Интервюта и речи

Адам Чаксфийлд

Печат

Адам Чаксфийлд

 

"Това, което търсиш - търси теб." [1]

 

В последните месеци от така наречения мой живот силата на тези думи се потвърждава непрекъснато. За първи път видях Адам миналия ноември на едно събитие, което приятел организира и на което отидох водена от чисто любопитство.

Прекарах цяла неделя с него и още 30-тина  души. Това, което Адам Е  не може да бъде обяснено с думи. Очите му излъчват такава чиста любов, че поглеждайки  директно в моите, усетих как фокуса се размива и губя почва под краката. Противно на “здравия разум” обаче  - това изобщо не ме смути. Гледайки се така около минута, след отпадането на  първоначалното неудобство усетих, не, по-скоро преживях няколко неща:

"Пропаднах" в нещо, което дълбоко познавах и което изпълни цялото ми същество с мир и любов. Усещането беше "У дома съм". Преживях и продължавам да преживявам интензивно, че "Аз съм, Аз съществувам" без никакво съмнение. "Аз", не е онова Аз, към което всеки един от нас по навик прикрепя различни етикети: Аз съм жена, Аз съм мъж, Аз съм българин, Аз съм християнин  и т.н. Върнах се в своето забравено "Аз". Върнах се у дома. Какво се случва когато си у дома - отпадат всички безпокойства, всички страхове, всички проекции, всички очаквания, всяка натрапчива  мисъл. Ума изчезна. А заедно с него изчезнаха всички въпроси, които исках да задам. Целия ден бях в тотално блаженство, мир и покой.  Остана само Това, което осъзнава, че съществува. Чистото съзнание, знаещо собствената си истинска природа. Преживях истинността на думите - всичко е добро такова, каквото Е, а не такова каквото си мисля, че трябва да бъде. Дълго след тази среща - седмици и вече месеци (кой ли ги брои), дори и сега усещането е силно. Може би загуби леко интензитета си, но в дълбината е все такова - необятно, просторно и изпълващо всичко.

 

Няколко думи за Адам, така както го видях и усетих аз:

Той носи в себе си онази безусловна любов да те  приеме такъв, какъвто си. Без никакво очакване. И това се възприема от всеки един, влязъл в досег с него. В деня, който прекарахме заедно имаше сълзи от облекчение и радост, имаше чистосърдечен смях (на много места се среща с описанието  Divine madness, имаше толкова много любов в това пространство.

 

Малко факти:

Родом от Англия, понастоящем Адам живее в Сан Франциско. Доктор по философия с дългогодишен опит като университетски преподавал. От 33 годишна възраст се посвещава на духовните си търсения. От 2010 година Адам започва да води индивидуални и групови семинари в САЩ и Европа, както и лични и он-лайн консултации.

През април 2019 година ще бъде третото му гостуване в България. Заедно със съмишленици решихме, че би било чудесно да се организира няколкодневен ритрийт за пълно потапяне в Tова, което E. На този ритрийт ще присъстват хора, които копнеят да отхвърлят бремето на егото и ограничения ум и да се слеят с  чистата осъзнатост, която всъщност са. Уточнихме датите за пътуването му и създадохме събитие. За около седмица всички места за него се запълниха.

Ако четете това и нещо у вас го припознава  - все още имате възможност да се присъедините към едно от вечерните събития с Адам в София преди ритрийта. Съвсем скоро ще има информация за тях тук.

Всички събития с Адам Чаксфийлд, организирани и проведени в България са с дарение. Приятел, който предпочита да остане анонимен се грижи за разходите по пътуването и престоя му, а  всички ние сме му безкрайно благодарни.

Адам не обещава на никой света на тепсия. Нито магическо хапче за всички болежки. Центриран в сърцето, подхода му е  внимателен и директен. Всъщност присъствието му говори вместо него. Просто кани всеки от нас да падне свободно в това, което е тук. Без очаквания, без съпротива и  без страх.

 

“Ние сме поканени да получим най-добрия подарък,

за който няма заместител,

безкрайно повече от всичките ни мечти и фантазии.

Приемаме този подарък като просто се отпуснем и

отворим за новото.

 

Когато сърцето и умът са отворени

ние се намираме интимно присъстващи

и напълно достъпни за това, което е тук.

Нашата борба с реалността се разтваря в хармония.“ [2]

 

Госта ми днес дава множество интервюта за различни медии и сайтове - предимно видео такива. Безкрайно съм му благодарна, че се съгласи да отговори на няколко въпроса по-долу за всички приятели на luchanaslife.

 

Кой е Адам отвъд името и формата?

Какъв прекрасен, труден за отговаряне въпрос! Кое е онова, което гледа с почуда и забавление на тази мистерия? Има усещане за нещо тук, но то не се поддава на никакви опити да бъде описано. Адам не е нито думите, които изговарям, нито картините, които си представям или пък нещата, към които насочвам. Като всички ни аз съм винаги отвъд емоционално натоварени термини като „осъзнатост, „съзнание“, или „божественост“. Дори отвъд чувството за „Аз съм“ или за „празнота“. Всъщност няма достатъчно отворена идентичност, която да ми пасва.

 

Как един доктор по политическа философия достигна до разбирането, че онова, до което очите и чувствата ни  докосват или могат да прозрат не е Висшата Реалност?

„Разбирането“, към което всички ние проявяваме особен интерес, не е от онези, които бихме могли да придобием посредством философия. Всъщност, всяко философско разбиране отстои от истинската реалност. Философията се опитва да намести реалността спрямо някакво разбиране, което обаче е твърде тясно, за да ни я представи. Истинската интимност с реалността настъпва когато ние просто бъдем, невинни и отворени, без да се придържаме към никакви философски перспективи.

В моя случай, преди двайсет години, употребата на психеделични субстанции първоначално ми разкри това разбиране, което бе далеч по-дълбоко и автентично от която и да е философска традиция. Това преживяване ме вдъхнови да обърна гръб на философията и да се посветя на духовното търсене.

 

Какво представлява недуалният учител? Представяше ли си някога, че ще станеш такъв? Как се случи това?

Недуалният учител е някой, който непосредствено и пряко споделя истинската реалност, а не само празни концепции или практики. В компанията на недуален учител поканата към всички е да се потопят дълбоко в тази реалност, вместо да придобиват нови знания или да се учат на нови техники.

Аз винаги съм се наслаждавал да споделям онова, което откривам. Това бе така дори когато изучавах философия. Така че когато дойде ред да се впусна в духовните си търсения, аз винаги споделях разбиранията, до които достигах с всеки заинтересован. Някъде около периода, когато умът ми най-накрая се предаде пред опитите си да разтълкува Истината аз също така установих, че имам способността да споделям всичко това с много от приятелите си, не без помощта на недуалните насоки и учение на Питър Фенър. Влюбих се във възможността да споделям конкретно тези насоки и така благодарение на подкрепата, която получих от Питър по онова време основах група в малкото градче, в което живеех. Тогава започнах и да получавам различни покани да фасилитирам групи и на други места и лека-полека, за моя голяма радост, споделянето на недуалната истина естествено взе връх в живота ми.

 

Какво е значението на Абсолютната Реалност? Може ли да бъде проникнато от ума? По какъв начин ние самите я живеем?

В известен смисъл, реалността е преди схващането ни за каквото и да било значение. Тя е тук преди нашите интерпретации за нея и винаги има по-голяма дълбочина и размери от която и да е наша представа. Така каквото и да бъде схващано от ума, то никога не се доближава до пълнотата на реалността. Каквито и символи и картини да изникват в ума те никога не са равнозначни с нея.

Ние винаги живеем и сме живели в реалността, така че това не представлява проблем дори когато временно сме подвластни на ограничените идеи и концепции за реалността, които умът ни поднася.

 

Скоро ще посетиш България за трети път. Какво продължава да те води насам?

Изпълнен съм с радост пред възможността за предстоящите ни срещи в България, особено ритрийта, който съвместно организираме. Влюбих се в групите и хората, които имах шанса да срещна там и с нетърпение очаквам да се потопим заедно в разкриването на истината. Нищо друго не ме прави толкова щастлив.

 

Какви хора посещават събитията, които водиш? Каква представлява тази поканата  за съвместно осъзнаване и разтваряне към реалността?

Разтварянето за реалността е всъщност покана към всички ни да обитаем истинската си същност, да я изпълним с присъствието си. Поканени сме да бъдем интимни с пълната и неподправена истина на онова, което е тук и сега и което ни се разкрива във всеки един момент. Не съществува каквото и да е преживяване, което ние следва да отричаме, прогоним или окачествим като неправилно. Както и не съществува никакво обстоятелство, което ние да преследваме, разнищваме или поддържаме. Всички ние просто сме поканени да се разтворим за всичко, което е. На моите събития ние можем да направим това заедно, подкрепяйки се един друг, докато любящо изследваме очертанията на живота, такъв какъвто ни се представя. Всички ние сме портали към Вселената. И когато навлезем в полето на споделеното съзнание заедно съвършено нови селения на възможности и преживявания ни биват разкрити.

Говориш за напълно приемане на Това, което Е. Вярно ли е, че само тогава ние можем да открием блажено спокойствие и истинско щастие?

Можем да се отпуснем в лекотата на живота, когато сме готови да пребиваваме в истината, такава каквото е. Когато се опитваме да избегнем или да се противопоставим на нещо, което вече е тук биваме въвлечени в безплодна борба с реалността. Всяка частица от истината, която отблъскваме се превръща в проблем за нас и така ни препятства да се насладим на простата на отвореността. Когато се стремим да пренебрегнем част от това, което се случва, това ни коства продължително усилие и изстисква виталната ни енергия. Но когато позволим на себе си и на собствената си природа да види и почувства онова, което е тук и сега най-накрая можем да се отпуснем и цялата ни енергия може да потече свободно.

 

Как балансираш живота си? Имаш ли изобщо личен живот, предвид факта че провеждаш толкова много срещи в Щатите и Европа? 

Ако трябва да бъда откровен, не мисля по посока на личния срещу професионалния си живот. Просто се отдавам на потока от любов и жизненост и му позволявам да ме отведе, където трябва. „Животът ми“ изглежда се справя с грижата за себе си по този начин. Поглеждайки назад, някои от формите, които животът ми придобива изглеждат изненадващо (като например фактът, че пътувах през почти половината есен м.г.), но не се впускам в усилие да създавам или поддържам подобни тенденции.

 

Необходимо ли е всеки един да осъществи истинското си АЗ? И какво се случва след това?

Няма нищо, което трябва да осъществим, защото истината за това кои сме в действителност е винаги тук, независимо от представите, които подхранваме. Въобразимите ни идентичности могат да бъдат функционални, могат дори да бъдат привидно леки и забавни, но в крайна сметка ние винаги страдаме, когато се вкопчваме в дадена представа за себе си и се противим спрямо пълната истина за това, кои сме – което винаги е отвъд какъвто и портрет да обрисуваме за себе си, дори такъв, който ни описва като „осъществени“ или „просветлени“. Такова облекчение настъпва, когато се отърсим от нуждата да защитаваме всякаква своя идентичност и когато осъзнаем, че просто можем да пребиваваме в абсолютната реалност и мистерия на това, което сме. Не е необходимо да знаем какво следва. Можем да позволим на Живота да живее нас и чрез нас, вместо да си въобразяваме, че трябва да се борим, за да живеем живота си.

 

Има ли тъга, яд и страдание в пространството на Това, което Е или това са само ментални представи? Съжителстват ли тези чувства с Това, което Е?

Нищо не е такова каквото си го представяме. Така че често от полза е да поставяме под въпрос нашите вярвания за онова, което се случва. Но също така е полезно да осъзнаем, че нищо от това, което преживяваме не е „неправилно“, „лошо“ или че „не трябва да го има“. Когато се обвържем с вярванията си, че преживяваме „нежелани“ неща ние ставаме все по-мнителни към себе си и реалността. Към нас винаги е отворена поканата да се слеем с всичко възникващо и преживяно, без да се терзаем за това дали то трябва или не трябва да бъде тук. Каквото и да се появява тук и сега, което ние бързаме да окачествим като мъчително или предизвикателно, ние бихме могли да посрещнем отворено, любопитно и нежно, позволявайки му да протече през нас по естествения си начин.

 

Можем ли да кажем, че всичко, което ни се случва, което наблюдаваме и за което сме съзнателни е там само за да ни потвърди, че съществуваме?

О, да! Защо преживяваме всичко това? Какъв е смисълът и значението на всички тези форми? Моето усещане е. че какъвто и отговор да дадем на този въпрос той би бил твърде ограничен, за да обхване интелекта на вселената. Можем само да се наслаждаваме на тази невероятна и необятна мистерия. Бихме могли да отправим някои предположения, които да спомогнат разкриването на безбрежната й красота, но същевременно би било напълно погрешно да твърдим, че „смисълът“ и „целта“ на всичко това могат да бъдат описани от някоя концепция или философия. Още веднъж поканени сме да участваме изцяло в това великолепие, подхождайки с любопитство и почуда, но без нуждата да се придържаме към какъвто и да е отговор на въпроса „защо?“. Това наподобява въпроса „Защо трябва да участвам в любовта?“ Преживяването е самоутвърдително. Няма нужда от никакви оправдания.

 

И за финал – едно изречение, което да достигне всеки, който търси смисъла на живота и истината за себе си?

Моля ви, доверете се на вашето преживяване, имайте вяра във вашата любов, и нека се разтворим и изследваме абсолютната истина заедно.

 

 

пс. Специални благодарности на Калина и Константин, без чиято самоотвержена помощ при превода, нямаше да се справя.

ппс. Повече информация за Адам и всички предстоящи събития в Европа и САЩ може да намерите тук.

 

Изпрати Luchana



[1] Руми

[2] Адам

Tuesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019