Интервюта и речи

Флоринда Донер-Грау, Таиша Абелар и Карол Тигс от Конча Лабарта

Печат
Категория: Интервюта

 

 

 

 

Извадки от интервю

 

с Флоринда Донер-Грау, Таиша Абелар и Карол Тигс от Конча Лабарта

 

 

 

Извадки от интервю с Флоринда Донер-Грау, Таиша Абелар и Карол Тигс от Конча Лабарта Преведено от испански. Излиза за първи път в Mas Alla, 1 април 1997, Испания

 

 

 

Всички отговори са дадени от Карол Тигс, Таиша Абелар и Флоринда Донер-Грау.

 

 

 

Въпрос: Вие трите, заедно с Карлос Кастанеда сте били ученици на дон Хуан Матус и неговата група магьосници. Вие обаче запазихте своята анонимност дълги години и едва наскоро решихте да разкажете за опита си като ученици на дон Хуан. Защо мълчахте толкова дълго? Каква е причината за тази промяна?

 

Отговор: Преди всичко трябва да разясним, че всяка от нас срещна човека, който Карлос Кастанеда нарича нагуала дон Хуан под различно име: Мелкиор Якизке, Джон Микаел Абелар и Мариано Аурелиано. За да избегнем объркването, ние винаги го наричаме стария нагуал, като нямаме предвид неговата възраст, а по-скоро неговия опит, и най-вече, за да го разграничим от новия нагуал, Карлос Кастанеда.

 

Разкриването на нашето обучение при стария нагуал изобщо не беше част от целите, които той беше поставил пред нас. По тази причина запазихме своята анонимност дълго време.

 

Завръщането на Карол Тигс през 1985 отбеляза тотална промяна в нашите цели и намерения. По начало на нея беше отредена ролята да ни напътства през това, което съвременния човек би могъл да нарече пространство и време, но което за шаманите от древно Мексико е означавало съзнание. Те са имали предвид пътешествие през нещо, което са нарекли тъмното море на съзнанието.

 

В съгласие с традицията, задачата на Карол Тигс беше да ни води през тези преходи. Когато се завърна, тя автоматично трансформира изолираната цел на нашето лично пътешествие в нещо много по-мащабно. Това бе и причината да излезем от нашата анонимност и да разкрием на другите, магическите пасове на шаманите от древно Мексико.

 

Въпрос: Инструкциите, които получавахте от дон Хуан бяха ли подобни на тези дадени на Карлос Кастанеда? Ако не, какви са разликите? Как всяка от вас би описала дон Хуан и неговите спътници?

 

Отговор: Инструкциите, които ние получавахме бяха много различни от тези дадени на Карлос Кастанеда по простата причина, че ние сме жени. Ние имаме органи, които мъжете не притежават: яйчниците и утроба, органи от огромно значение. Инструкциите на стария нагуал за нас се заключаваха в чисто действие. По отношение на групата от жени и мъже, които съпътстваха дон Хуан, можем само да кажем, че те бяха изключителни същества. В този момент да говорим за тях като за обикновени хора би било абсурдно.

 

Най-малкото, което можем да кажем за всеки от тях, а те бяха шестнадесет включително и стария нагуал, е че се намираха в състояние на изключителна жизненост и младост. Всички те бяха стари и в същото време не бяха. Когато от любопитство и възхита питахме стария нагуал каква е причината за тяхната изключителна жизненост, той ни каза че това, което ги подмладява при всяка стъпка по пътя е тяхната връзка с безкрайността.

 

Въпрос: В момента много социологически и психологически течения пропагандират края на разликите между мъжкото и женското. В същото време, ние четем във вашите книги, че има значителни различия в начина, по който мъжете и жените придобиват знание? Можете ли да кажете нещо повече по този въпрос? Как вие и вашите преживявания като жени магьосници се различават от тези на Карлос Кастанеда?

 

Отговор: Разликата между мъжете и жените магьосници в линията на стария нагуал е най-простото нещо на света. Като всички жени по света, ние имаме утроба. Имаме различни от мъжките органи, а именно - матка и яйчници, които според магьосниците улесняват навлизането на жените до екзотични полета на съзнанието. Според магьосниците във вселената съществува колосална сила; постоянна, вечна сила, която варира, но остава постоянна. Те наричат тази сила съзнание или тъмното море на съзнанието. Магьосниците уверяват, че всички живи същества са прикрепени към тази сила. Те наричат тази точка на свързване събирателна точка. Според тях поради съществуването на утробата в тялото на жените, те могат да преместват събирателната точка в нова позиция.

 

Бихме искали да подчертаем, че според магьосниците събирателната точка на всяко човешко същество е разположена на едно и също място: на около метър разстояние зад плешките. Когато магьосниците виждат човека като енергия, те го възприемат като конгломерат от енергийни полета с формата на светещо кълбо.

 

Магьосниците смятат, че мъжете нямат същите способности, тъй като мъжките полови органи са разположени външно. Затова би било абсурдно магьосниците да се опитват да премахнат или замъглят тези енергийни различия. Що се отнася до поведението на мъжете и жените магьосници в социален аспект, тук почти няма различия. Енергетичните разлики са тези, които определят различията в поведенията на практикуващите мъже и жени. При магьосниците, тези различия са взаимно допълващи се. Голямата лекота, с която жените-магьосници могат да преместват събирателната точка служи като основа за действията на мъжете-магьосници, които от своя страна се характеризират с по-голяма трайност и последователност.

 

Въпрос: В книгите ви пише, че Флоринда Донер-Грау и Таиша Абелар са представителки на различни категории в света на шаманизма. Едната е сънувач, а другата - ловец. Това са интересни и екзотични термини, но много хора ги използват безразборно и ги интерпретират по свой собствен начин. Какво е истинското значение на тази класификация? Какви са разликите в действията на Флоринда Донер-Грау като сънувач и на Таиша Абелар като ловец.

 

Отговор: Още веднъж, както и при предишния въпрос, разликата е много проста, тъй като е обусловена от нашите различни енергии. Флоринда Донер-Грау е сънувач, защото има необикновената способност да премества събирателната си точка. Според магьосниците, когато събирателната точка, нашата точка на единение с тъмното море на съзнанието, се премести, се събира нов конгломерат от енергийни полета - подобен на ежедневния, но различен достатъчно, за да гарантира възприятието на други светове.

 

Дарът на Таиша Абелар като ловец е нейната способност да фиксира събирателната точка в новата позиция, до която е била преместена. Без умението да се фиксира събирателната точка, възприемането на други светове е твърде мимолетно - нещо подобно на ефекта, който се получава при употребата на някои халюциногенни наркотици: изобилие от образи без ритъм и смисъл. Магьосниците вярват, че резултата от употребата на халюциногенни наркотици е преди всичко хаотично и временно преместване на събирателната точка.

 

Въпрос: В последните си книги "Живот в сънуването" и "Магическият преход", говорите за лични изживявания, които са трудни за възприемане. Достъпа до други светове, пътешествия в непознатото, контакти с неорганични същества са изживявания, които са предизвикателство за разума. Човек се колебае дали да вярва на подобни разкази или да мисли за вас като за същества надскочили доброто и злото, недосегаеми за болести, старост или смърт. Каква е ежедневната реалност за жената-магьосник? И как живота в хронологичното време може да се сравни с този в магическото време?

 

 

 

Отговор: Вашият въпрос, госпожица Лабарта е твърде претенциозен и абстрактен. Моля да ни простите за нашата прямост. Ние не сме същества на интелекта и неможем по никакъв начин да участваме в интелектуални упражнения, където думите в действителност нямат никакво значение. Никоя от нас, според никакви уговорки, не е надскочила доброто и злото, болестите или старостта.

 

Това, което ни се случи, е че старият нагуал ни убеди в съществуването на две категории човешки същества. По голямата част от нас са същества, които магьосниците наричат в отрицателен смисъл "безсмъртни". В другата категория са съществата, които ще умрат.

 

Старият нагуал ни казваше, че като “безсмъртни”, ние никога не взимаме смъртта за отправна точка и затова си позволяваме невъобразимия лукс да изживеем целия си живот отдадени на думи, описания, полемики, споразумения и несъгласия.

 

Другата категория е на магьосниците или съществата, които ще умрат и които не могат при никакви обстоятелства да си позволят лукса на интелектуалните претенции. Ако изобщо ние сме нещо, то сме същества без никакво значение. И ако въобще имаме нещо, то това е убеждението, че сме същества, които ще умрат и един ден ще трябва да се изправим лице в лице с безкрайността. Подготовката ни е най-простото нещо на света: ние се подготвяме по двадесет и четири часа на ден за тази среща с безкрайността.

 

Старият нагуал успя да заличи у нас погрешната представа за безсмъртие и безразличие към живота, като ни убеди, че като същества, които ще умрат ние можем да разширим възможностите си за избор в живота. Магьосниците твърдят, че човешките същества са магически същества, способни на невероятни действия и постижения, веднъж успели да се освободят от идеологии, които ги превръщат в обикновени човешки същества.

 

Нашите разкази са всъщност феноменологични описания на постиженията на възприятието, които са достъпни за всички нас, особено за жените, постижения, които се пренебрегват поради навика ни да се самоотразяваме. Магьосниците смятат, че единственото нещо, което съществува за нас човешките същества, това е вечното “АЗ, АЗ и само АЗ”. При тези условия единственото възможно нещо е това, което засяга Мен. А по определение всичко, което се отнася до Аза, води само до гняв и раздразнение.

 

Въпрос: Физическото присъствие на учителя може да не е задължително, но е от голяма помощ. Вие сте получавали директно напътствия от Дон Хуан и неговите спътници, които са ви водели в света на шаманизма. Наистина ли смятате, че този свят е достъпен за всеки, дори ако няма личен учител?

 

Отговор: В известен смисъл стремежът да имаш учител е вид отклонение. Идеята на стария нагуал бе, че той ни помага да се откъснем от доминирането на Аза. С шегите си и поразителното си чувство за хумор той успяваше да ни накара да се надсмиваме над себе си. В този смисъл ние твърдо вярваме, че всеки е способен на промяна - промяна подобна на нашата, като например практикува Тенсегрити, без нуждата от личен учител. Старият нагуал не се интересуваше от това да преподава знанието си. Той никога не бе учител или гуру. Това въобще не го интересуваше. Единственото нещо, от което се интересуваше старият нагуал, бе това да продължи приемствеността на традицията си. Той очакваше един ден и ние да направим същото.

 

Обстоятелства, които се стекоха извън нашата или неговата воля, възпрепятстваха продължаването на неговата традиция. И като се вземе впредвид факта, че ние неможем да изпълним традиционната функция на продължители на магьосническата линия, ние искаме да направим това знание достъпно. И тъй като от практикуващите Тенсегрети не се очаква да продължат някаква шаманска линия, те имат възможността да постигнат, това което ние сме постигнали, но по различен път.

 

Въпрос: Възможността за алтернативна форма на смърт е един от най- стряскащите моменти от учението на Дон Хуан. Според нещата, които сте ни казвали, той и неговата група са постигнали тази алтернативна смърт. Как вие лично бихте изтълкували тяхното изчезване, когато са се трансформирали в съзнание?

 

Отговор: Това може да изглежда като прост въпрос, но е много труден за отговаряне. Ние просто практикуваме учението на стария нагуал. Струва ни се от вашия въпрос, че очаквате някаква психологическа обосновка, обяснение подобно на обясненията давани от съвременната наука. За съжаление ние не можем да Ви дадем каквото и да било обяснение извън това, което сме ние самите. Старият нагуал и неговата група умряха от алтернативна смърт, което е възможно за всеки от нас, ако имаме нужната дисциплина. Всичко, което можем да Ви кажем, е че старият нагуал и спътниците му живяха живота професионално, в смисъл, че поемаха отговорност за всички свои действия, дори и за най-мимолетните, защото бяха изключително съзнателни за всяко нещо, което правеха. При тези условия, да умреш с алтернативна смърт, съвсем не е невъобразима възможност.

 

Въпрос: Чувствате ли се готови да се изправите пред окончателния скок? Какво очаквате в тази вселена, която смятате за безлична, студена и хищническа?

 

Отговор: Това, което очакваме е безкрайна борба и възможност да се срещнем лице в лице с безкрайността, все едно дали за секунда или пет милиарда години.

 

Въпрос: Някои читатели на литературните творби на Карлос Кастанеда го упрекват за отсъствието на по-значително духовно присъствие в книгите му, за това, че никога не използва думи като “любов”. Наистина ли света на воина е толкова студен? Вие не изпитвате ли човешки емоции? Или пък придавате различно значение на тези емоции?

 

Отговор: Да ние им придаваме различен смисъл и не използваме думи като “любов” или “духовност”, защото старият нагуал ни убеди, че това са празни понятия. Не самата любов или духовност, а използването на тези две думи. Неговите доводи бяха следните: ако ние наистина се смятаме за безсмъртни същества, които могат да си позволят лукса да живеят сред огромни противоречия и безкраен егоизъм; ако се интересуваме само от незабавното си задоволяване, как тогава можем да превърнем любовта и духовността в нещо автентично? За стария нагуал тези понятия бяха празни, безжизнени думи, които никой не е готов да защити. Той казваше, че винаги, когато се изправим пред тези противоречия, ние ги решаваме като си казваме, че е човешко да си слаб. Старият нагуал ни казваше, че по правило човешките същества никога не са били учени на любов. Ние сме учени само да изпитваме приятни емоции, принадлежащи изключително на Аза. Безкрайността е върховна и безжалостна, казваше той и няма място за фалшиви понятия, без значение колко приятни ни изглеждат те.

 

Въпрос: Изглежда, че ключът към разширяване на способностите ни за възприятие е в количеството енергия, с което разполагаме, а енергийното състояние на съвременния човек е доста хилаво. Какво би било основното изискване за натрупване на енергия? Това възможно ли е за някой, който трябва да се грижи за семейство, да ходи всеки ден на работа и да участва изцяло в социалния живот? И какво смятате за половото въздържание като начин за съхраняване на енергия, което се явява и един от най-спорните моменти във вашите книги?

 

Отговор: Старият нагуал ни казваше, че половото въздържание е необходимо за повечето от нас. И то не поради морални съображения, а просто защото нямаме достатъчно енергия. Той ни накара да видим как повечето от нас са били заченати сред съпружеска скука. Като прагматичен магьосник, старият нагуал твърдеше, че зачатието е от изключителна важност. Той казваше, че ако майката не е била в състояние да изпита оргазъм в момента на зачатието, резултатът който се получавал е нещо, което той наричаше “скучно зачатие”. При тези условия няма никаква енергия. Старият нагуал препоръчваше полово въздържание, за тези които са били заченати при такива обстоятелства.

 

Нещо друго, което той препоръчваше за натрупване на енергия, беше разрушаването на образците на поведение, които водят до хаос, каквито са непрекъснатото занимание с романтични флиртове; представянето и отбраняването на Аза във всекидневния живот; прекалено рутинните действия и най-вече невероятното упорство да се занимаваш с грижи за себе си.

 

Ако тези условия се постигнат, всеки един от нас ще разполага с необходимата енергия, за да използва по-интелигентно времето, пространството и социалния ред.

 

Въпрос: Магическите пасове на Тенсегрити, на които вие придавате най-голямо значение, са последния ви принос за хората, които се интересуват от света на Дон Хуан Матус. Какво може да донесе Тенсегрити на хората, които я практикуват? Може ли тя да бъде сравнена с други физически дисциплини или е със собствени характеристики?

Отговор: Това, което носи Тенсегрети на хората, които я практикуват е енергия. Разликата между Тенсегрити и която и да било друга система от физически упражнения е в това, че намерението на Тенсегрити е нещо продиктувано още от шаманите на древно Мексико. Това намерение е освобождаването на човешкото същество, което един ден ще умре.

 

 

 

 

Tuesday the 21st. Spiralata.net 2002-2017