Интервюта и речи

Интервю със Спас Мавров

Печат

 

 

 

 

Спас Мавров: "И сега живеем Тангризма, но трябва да го превърнем в национален характер"

 

По случай Дните на Кърджали в родопския средищен град ще гостува Спас Мавров. Той е поет, писател-езотерик, скулптор, иконописец. Срещата с него ще се проведе на 22 октомври в Културно-информационния център на Регионална библиотека „Н. Й. Вапцаров" от 17.30ч.

 

Спас Мавров е един от малцината наши автори-езотерици, които са проникнали зад пределите на общоприетото и научното. Изследванията му върху Тангризма са го отвели доста напред в йерархията на служенето, наричано от нашите прадеди жречество. Може би затова го наричат в неговите среди Колобъра.

 

Още през 1999 г. той е издава оригиналната си книга „Отношението-функция на еволюцията", а с поредицата си „Учението на Тангра" доразвива идеите си от „Колобър. Тайните на Тангризма", „Дванайсетте тайнства на Христос", „Свръхсетивност", „Балканите - жлезата на времето". В една от първите си книги /„Теория на енергийния обмен"/ разглежда езотерично тайната, заложена в половия живот. Там се казва, че предназначението на секса е да дава съзнание, а не само удоволствие, че сексът и съзнанието са един и същ процес. Половата енергия се трансформира в съзнанието и в центъра на любовта /четвърта чакра/ като огромен потенциал, от който великите личности са успели да се възползват.

 

А с най-новата си книга „Български вълшебни сакрални приказки" направи своя тангристки прочит на българската фолклорна мъдрост, съдържаща се в екзотериката на нашите приказки.

 

Много дъхави семена за поникване Спас Мавров е посял и чрез своето творчество /поезия, скулптура, иконопис/. Но изглежда едва сега „почвата" на съзнанието ни е готова да ги приеме подобаващо. Така ще успеем да вкусим от плода на собственото си „градинарство", станал възможен чрез т.н. „грях" в Едемската градина.

 

Вярвам, че ако имаше повече добри „градинари", като Спас Мавров, щяха да са възможни така нужните за живот в Бога семена и плодове на непрограмираното, саморазвито и самоосъзнато битие.

 

- Изпълни ли се времето да направим това, за което сме дошли, г-н Мавров?

 

- Времето за промяната отдавна е настъпило. Посоките и начините са много, но развитието върви напред. Сега наближава горещата точка на промяната. Нейната форма е Лична и след това Всеобща, което ще рече, че цялото човечество като единен организъм ще премине през торнадото на енергийните промени. Те са точно такива. Умеещите да влияят или поне да чувстват, трябва да се огледат и да помагат, където могат. Объркването ще е (вече е) голямо. Готовите и можещите го усещат.

 

- Казвате, че огнената епоха на Водолея ще постави знанието над познанието, т.е. духовното над материалното. Волята за Живот ли е ключът, даващ тласък към този процес и коя е ключалката?

 

- Волята за Живот е воля на развитието. Следователно, дори през Водолея енергиите на волевите процеси ще дават плодове само в материята, в дълбините на битието.

 

Волята ни за Живот ще потърси своите пътища в „Небесното царство" душата да предприеме нужното, за да стане Небесна. Ключът е в ума, а ключалката е душата. Който има сили и воля ще завърти ключа и ще понесе стържещата болка на ръждясалите чаркове.

 

- Каква е ролята на новата Ева в ставащия сега енергиен обмен между Ин и Ян-енергиите в този процес?

 

- Всяка нова епоха има своята Майка: Изида, Дева Мария, Деваки и т.н. Ролята на жената е, както винаги, една - да създаде организъм и да го отглежда в ПЪТЯ през битието му. Затова тя е решаваща във възможността да реализираме волята си.

 

- Какво значат думите на Дънов, че промяната ще дойде, когато "Единият мъж намери Едната жена" и когато станем и "огън и вода"?

 

- Става въпрос за сродните души. Сега е времето, когато сродните души трябва да се открият и да тръгнат заедно напред в еволюцията „По подобие", а не чрез „борба на противоположностите". Да станем Огън и Вода, означава Мъжът и Жената да станат едно, в своето подобие. Огънят и Водата са субстанциите на Небесното и Земното, на Енергията на Програмата и енергията на Метода на творчеството (матрицата).

 

- "Спасение дебне от всякъде", казва едно заглавие, но ние нямаме сетива за него. Тангристкият прочит на досегашните тайни ще го направи ли възможно?

 

- Още не съм наясно с вложените идеи на автора, затова не мога да взема отношение. Спасението наистина ни дебне от всякъде, защото е в нас и опира до нашето действие и отношение. Тангризмът е най-древното Духовно монотеистично учение и в него е заложен главният и единствен завет към българския народ: Душа душа да не поробва и Дух духа да не подвежда!

 

-А той стои по-високо в нравствената таблица на ценностите, дори и от тези в Десетте Божи заповеди...

 

- Десетте Мойсееви заповеди не са негови, а древноегипетски, което от своя страна означава, че са тракийски, но това е друга тема. Те се съдържат в горния завет в по-голяма пълнота. Ние го носим чрез Тангризма в кръвта си, в душите и в съзнанието си, но той е потиснат и смачкан от еврейските заповеди. Носим го, но не го познаваме. Живеем го, но не сме наясно как да го превърнем в национален характер, а не в гузна история.

 

- От приказките ли трябва да започнем /от екзотериката/, от детството, за да направим и другия преход, т.н. квантов скок? И не е ли твърде късно за по-възрастните? Или отново всичко си е на мястото и в своето време?

 

- Приказките винаги ще са нашата история, протичаща в настоящето, защото тяхното време е винаги, а действието им тече във всяка човешка душа. Архетипът е безсмъртен. Времената раждат своевременно своите герои, всяка душа може да стане герой. Квантовият скок, за който така усилено се говори вече, е проблем на душата, успяла да осъществи контакт със силите на вселената. Процесът е заложен в клетките ни, следователно не е дейност само на вселената, но и на самите нас при съответните условия. Децата естествено се опитват да развият тази адаптация в момента, но ние, възрастните, не им го позволяваме с лъжи, с фалшив морал и извратени обществени норми, с храна, алкохол и консерванти и т.н. Най-много със страх и срам - това е юдейската извратена душевност. И нас няма да ни подмине вълната на промяната. Клетките не се интересуват дали сме на 2 или на 200 години, те чакат кодовете, за да задействат своята лична ДНК. Но ще ги дочака този, който не ги е упоил и деградирал с алкохол, цигари, месо, разврат и т.н.

 

- Смятате ли, че и богословите ще прогледнат за езотеричното християнство и за по-дълбокия прочит на Библията?

 

- Голяма част от богословите четат езотерика не по-малко от нас. Критично или в съгласие, но със страх да не бъдат разкрити и уличени в измяна на канонизираните и деформирани правила. И те имат право на свой личен избор. Но Библията е кодирана така, че схоластиците никога няма да я разберат. Извън елементарните измислици, с които е пълна, от нея лъхат знанията на Египет, българите и шумерите. Компилацията и лъжите в нея са удивително колосални. И все пак, в нея има много големи тайни, които дори евреите още не са разбрали. Твърде заети са с безумните си претенции за богоизбраност и да заливат света с потоци от чужда невинна кръв.

 

- Какъв е Тангристкият прочит на триадите "Вяра, Надежда, Любов" и на "Отец, Син, Св. Дух"?

 

- Синоними са. Нива на съзнание, а не на тайни. Човешкото съзнание има нужда от жалони, за да бъде устойчиво в избрания път. Названията на тези жалони се менят, но Пътят е един и същ. В Тангризма, който не приема антропоморфната персонализация на Бога, се наричат Мощ, Ритъм и Слово. Съответствието е явно. В книгата „Колобър" е разгледан по-ясно въпроса. Вяра, Надежда и Любов са триадата на християнското съзнание, изразяващо нравственото ниво на духовността.

 

- Ролята на молитвата "Отче наш"? С нея ли навлизаме в Акашовото ниво"?

 

- Само с „Отче наш" навлизаме в Акасхиковата полоса, а понякога и в Центъра Танг-Ра (не на Йехова). По-точно регистрираме себе си като поклонници, търсещи избавление от обятията на ада, в който се намираме. „Отче наш" и Йехова не са едно и също нещо, нито са синоними. Понятието АД идва от тракийското АИД - царството на пропадналите духовно души, откъдето Херакъл, а сега и Христос, ни изваждат, спасяват ни. Синът на Хера и синът на Мария са паралелите на духовния път. Две Майки и двама Сина, а по средата им Човечеството. Не може без Жената, не е възможно и без Сина.

 

- Някои смятат, че блаженствата от Библията ще изградят основата на бъдещата религия? И каква ще бъде тя, икуменистична или не?

 

- Блаженствата не изграждат нищо - само изградилите ги могат да се надяват на нещо. Те са жалони за нашето поведение, опорни точки в които то и битието ни да намерят устойчивост. Те са като иконите. Реален образ на безплътната идея.

 

Икуменизмът е нужен, но без претенциите и злобната настървеност на протестантите и папизма. Икуменизмът е състояние на съзнанието, а не на институциите.Тангристите и християните са икуменисти дълбоко в душите си, защото са осъзнали братството между хората. Висше духовно съзнание има този, който е осъзнал и братството в религиозните идеи, ако можем да използваме този пример.

 

- Хората на изкуството вярват ли, според вас, в божествената проява на творчеството в и чрез материята?

 

- Тежко на творците, които не са осъзнали божествената възможност да станат ТВОРЦИ в материята, което ще им даде правото да се извисят един ден и до Творци в Абстракциите. Въображението може да роди всичко, но само идеите го правят значимо. Днес много творци напористо предлагат потоци от извратено въображение с претенция за значимост на „идеите" си. Всъщност са само слепи пешеходци, които вървят, без да виждат нищо друго, освен Себе Си. Тъжни хора.

 

 

 

Интервюто взе: Лияна Фероли

 

Източник: http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=14850

 

 

 

 

Tuesday the 17th. Spiralata.net 2002-2017