Интервюта и речи

Интервю с Памела Крибе

Печат
Категория: Интервюта

 

 

 

 

Интервю с Памела Крибе

 

Колин Уитби

 

 

 

Успях да взема интервю от Памела Крибе, публикувала най-вдъхновения според мен ченълинг от всички, които съм чел през тази година. Тази информация е предоставена свободно на нейния сайт. Освен това може да се сдобиете с нейната книга „Ченълингите на Йешуа” (издадена и на български език).  Надявам се, че ще ви хареса и интервюто.

 

Колин

 

 

 

Как започна вашето духовно пробуждане, което стимулира самоизразяването ви и по-голямото възприемане на живота през призмата на сърцето?

 

Моето пробуждане започна, когато моето сърце беше разбито от нещастна любов. На 26 години бях направила научна кариера и бях написала докторска дисертация по съвременните въпроси на философията. През този период се отнасях много рационално към живота. И моят съпруг стана учен. Но скоро срещнах човек, който също се занимаваше с философия и с когото водехме изумителни беседи на тема метафизика и духовност. Винаги са ме интересували духовните и езотерическите възгледи, но потисках в себе си този интерес. Случи се така, че се влюбих в този човек и си помислих, че той е любовта на живота ми. Но се оказа съвсем иначе.

 

Когато аз се разведох, той се върна към старата си приятелка. Моето сърце беше разбито и изведнъж в този момент изчезна напълно възхищението ми от академичната философия. Бях толкова опустошена емоционално и така жадувах за истински знания, на чийто език говори сърцето, че напълно приключих с интелектуализма. Защитих дисертация през 1997 г., но след това изоставих университета и се задълбочих в четене на духовна и езотерическа литература. През 2000 година се срещнах с жена, която е духовен учител, дарена със способността да вижда и различава аурите на хората. Срещата ми с нея бе началото на моята дълбока вътрешна трансформация. Тя ми помогна да осъзная моята стара емоционална болка от детството ми, а също и от много от предишните ми животи, които започнах да си спомням.  С нейна помощ наново преживях тези болезнени емоции и успях да се издигна над тях. За първи път в живота си почувствах освобождение, буквално сякаш умрях и се възродих като напълно нова личност. В същото време почувствах, че най-накрая станах самата себе си.

 

Веднага след периода на катарзис и освобождение, през 2001 година се срещнах с Джерит (моя съпруг). Попаднах на сайта му на тема духовност и реинкарнация и започнахме да си кореспондираме. Общуването беше прекрасно. Имаше необяснимо родство между нас и в същото време всичко бе толкова естествено. Въпреки разочарованието от неуспехите в любовта в миналото, нашите стъпки един към друг не бяха драматични, а съпроводени с радост и с усещането, че си принадлежим един на друг. Джерит винаги се е интересувал дълбоко от езотерика и за нас беше много естествено да започнем да работим заедно като духовни терапевти. След раждането на дъщеря ни през 2002 година започнахме собствена практика и аз най-накрая можех да се занимавам с това, към което винаги се е стремило сърцето ми: „да чета” енергията, да учителствам и многостранно да изследвам философските въпроси на живота.

 

Как стигнахте до ченълинга и кога беше първия опит?

 

Запознах се с ченълинга през 1995 година, прочитайки работите на Джейн Робъртс, канал на Сет. В същото време, докато се занимавах цял един семестър с изследвания за моята дисертация в Харвардския Университет в САЩ, усетих, че съм се освободила от очарованието на академичната философия. В малка книжарница, близо до университета ми попаднаха книги на Сет и се възхитих на „забранения плод” (забранен по академическите стандарти). Чувствах философската дълбочина на тези записи, а също и колко са изпълнени с любов и вдъхновение. Тези книги оказаха голямо влияние върху мен.  Сега разбирам, че това е бил начинът на вселената – или на моята душа – да ме пробуди и да ми покаже новия път в живота. В следващите години четях много ченълингова литература и на други автори. Но Сет ми даде мощен импулс, защото тогава беше всичко ново за мен. Сега едва ли чета повече.

 

Кога забелязахте, че Йешуа е с вас и как бихте описали тази енергия?

 

Една вечер, по време на нашите персонални сесии с Джерит, изведнъж почувствах нечие друго присъствие около себе си. Бях свикнала да разговарям с духовни водачи, които често чувствах около себе си и които ме подкрепяха с много любов и жизнерадост. Но когато почувствах присъствието на Йешуа, това беше нещо съвсем друго. Тази енергия беше дълбоко осъзната, много заземена и фокусирана, не приличаща на другите, които усещах по-рано. Отначало тя ме изплаши. Аз попитах енергията: „Кой си ти?” И видях „Йешуа бен Йосиф”, изписано с ярки букви пред вътрешния ми взор. Мигновено почувствах, че това е истина. Още повече, че разумът ми беше скептично настроен. След това много скоро, буквално като искра, стана моето душевно разпознаване на Йешуа като много познато същество. Моят ум продължаваше да се възмущава на това как безцеремонно Йешуа седи редом с мен в нашия хол. Но сърцето ми ме уверяваше, че е напълно нормално за Йешуа да е толкова близо до нас.

 

Йешуа не е далечен и недостъпен авторитет. Съвсем не. Той е наш другар, на когото може да се доверим. С него можем да бъдем открити и той никога не би ни осъдил. Доколкото познавам Йешуа, той никога не е бил осъждащ, а напротив – много открит и доброжелателен. Молеше ме да бъда честна със себе си, да гледам в очите своите страхове и да не ги прикривам със собствените си оправдателни теории.

 

По този начин, това беше строг, но много любящ  начин на общуване. Той ви заставя да разберете какво е това любовта. Любовта не винаги е приятно и комфортно чувство. Често тя изисква от вас да излезете от вашата зона на комфорт, да бъдете мъжествени и възприемчиви.

 

Обявяването ми публично за канал на Йешуа  ме хвърли в дълбок страх и неувереност, които трудно можех да победя. Моят инстинкт за самосъхранение дълго се отказваше от света, който мислех за много опасно място. Йешуа ме учеше да се чувствам безопасно в света, да оставам центрирана и самоосъзната по време на общуването ми с хората, вместо да бъда изплашена и разкъсана на части. Аз все още се уча на това. Но мисля, че имам напредък. Получих толкова много, тъй като посредством контакта с Йешуа съм свързана с моето духовно семейство в целия свят. Хора от всички краища на планетата ми пишат, за да ми разкажат как са докоснати от съобщенията на Йешуа. Чувствам се на Земята като у Дома. И ето кое е по-важно: въпреки присъствието на страх, аз усещам дълбока вътрешна пълнота от това, което моята душа  продължава да прави на земята.

 

Вашият език на съобщенията е много близък до земните понятия и обяснява ясно сложните концепции. Как получавате съобщенията от Йешуа? Вие ли ги превеждате по някакъв начин?

 

Действително езикът на съобщенията е ясен и близък до земните понятия, въпреки че е високо метафизичен. Мисля, че тук играят роля редица фактори.  Първо, Йешуа е много непосредствен и еднозначен в съобщенията си. Той се стреми да се свърже със сърцето ни, а не с интелекта. Това е в някаква степен в разрез с моята собствена природа. Имах опит в работата в сферата на академичната философия и пишех статии, които бяха непонятни за „обикновения читател”, защото те бяха интелектуално сложни и абстрактни. Стилът на Йешуа е напълно друг.

 

Моите навици в областта на академичната философия ми помагаха да излагам сложни концепции с прости думи. Това бе много ценно в работата ми като контактьорка. Второ, мисля, че моето образование като философ играе важна роля в избрания начин на предаване на съобщенията на Йешуа. Трето, понякога чувствам привичните за човека очаквания, че духовния учител или „възнесения майстор” (моля, да не приемате фразата буквално) се изразява величествено и по-формално. Такъв е нашия образ на мъдрия и почитан учител. Йешуа, обаче, иска да бъде близо до нашите сърца и не се дистанцира.

 

Мисля, че ченълинга винаги подразбира някаква транслация. Всеки канал оказва определено влияние на това, което преминава през него, чрез своето възпитание, култура, чрез своите собствени наклонности и таланти.

 

Мисля, че ченълингът винаги зависи от канала (от препредаващия). Върху информацията от ченълинга влияят възпитанието, културата, склонностите и талантите на препредаващия. Това, че аз изучавах философията като наука, ме доведе до разбирането наивно да предполагам, че чисто и безупречно можем да възприемаме реалността чрез субективните елементи и да поемаме отговорността, че ние, бидейки субекти, можем да постигаме истинската реалност. Идеалът на обективното възприятие, възприятието, което напълно блокира възприемащия е проблематичен, много по-проблематичен с разцвета на квантовата механика.  Още повече, ченълингът постоянно се филтрира през субективното възприятие на личността на контактьора и неговото културно ниво. Най-добрият начин  да се справим с това е да сме осведомени за това и слушайки предаваната информация, да използваме собственото си умение за разпознаване и вибриране с това, с което сме в съзвучие.

 

Как можете да опишете вашите отношения с Йешуа по време на ченълинга?

 

Когато аз започвам приемането, влизам в лек транс. Това означава, че се фокусирам в себе си, позволявам на тялото си да стане колкото е възможно неподвижно и влизам в състояние на спокойно отпускане. След това чувствам как Йешуа влиза в енергийното ми поле и често чувствам лек тласък надолу по гръбначния стълб, когато се съединяваме. Минава около минута при сливането на енергиите ни и след това чувам в себе си: „Започваме”. Аз започвам да говоря и осъзнавам за какво говоря, дори ако преминаващия през мен поток ми „подсказва” думите, така да се каже. Аз се чувствам потопена в поток от любов и състрадание и някак си издигната ежедневието. Чувствам умиротворение и осъзнавам, че съществуват много по-значими неща в живота от обикновените ни чувства и мисли. Също чувствам толкова безбрежна енергия на любов и състрадание, преминаваща през мен „от другата страна”, че не може да се изрази с думи. Може да се каже, че думите ме ограничават, когато правя ченълинг.

 

Бих казала, че в процеса на ченълинг по отношение на Йешуа, аз съм активен получател.

 

От една страна, аз съм максимално открита, за да може да премине през мен информацията.  От друга страна съм активна и внимателна и ми е необходимо да съм фокусирана върху приемането на съобщението на човешки език и в човешки понятия. Необходимо е моят ум да стане участник в транслацията и в същото време това трябва да стане така, че да няма вмешателство от страна на личната ми воля или система от възгледи.

 

Това е деликатен процес и не казвам, че съм съвършена в тази дейност. Уверена  съм, че при транслацията на информацията от Йешуа на човешки език, аз по някакъв начин я филтрирам. Проблемът е в това, че е много трудно да се разбере какви филтри все още съществуват. Най-устойчивите филтри  - това са слепите петна, предположения, които приемате на доверие, тъй като не можете да ги осъзнаете като такива. Мисля, че колкото повече растем и откриваме истинската реалност на любовта, толкова повече се освобождаваме от филтрите. От моя опит зная, че това е постепенен процес. Вместо да се оплакваме от ограничеността на нашето възприятие, мисля, че е много по-добре да вървим напред и да се избавяме от ограниченията по пътя на живота ни. Ченълингът се осъществява чрез хората, но в това няма нищо страшно. Ние сме тук, за да придобием опит, което означава да сме човеци, и да получаваме удоволствие от собствените си прозрения, които получаваме като хора.

 

Забелязах, че серията съобщения, посветени на работниците на Светлината, е полезна за моя собствен опит. Тази  информация оказа ли някакво влияние върху вашите живот и духовно развитие?

 

Да, оказа. Това бе първата серия съобщения, които получих от Йешуа. Той ми говореше, че дадената информация е предназначена специално за работниците на Светлината, тъй като те могат да бъдат първите на Земята, възприели новото съзнание, ориентирано към сърцето. Материалът бе насочен към това да ги поддържа в тяхното пробуждане и за да станат учители на всички, които ги последват.

 

Колкото до мен, тази серия ми позволи по-добре да разбера коя съм и какво означава да си работник на Светлината. В интернет и в книгите бях чела много за работниците на Светлината и изпитвах дълбок резонанс с тази информация, но никога не можех да разбера едно нещо. Казват, че работниците на Светлината трябва да изпълняват мисията си да носят Светлината и осъзнатостта на Земята, казват, че те трябва да са естествените наставници и лечители и трябва да са се принесли в жертва, за да са тук и да вършат работата си.

 

Работниците на Светлината се представят като „добри момчета”. Фактически те са почти мъченици: винаги отдаващи се и носещи света на плещите си. Това ми звучи много надменно и високомерно. Чувствах голямо съпротивление, намирайки се на Земята и носейки много стари рани и вътрешен гняв. Исках да зная откъде е това и какво е моето настоящо предназначение в живота.

 

Историята на Йешуа в серията за работниците на Светлината ми откри, че ние фактически сме изиграли достатъчно мрачни роли в предните си животи, някои от тях на Атлантида, а други – във времена, предшестващи въплъщенията ни на Земята. В тази древна епоха максимално сме изследвали съзнанието, ориентирани към егото. Разбирането на значението, смисъла на тези тъмни роли в моята/нашите истории удовлетвориха чувството ми за справедливост, чувството ми за равновесие. Това ми даде стабилно чувство на смирение.

 

Помогна ми също акцента, направен от Йешуа в серията за Работниците на Светлината, че ние сме тук не за да спасим света. Ние сме тук, за да се изцелим, да се срещнем с нашата тъмна страна, да разберем и излекуваме собствените си емоционални обиди с любов и състрадание. Когато направим така, че да станем „просветлени” и да влезем в съзнанието, ориентирано към сърцето, ще можем да излъчваме мир и енергия на любов за другите. Но това не е което правим (като на работа), това става естествено, защото такава ни е същността. Затова съгласно информацията, която получих от Йешуа, некоректно е да се разбира „трудна работа по излекуването на света” под термина „работник на Светлината”. Работата на светлината касае вас, а не света, това е състояние на съществуване, а не правене. Осъзнаването на това ми помогна да се освободя от порива да „спасявам другите”, тъй като мислех, че това е закоравял навик на работниците на Светлината.  Това ми помогна да стана по-центрирана и фокусирана навътре в себе си.

 

Йешуа обръща голямо внимание върху това да отдели себе си (земния си живот като Йешуа) от Исус, както е представен в Библията. Коя е основната разлика между тези представи?

 

Мисля, че най-голямата разлика е в представите на църковните традиции. В Библията са представени истински истории за това, което Йешуа е правил и говорил,  в повествованията и интерпретациите на хора, имащи собствени културни и психологически особености. В църковните  интерпретации Йешуа е обожествена фигура, която е по-близо и приличаща на Бог, отколкото ние. За да се подчертае неговото особено положение е казано, че той е разпнат заради греховете ни.

 

Йешуа, както ми се представя сам, иска да знаем, че ние сме толкова близо до Бог, колкото и той, че той също е бил човек, както и ние и че е разпнат не за да ни избави от греховете ни, а просто заради това, че съществуващата тогава управляваща класа е била срещу него, както през цялата ни история винаги е противостояла на волнодумците и учителите на сърцата. Не е необходимо друг да ни плаща греховете. Да започнем с това, че не са грехове, а по-скоро страхове и невежество, които са част от човешкия опит. Ние сме тук, за да ги трансформираме и да се наслаждаваме на пътешествието обратно към Дома. Ние сме вдъхновени от Йешуа да бъдем истински хора и това е главното отличие от учението на църквата.

 

Памела, благодаря за времето и вниманието, което ни отделихте.

 

Памела и Джерит са семейство и осъществяват своите духовни контакти в Нидерландия (Европа). Те работят с енергията на Йешуа от 2002 година. Памела е канал на Йешуа, а Джерит е регресионен терапевт. Той винаги помага на Памела при провеждането на сесиите с Йешуа.

 

Памела:

„Името на Йешуа не толкова ме пренася към историческия персонаж на Исус, колкото се явява универсалната енергия на Христос, частица от която се явяваме всички ние. В процеса на контакт с Йешуа се чувствам дълбоко въвлечена в полето на любовта и състраданието и в това състояние на съзнанието аз получавам съобщения от Него.”

 

 

 

 

Friday the 24th. Spiralata.net 2002-2017