сталкинга. Сталкер е оня, който прави себе си ненатрапчив. Той няма шаблони, няма нещо което да поддържа, нещо което да прави, няма мечти, няма желания. Всичко това се елиминира чрез рекапитулацията.

 

АБЕ: В тази традиция говорите също и за „спиране на вътрешния диалог”. Може ли да ни разкажете и за това?

 

Тайша: Вграждането на тези модели в нас става чрез вътрешния диалог, когато непрекъснато повтаряме нещо на себе си като, „Не съм много добър”, или „Те не ме харесват”, или „Трябва да приличам на този, за да докажа себе си”, един неспирен поток от мисли или затвържване на аза си. Магьосниците казват, че трябва да прекъснете това постоянно затвърждаване на себе си, което задържа позицията на Събирателната точка.

 

Когато започнете да удължавате тези моменти на тишина чрез изключване на вътрешния диалог, тогава ще имате силата идваща от истинското мълчание. Това само по себе си ще позволи на Събирателната точка да се премести от своето обичайно състояние в по-високо осъзнаване.

 

Като правите тези техники виждащия в нас започва да ги спира. Има много техники като тези в книгите на Карлос Кастанеда, например, техниките за втренчване. Можете да ползвате практиката с кибрит, при нея палите клечката и за кратко се втренчвате в пламъка, после потапяте края и във вода. След това я обръщате и я хващате с лявата ръка като продължавате да наблюдавате пламъка докато догори. Това успокоява ума. Можете да правите всякакви малки медитативни техники, за да постигнете това, но аз не препоръчвам да навлизате в дълбоките Източни метитативни техники, защото вие вече правите рекапитулация, а не искате да се фиксирате върху каквато и да е форма. Всичко, което правим сега като абстрактни магьосници е минимален брой техники, с които можем да се освободим от себе си. Не искаме да навлизаме в областта на увеличаване на егото, например „сега ние сме медитатори” и т.н.

 

АБЕ: Това означава, че не искате да изграждате някакъв образ за себе си, дори като духовни личности?

 

Тайша: Не, не бива да се стремите към това и когато видите колко много е работата да се освободите от това, ще внимавате много да не прибавяте още към нея. Тук е мястото където ще включите безупречността. Вие искате да задържите нормалното си положение на нивото на безупречността, а това означава, да вършите простите неща по най-добрия начин. Няма защо да препотвърждаваме егото в себе си, или пък да защитаваме себе си. Основната част от ежедневната ни енергия отива в това да защитаваме себе си защото ни атакуват отвсякъде, умът се спуска като стрела да превързва раните нанесени на егото. Магьосникът ги оставя. Дон Хуан имаше една хубава поговорка. Той казваше, „Премахнете себе си и няма да се страхувате”. Ако нямате его, няма абсолютно нищо, от което да се боите, защото всички наши страхове и разочарования идват от представата за себе си, независимо дали е положителна или отрицателна.

 

Затова единственото нещо, което касае съвременните магьосници или сталкери е нещо толкова абстрактно, че го наричат Духа, Непознатото. Като си дават сметка за себе си, те символично предават своето аз на Орела. Те предават себе си в една символична смърт, като това докосва Орела и както казват той позволява на безупречния войн да продължи.

 

АБЕ: А старите виждащи не успяват да постигнат това?

 

Тайша: Точно така. Когато старите магьосници практикували сънуване, те са имали много тежко его, затова се загубвали и били улавяни в различните нива на сънуването. Те си имали свои представи за силата, която ги улавяла и повече не можели да се измъкнат, защото били твърде тежки.

 

Съвременният сталкер не се увлича по нищо. Той се отнася към целия свят с „контролирано безумие”, което означава, че приемат реда, приемат структура, но те не ги вземат насериозно, защото има други подредби, други структури, неизброимо много слоеве в тази приличаща на луковица реалност, а той може да отиде навсякъде. Но където и да отиде, той ще създаде своя подредба и своя структура, а когато Духът го води, нещо премества Събирателната точка и той се премества навсякъде. Той е безупречен в сънуването и в ежедневната реалност и където и да е той е тук.

 

АБЕ: Можете ли да кажете, че най-голямото завоевание по пътя към ставането на виждащ е когато успееш да направиш така, че да не те вълнува въпроса харесват ли те или не?

 

Тайша: Да, това е голямото постижение. Магьосниците имат теория за енергията получена по време на зачеването. Ако хората са се харесвали един друг, имам предвид сексуално, ако са прекарали чудесно, имали са богати сексуални преживявания в момента, на зачеване на едно дете, то ще има тази огромна енергия. То няма изобщо да се интересува дали хората го харесват, защото ще има ясното усещане за енергийна пълнота. Но ако някой от родителите е скучал – дон Хуан винаги ги наричаше „скучно заченати” – или ако формално са правили секс понеже са женени и понеже по принцип го правят в петък вечер, тогава това дете ще се появи на този свят с усещане за загуба. То винаги ще чувства, че нещо липсва. То ще иска родителите му да го харесват, ще иска мама да го обича, а тя може би изобщо не го харесва.

 

Магьосниците могат да видят колко енергия има в сияйното същество. Те могат да видят как се движи енергията. При някои хора тя се движи много бавно, мудно и разбира се това се изразява в много кротък и на ниско ниво начин на живот. При други тя притежава мощ. Всяко нещо за тях е приключение. Те естествено превъзхождат другите, притежават харизматичност, почти хипнотичен ефект върху хората и не изпадат в беди.

 

АБЕ: Разбира се, тогава тази личност, която разполага с енергия ще привлича всякакви нуждаещи се хора към себе си, които ще искат да смучат от тях.

Тайша: Магьосниците казват, че егото е метафорична кама, с която ние се бодем. Всичко си е наред докато страдаме в компания. Докато има други кървящи същества край нас всичко е точно. Тук трябва да причисля и себе си към тази категория, защото аз изобщо не съм продукт на вълнуваща връзка. Вие се срещнете с тези демони при рекапитулацията, която никога н свършва, защото трабва постоянно да правите и тествате в ежедневието. Не може просто да изчезнете в пустинята, за да я завършите, след което да се чувствате добре и с това да свърши всичко. Ще се връщате при майка си, при баща си. Какво те правят за вас за да обичат малкото момиче, малкото момче, което иска майка му да го изпере, да се погрижи за болното коремче? Ние продължаваме да имаме тези усещания. Затова рекапитулацията сама по себе си не е достатъчна. Скалкерите предизвикват себе си и когато те са част от света, те постоянно се предизвиква и наблюдават какво се случва.

 

 

 

 

Thursday the 17th. Spiralata.net 2002-2017