Интервюта и речи

Сражението е за нашите души

Печат
Категория: Интервюта

Сражението е за нашите души

 

Интервю на Христина Христова със Стойчо Керев за Мемория

– „Не разкъсвай цветния воал, който живите наричат Живот“ („Lift not the painted veil which those who live call Life“).Това е посланието, което ни е оставил Пърси Биш Шели в един от своите поетични шедьоври. Вие, г-н Керев, често се изкушавате да надниквате отвъд цветния воал на нашия видим живот. Какво видяхте там? Опасно ли е то, или е шанс за друг поглед към живота? Дава ли друг смисъл?

– “Големите пророци са поети, големите поети са пророци. Те не само усещат – всеки може да усеща, но и предусещат и едва при тях сетивата проговарят на истинския си език. ” – това пише Цветан Стоянов в предговора към поезията на Шели. Моето продължение е свързано с обширността на магичното прозрение да създаваш реалност в бъдещето. Това е особена черта на избраните да променят нашето съвремие. Нито един от адептите не осъжда, не настоява, не заповядва. При тях поезията, думите, словото са река от снопове енергия, пътуваща през безвремието на Вселената. За мнозина тя е сбъдване на предсказание, за други е поглед в огледалото и внезапно осъзнаване. Но има и такива, които просто остават на място и завъртат фотоните около себе си.

Нашият видим живот се движи от невидим свят. Този невидим свят е по-силният. В него са кодирани мислите ни, емоциите, приемането и отхвърлянето. Докосването до незримия портал е способност, която все повече хора успяват да възпитат. Различни гуру експерти воюват помежду си с една цел. Да овладеят нашите души. Сега е лесно да си експерт, още по-лесно е да си гуру в свят на прераждащи се животински духове. Опасното е да имаш възможност да видиш отвъд. Летенето с мисъл няма резервен изход, има само възможности за овладяване на пространството. Искаш ли да имаш друг поглед върху живота, си задай въпроса – каква е причината да го търсиш точно днес? Някой пречупил ли е крилата на мисълта ти или просто си застинал на ръба и се страхуваш да полетиш? Идеалът е невъзможен, заличен от спомена. Той е като последният самороден къс злато на планетата, за което воюват извънземни владетели. Знанието се съхранява в огряна от неземна светлинна зала. Рицарите, охраняващи залата, си отиват един след друг, поразени смъртоносно. Човеко, готов ли си да заемеш тяхното място? И кое тук придава друг смисъл, когато си погледнал отвъд?

– Къде е границата? Спомням си една мъдрост – когато се движиш по ръба на острието, от едната страна е Лудостта, а от другата e Смъртта. Възможно ли е дълго да се пази равновесие по това тънко острие между видимо и невидимо? Къде мярата? Накъде води този път и каква е неговата цена?

– Да прогониш Лудостта е толкова трудно в наши дни, колкото и да избегнеш Смъртта. Очакването за еквилибристика между двете води до труден избор. От едната страна е животът на луд човек. От другата – великото неизвестно. Отлагането на неизвестното е най-предвидимият изход от разходката по тази тънка линия, начертана от Провидението. Но ако си позволим да флиртуваме с Лудостта, може да се окаже, че имаме предизвикателството да надникнем в неизвестното, без да се налага да пазим равновесие. Когато изчезнем от радара на видимото и навлезем в обиталището на невидимото, въоръжени с Ескалибур, откриваме една дума. Вечност.Никой смъртен не е нормален. Но и никой луд не е безсмъртен. Защо тогава не тръгнем всички заедно към великото неизвестно, като съкратим дните на пребиваването си в този откачен свят? Вероятният отговор е – ние просто обичаме да сме определяни като луди пред пътуването към неизбежната Смърт.

Мнозина се смятат за безсмъртни. Те са така силно влюбени във видимото, че няма да усетят как са отишли в невидимото …и са забравили да натоварят своите дворци от сребро в празните си души.Грешка. Душите не са товарен влак за отвъдното. Точно тогава, в тази сакрална наносекунда, горката душа приема участта си. Обръща поглед назад, готова да замени всички богатства на света, за да има още един миг живот. Покаянието е присъщо на смелите живи. Богатството, обгърнало туловището на човек, го държи властен във видимото и вечен несретник в невидимото. Можем да избираме своето бъдеще днес. Ето защо е наложително да се научим на вървим уверено по ръба на тънкото острие, наточено до краен предел от Ковача на светове приживе. Цената на това усилие е Вечността.

– Г-н Керев, животът на съвременния човек се комерсиализира и материализира твърде бързо, и сякаш почти необратимо. Човекът на 21 век е все по-малко одухотворен. Анахронизъм ли е вече homo religiosus, или става въпрос за криза, която може да бъде преодоляна от съвременната западна цивилизация?

– Да прогониш Христос е модерно. Да убиеш в името на Мохамед е бизнес. Да наложиш Буда като модел е стилно. Да откриеш Кабала е средство. Да признаеш великия Архитект е мечтано.Боговете са търговски марки. Те са брандовете на новото време. Тяхната пазарна стойност се измерва в купени души и скоро ще се появи на фондовата борса в цял свят. Технологиите започнаха да превземат умовете по-бързо, отколкото предполагаха техните създатели. Насърчавани от други светове, творците на технологичен наркотик заличават световната памет с часове. Отказът от четене на книги, играта на двора, карането на колело е планирано извън планетата. Иначе няма как да си обясним повсеместното оглупяване. Достойните малко останали хора намират себеподобни все по-трудно. Децата са завладени от раждането си, мнозина родители, все още незасегнати от необратимите процеси на бездуховност, полагат вселенски усилия да опазят умовете на кристалните чисти. Западната цивилизация е далеч от мечтата за един благоденстващ свят. Тя се провали на входа на XXI–ви век. Там бяха оставени най-ценните качества на човешката идентичност. Измамната проза на 9/11 разпали невиждани досега в последната оцеляла земна цивилизация войни и прекъсна завинаги връзката с истинските богове. Те, от своя страна, са на път да отвърнат лицето си от нас завинаги.

Има една искра, тя бе запалена неотдавна от ангелите на просвещението. Дори тук съпротивата расте като дълго подготвяно въстание от народни Апостоли. То е толкова еретично, че върху него се изсипва цунами от злоба и ненавист. Думите на противниците са като бронебойни куршуми, поразяващи мигновено. И само свободният, неконтролиран ум, е диамантената защита на духа. Няма западна цивилизация, която да се е справила с бездуховност в каквито и да е размери. Историята на Европа е зловещ учебник за търговия с религия. Светът е огромен трап, в който са заровени над 100 милиона човешки същества само от две войни. Къде тук има духовност? В името на Бог убиват всички изпратени на земята да разрушат възхода на Истинските в реалност, която се случва на всеки сто години. Като непреодолимо ниво в космическа игра хората затъват, измамно обгърнати от пелената на сладострастни думи за толерантност, ненасилие и либерални принципи. Западната цивилизация има нова религия и тя е факт. Нима не виждаме, че Христос е предаден.

– Защо в световен мащаб се презентира този нов вид човечество – лишено от своята цивилизационна, културна, дори полова същност? Защо изконните и унаследени човешки представи и ценности звучат все по-демоде? Естествен ли е този процес, или е насочван?

– Голямата битка е за планетата. Държавите са без значение. Сражението е за нашите души. Те са стока за неземни изгладнели същности. При това най-скъпата възможна в Галактиката. След като търговията с божествените брандове излезе на фондовата борса, започва акцията по купуването и продаването на души. Процесът на подбор е започнал преди много години, дори невъобразимо много години. Сега идва времето на жетвата. Бих искал да си спомня кога не е водена нито една война на земята.

Преселението на народите е омесването на човеците в една обща биологична маса. Представете си бяло, черно, жълто, червено месо, изсипано в световната месомелачка. И какво според вас излиза от тръбата? Нашите създатели са бели, създателите на червените са червени, тези на черните черни и на жълтите жълти. Красотата е в многообразието. Расизъм, робство, унижение на половете са средството за постигане на целта. Унищожението на красотата е в еднообразието. Сбърканата система не е сбъркана. Тя е създадена, за да изкорени ценностите. Зловредни същества обхождат света с лозунги за нов световен ред. Хората са най-желаните биологични единици във Вселената само когато са с отровени умове. Нека бързат за работа, нека бързат да живеят, нека бързат да забогатеят, нека да станат по-известни, по-желани, по-секси.

Тялото и материята управляват днес. Очевидно фракцията на искащите безсмъртие чрез телесното взима връх над висшата ценност за вечност на духа. Финансирането на проучвания за намирането на лек против смъртта е факт. Финансирането на търсенията на духа са чисто и просто небивалици.

– Вашата статия „Адът има едно име. Ноември“ доби голяма популярност в мрежата, и в частност сред читателите на Мемория. Ноември мина и една Ваша геополитическа прогноза се сбъдна. Каква е съдбата, която днес си кове Европа?

– Живеем в една безумна, сляпа Европа с умиращи институции.Бюрократи, превзели властта, за да се къпят в заразната кал на фалшивия либерализъм, която изтича пак от калта на невежи и безродни управници. Този двуостър меч се вряза в плътта на едва отдъхналата си богиня Европа. Херодот я счита за дъщеря на финикийски цар, която е отвлечена от критски търговци. Днес тези търговци са назовани с име на божествен пратеник, а в действителност служат на сили извън разхлабения си ум. По-зла участ нямаше как да сполети любимата на всички преродени низши същности, напъплили люлката на отиващата си последна цивилизация. До няколко години нахранените с нашите трудно изработени пари ще започнат да изнасилват нравите ни и да налагат страховити правила на раболепния разлигавен европеец. Някой извратен е дал името на континента умишлено такова, каквото е. Историята на Европа открито е свързвана с източния зооморфизъм. Животинските страсти са обречени на успех тук. Страданията по нашите земи никога не са свършвали. Лъжата, че живеем седемдесет години в мир, е тиражирана успешно от злоумишлени слуги на тъмните колоси.

Адът се стовари много преди ноември върху ръждясалите плещи на всички управляващи. Срамната истина е, че неприкосновените граници на десетки държави рухнаха под напора на тълпи, които са всичко друго, но не и бежанци. Съдбата на Европа е изкована навсякъде другаде, не в Брюксел, Берлин, Париж или Лондон. С какви очи гледат на нас, европейците, всички останали? Що за завист има в раниците на тълпите, късащи със зъби бодливата тел и що за страх е сковал белите ризи на подпухналите от алкохол и наркотици скъпо платени бюрократи. Смелите днес са наричани диктатори, жалките – предвидими партньори. Думите за единство са отрова, поръсена с шоколадови пръчици върху сметана и разхвърляни в огромни тиражи. Ден след ден, месец след месец, година след година Европа спря да ражда безстрашни войници. Дори не разбра как армия от тренирани млади мъже марширува по “Шанз- Елизе” и убива безмилостно. Европа не кове съдба, Европа моли за милост.

– А какво е бъдещето, което си залага днес България? Има ли потенциал нашата страна да излъчи национално отговорни личности, които поне да се опитат да работят в посока на нашето оцеляване като нация и държава? Имаме ли шанс, г-н Керев, в този мощен геополитически вихър, който повлече целия свят?

– Започнахте този разговор с поезията на Пърси Биш Шели. Ето моят отговор в две части със стиховете на гения.

Днес…

“До вас не стигат радости и обич,

за вас почивка няма — вий сте роби!

Защо прегърбва ви животът жалък

и плащате със болка всеки залък?”

Утре…

“Отново ще настъпи златен век,

завръщат се годините щастливи:

като змия пред пролетния ек

земята хвърля дрехите си сиви.”

 

– Според Вас каква е мисията и отговорността на всеки един от нас, а и на обществото ни като цяло, в тези трудни за България времена? Какво е Вашето послание към българите в навечерието на Коледа – празникът, който все още успява, макар за кратко, да ни припомни, че сме били една общност?

– Мисията е лична. Тя е избор, направен още преди да се родим. Някой се готвят за нея цял живот и я изразяват в единствен миг. Други изпълняват мисията си всекидневно, без да роптаят. Трети са щастливци на почивка с мисия. Няма човек без мисия, тя е второто ни Аз. Или поне така е кодирано в тази времева линия. Терзанията са присъщи на търсещите, не бива да се тревожим от тях. Те пораждат въпросите и отговорите.

Как да определим дали сме успешно общество? Къде отиде славната ни мисия на избрани или това е безумна претенция? Толкова усилия се хвърлят да изчезнат ценностите, съхранили буквите, езика, вярата. Провалът на българина е небивал успех за враговете му. Българинът няма приятели извън себе си. Той е конник с меч, лък и стрели. Войната е възпитала характера на българина. Робството е вложило смирение. Вярата дава издръжливост. Буквите ни отделиха от останалите народи. Българинът воюва с всички и побеждава всички само тогава, когато младенците с мисия, облечена в саможертва, надделяват.

Бъдещето на българина? Мнозина се опитват да го изпеят като будистка мантра. Други да го изкашлят всяка сутрин с дъх на тютюн. Стотици са готови да убият за богатство. Няколко гладници за власт оглозгват до кокал кльощавите от недохранване нашенци. Загърбете ги, не им обръщайте внимание. Не им отдавайте силата си. Защото има и българи, хиляди храбреци, сражаващи се за нас. Те са хората на честта, буквите, словото, вярата. Това са хората с мисия да бъдат Архангелите на промяната. Това са вестителите на новата България. Ето посланието ми.

– Благодаря Ви за това интервю.

Източник: http://www.memoriabg.com/2015/12/22/srajenieto-e-za-nashite-dushi/

 

Saturday the 24th. Spiralata.net 2002-2017