Интервюта и речи

Речта на стадиона - Й. Бродски

Печат
Категория: Интервюта

Речта  на  стадиона

Реч  на  Йосиф  Бродски  пред  випускниците  на  Мичиганския  университет

Тази  реч  е  била  произнесена  пред  випускниците  на  Мичиганския  университет  в  Ан  Арбор  през  декември  1988  г.  Преводът  на  текста  е  от  «Speech  at  the  Stadium»  по  изданието    Joseph  Brodsky.  On  Grief  and  Reason,  1995  г.

 

Животът  е  игра  с  много  правила,  но  без  рефер.  Ние  разбираме  как  да  я  играем  по-скоро  като  резултат  от  наблюдението  й,  отколкото  благодарение  на  справка  в  някоя  книга,  включително  и  Светото  Писание.  Затова  не  е  удивително,  че  толкова  много  хора  играят  нечестно,  толкова  малко  печелят  и  толкова  много  губят.

При  всички  случаи,  ако  това  е  Мичиганския  университет,  Ан  Арбор,  щата  Мичиган,  който  помня  аз,  то  може  с  увереност  да  се  предположи,  че  вие,  неговите  випускници,  сте  още  по-малко  запознати  с  Писанието,  от  онези,  които  са  седяли  на  тези  трибуни,  да  кажем,  преди  шестнадесет  години,  когато  се  осмелих  да  стъпя  тук  за  пръв  път.

За  моите  очи,  уши  и  нос  това  място  все  още  е  Ан  Арбор;  то  синее  или  изглежда  синьо  като  Ан  Арбор;  то  мирише  като  Ан  Арбор  (въпреки  че  съм  длъжен  да  призная,  че  сега  във  въздуха  има  по-  малко  марихуана,  отколкото  преди,  и  това  за  миг  смущава  стария  ан-арборнец).  Така  изглежда  Ан  Арбор,  където  аз  прекарах  част  от  живота  си  –  най-добрата  част,  струва  ми  се,  и  където  преди  шестнадесет  години  вашите  предшественици  почти  нищо  не  знаеха  за  Библията.

Когато  си  спомням  моите  колеги,  когато  осъзнавам  какво  става  с  университетските  учебни  програми  в  цялата  страна,  когато  си  давам  сметка  за  натиска,  който  така  нареченият  съвременен  свят  оказва  върху  младежта,  аз  чувствам  носталгия  по  онези,  които  седяха  на  вашите  столове  преди  десет  или  приблизително  толкова  години,  защото  някои  от  тях  поне  можеха  да  цитират  десетте  божи  заповеди,  а  други  дори  помнеха  имената  на  седемте  смъртни  гряха.  Но  как  те  са  се  разпоредили  с  тези  скъпоценни  знания  впоследствие  и  колко  са  преуспели  в  играта,  нямам  понятие.  Мога  само  да  се  надявам,  че  като  тегли  чертата,  човек  е  по-богат  ако  се  ръководи  от  правилата  и  табутата,  установени  от  един  абсолютно  неосезаем,  а  не  наказателен  кодекс.

Тъй  като  на  вас,  най-вероятно  ви  е  рано  да  теглите  чертата  и  тъй-като  преуспяването  и  приличното  обкръжение  е  това,  към  което  очевидно  се  стремите,  за  вас  няма  да  е  зле,  ако  се  запознаете  с  тези  заповеди  и  грехове.  Те  са  всичко  на  всичко  седемнадесет,  и  някои  от  тях  съвпадат  частично.  Разбира  се,  вие  можете  да  възразите,  че  те  принадлежат  на  вероучение  със  сериозна  традиция  в  насилието.  И  все  пак,  ако  говорим  за  вяра,  тази  е  най-търпимата:  тя  заслужава  вашето  внимание  най-малкото  защото  е  породила  общество,  в  което  вие  имате  право  да  я  подлагате  на  съмнение  или  да  отричате  ценността  й.

Но  аз  съм  тук  не  за  да  превъзнасям  добродетелите  на  някоя  конкретна  вяра  или  философия,  и  не  ми  доставя  удоволствие,  както  очевидно  много  други,  възможността  да  подложа  на  нападки  съвременната  система  на  образование  или  вас  самите  –  предполагаемите  й  жертви.  Първо  не  ви  възприемам  като  такива.  Второ  –  в  определени  области  вашите  знания  са  несъизмеримо  над  моите  или  на  всеки  друг  представител  на  моето  поколение.  Аз  ви  разглеждам  като  група  млади  разумно-егоистични  души,  които  са  в  навечерието  на  много  дълго  пътешествие.  Потръпвам  при  мисълта  за  това  колко  е  дълго  то  и  се  питам  с  какво  мога  да  ви  бъда  полезен.  Знам  ли  аз  нещо  за  живота,  което  би  могло  да  ви  помогне  или  да  има  значение  за  вас,  и  ако  знам  нещо  такова,  то  има  ли  начин  да  ви  предам  тази  информация?

Мисля  че  отговорът  на  първия  въпрос  е  „да“,  не  толкова,  защото  човек  на  моята  възраст  трябва  да  бъде  по-хитър  от  всеки  от  вас  в  играта  на  шах  за  съществуване,  колкото  защото  човекът  на  моята  възраст  е  по-скоро  уморен  от  маса  неща,  към  които  вие  главно  се  стремите.  (Дори  само  тази  умора  е  нещо,  за  което  си  струва  младите  да  бъдат  предупредени,  като  съпътстваща  черта  и  на  пълният  им  успех,  и  на  тяхното  поражение;  знанието  от  този  тип  може  да  усили  удоволствието  от  първото,  а  също  и  да  украси  последното.)  Що  се  отнася  до  втория  въпрос,  аз,  честно  казано,  съм  в  затруднение.  Примерът  на  гореспоменатите  заповеди  може  да  озадачи  всеки  напътстващ  оратор,  тъй  като  самите  заповеди  са  били  напътствена  реч,  буквално  –  заповеди.  Но  между  поколенията  съществува  прозрачна  стена,  желязната  завеса  на  иронията  ако  ви  е  угодно,  през  която  се  вижда  идеално  и  която  не  пропуска  никакъв  опит.  В  най-добрият  случай  минават  отделни  съвети.

Затова  гледайте  на  това,  което  ще  чуете  сега  просто  като  съвети,  като  върховете  на  няколко  айсберга,  ако  може  така  да  се  каже,  а  не  като  послания  от  планината  Синай.  Игнорирайте  ги,  ако  така  ви  се  иска,  подложете  ги  на  съмнение  ако  е  необходимо,  забравете  ги  ако  не  можете  иначе:  в  тях  няма  нищо  задължително.  Ще  се  радвам  ако  нещо  от  тях  сега  или  в  бъдеще  ви  бъде  полезно.  Ако  ли  не,  моят  гняв  няма  да  ви  настигне.

1.  Съсредоточете  се  върху  точността  на  вашия  език.

Старайте  се  да  разширявате  своя  речник  и  да  се  отнасяте  с  него  както  се  отнасяте  към  банковата  си  сметка.  Отделяйте  му  много  внимание  и  се  старайте  да  увеличавате  дивидентите  си.

Целта  не  е  да  се  развие  красноречието  ви  в  спалнята  или  за  да  подпомогне  професионалния  ви  успех,  въпреки  че  впоследствие  и  това  е  възможно,  и  дори  не  е  в  това  да  ви  превърне  в  светски  многознайковци.  Целта  е  да  ви  даде  възможност  да  изразите  себе  си  колкото  се  може  по-  пълно  и  по-точно.  С  една  дума  –  целта  е  вашето  равновесие.

Защото  натрупването  на  неизговореното  и  неизказаното  може  да  доведе  до  невроза.  С  всеки  ден  в  душата  на  човек  много  неща  се  променят,  обаче  начинът  на  изразяване  често  остава  същият.  Способността  да  се  изразиш  ясно  изостава  от  опита.  А  това  влияе  пагубно  на  психиката  –  чувствата,  оттенъците,  мислите,  възприятията,  които  остават  неназовани,  непроизнесени,  не  се  задоволяват  с  приблизителността  на  формулировката,  те  се  натрупват  вътре  в  индивидиума  и  могат  да  доведат  до  психологически  взрив  или  срив.

За  да  избегнете  тази  участ  не  е  задължително  да  се  превърнете  в  книжен  червей.  Необходимо  е  просто  да  се  сдобиете  с  речник  и  да  го  четете  всеки  ден,  а  понякога  да  четете  и  стихосбирки.  Речниците,  обаче,  имат  първостепенна  важност.  Заобиколени  сме  от  толкова  много  от  тях  и  някои  даже  вървят  в  комплект  с  лупа.  Те  са  достатъчно  евтини,  но  дори  и  най-скъпите  (в  комплект  с  лупа)  са  по-евтини  от  едно  посещение  при  психиатър.  А  ако  все  пак  решите  да  отидете  на  психиатър,  кажете  му  че  страдате  от  речников  алкохолизъм.

2.  Старайте  се  да  бъдете  добри  с  родителите  си.

Ако  това  ви  звучи  твърде  близо  до  „Почитай  баща  си  и  майка  си…“,  какво  да  направим…  Искам  само  да  кажа:  старайте  се  да  не  въставате  срещу  тях,  защото,  по  всяка  вероятност  те  ще  си  отидат  преди  вас,  така  че  можете  да  се  избавите  най-малкото  от  този  източник  на  вина,  ако  ли  не  от  мъката.

Ако  ви  е  нужно  да  се  бунтувате,  бунтувайте  се  срещу  онези,  които  не  са  толкова  лесно  раними.  Родителите  са  твърде  близка  мишена  (също  както  братята,  сестрите,  съпругите  и  съпрузите).  Дистанцията  е  такава,  че  не  можете  да  пропуснете.

Бунтът  против  родителите,  с  всичките  тези  „аз-няма-да-взема-от-вас-нито-стотинка“,  по  същество  е  твърде  буржоазно  нещо,  защото  то  дава  на  бунтаря  най-високото  удовлетворение  –  в  дадения  случай  душено  удовлетворение,  дадено  от  убедеността.  Колкото  по-късно  стъпите  на  този  път,  толкова  по-късно  ще  станете  духовен  буржоа,  т.е.  колкото  по-дълго  останете  скептик,  съмняващ  се,  интелектуално  неудовлетворен,  толкова  по-добре  за  вас.

От  друга  страна,  разбира  се,  това  мероприятие  „няма-да-взема-нито-стотинка“  има  практически  смисъл,  защото  вашите  родители  по  всяка  вероятност  ще  ви  завещаят  всичко,  което  имат  и  вие,  бунтовникът-късметлия  в  края  на  краищата  ще  получите  цялото  състояние  наведнъж  –  с  други  думи  бунтът  е  много  ефективна  форма  на  спестяване.  Въпреки  че  лихвите  са  минимални  и  са  на  загуба,  бих  казал  че  водят  към  банкрут.

3.  Не  разчитайте  на  политиците.

Не  толкова  защото  са  глупави  и  безчестни,  както  най-често  се  случва,  но  заради  мащаба  на  тяхната  работа,  който  е  твърде  голям  дори  и  за  най-добрите  сред  тях  –  тази  или  онази  политическа  партия,  доктрина,  система  или  проект.  Те  могат  леко  да  намалят  социалното  зло,  но  не  и  да  го  изкоренят.  Колкото  и  съществено  да  е  подобрението,  от  етична  гледна  точка  то  винаги  ще  е  пренебрежимо  малко,  защото  винаги  ще  има  такива  –  поне  един  човек,  който  няма  да  има  изгода  от  това  подобрение.

Светът  е  несъвършен.  Златен  век  никога  не  е  имало  и  няма  да  има.  Единственото,  което  ще  се  случи  със  света  –  той  ще  стане  по-голям,  т.е.  по-многолюден,  без  при  това  да  се  увеличат  размерите  му.  Колкото  и  справедливо  човекът,  който  сте  избрали,  да  ви  обещава  да  раздели  баницата,  тя  няма  да  стане  по-голяма;  порциите  задължително  ще  стават  все  по-малки.

В  светлината  на  това  –  или  по-скоро  в  сенките  –  вие  трябва  да  разчитате  на  собствената  си  домашна  кухня,  т.е.  да  управлявате  света  самостоятелно,  най-малкото  онази  негова  част,  която  ви  е  достъпна  или  се  намира  в  пределите  на  вашата  досегаемост.

Обаче,  правейки  това,  вие  трябва  да  се  подготвите  за  тъжното  осъзнаване,  че  даже  собствената  ви  баница  няма  да  стигне;  вие  трябва  да  сте  подготвени  за  това,  че  по  всяка  вероятност  ще  ви  се  наложи  да  опитате  в  равни  дози,  и  благодарност,  и  разочарование.

Тук  е  най-трудният  за  усвояване  урок  –  да  не  губиш  усърдието  си  в  кухнята,  защото  сервирали  тази  баница  дори  веднъж,  вие  създавате  маса  очаквания.  Запитайте  сами  себе  си,  дали  ви  е  по  силите  това  непрестанно  производство  на  баници,  ако  вие  повече  разчитате  на  политиците?  Какъвто  и  да  е  резултатът  от  самоанализа  –  може  ли  светът  да  разчита  на  вашата  фурна?  Започвайте  още  от  сега  да  настоявате  всички  тези  корпорации,  банки,  училища,  лаборатории,  или  там,  където  ще  работите,  и  чиито  помещения  се  пазят  от  полицията  денонощно,  да  пуснат  бездомните  да  пренощуват,  сега,  докато  е  зима.

4.  Старайте  се  да  не  изпъквате,  старайте  се  да  бъдете  скромни.

Вече  сме  твърде  много  и  много  скоро  ще  бъдем  още  повече.  Това  катерене  за  място  под  слънцето  задължително  става  за  сметка  на  другите,  на  онези,  които  ще  откажат  да  се  катерят.  Това,  че  ви  се  налага  да  настъпвате  някого  по  краката,  не  означава,  че  трябва  да  стоите  на  раменете  им.  Освен  това,  какво  ще  видите  от  тази  позиция  –  човешко  море  плюс  тези,  които  подобно  на  вас  са  заели  сходна  позиция  –  видна,  но  не  особено  надеждна:  на  тези,  които  наричат  богати  и  знаменити.  Изобщо  винаги  има  нещо  неприятно  в  това,  да  бъдеш  по-благополучен  от  себеподобните  си,  особено,  когато  тези  подобни  са  милиарди.  Към  това  следва  да  добавим,  че  днес  богатите  и  знаменитите  също  са  тълпи  и  че  там,  на  върха,  е  много  тясно.

Така  че  ако  искате  да  бъдете  богати,  или  знаменити,  или  и  едното  и  другото,  на  добър  час,  но  не  се  отдавайте  на  това  изцяло.  Да  жадуваш  нещо,  което  притежава  някой  друг,  означава  загуба  на  собствената  уникалност;  от  друга  страна,  това,  разбира  се,  стимулира  масовите  производства.  Но  тъй  като  вие  живеете  само  веднъж,  би  било  разумно  да  избягвате  най-очевидните  клишета,  включително  подаръчните  комплекти.

Имайте  предвид,  че  съзнанието  за  собствената  ви  изключителност  също  подкопава  вашата  уникалност,  да  не  говорим,  че  то  свива  вашето  чувство  за  реалност  до  размери,  по-тесни  от  вече  постигнатото.  Да  се  буташ  сред  тези,  които,  отчитайки  техния  доход  и  външност,  представляват  (поне  теоретично)  неограничен  потенциал,  е  много  по-добре  от  членството  в  който  и  да  е  клуб.  Старайте  се  да  бъдете  подобни  на  тях,  отколкото  на  онези,  които  не  приличат  на  тях;  старайте  се  да  носите  сиво.  Мимикрията  е  истинската  защита  на  индивидуалността,  а  не  отказът  от  нея.  Бих  ви  посъветвал  и  да  говорите  по-тихо,  но  сигурно  ще  решите  че  отивам  твърде  далеч.

Обаче,  винаги  помнете,  че  до  вас  винаги  има  някой  ближен.  Никой  не  ви  кара  да  го  обичате,  но  се  старайте  поне  да  не  го  безпокоите  твърде  много,  да  не  му  причинявате  болка,  да  стъпвате  по  краката  му  внимателно  и  ако  се  случи  да  пожелаете  жена  му,  помнете,  че  най-малкото  това  свидетелства  за  недостиг  на  вашето  въображение,  на  вашето  неверие  в  безграничните  възможности  на  живота  или  тяхното  непознаване.  В  най-лошия  случай,  опитайте  се  да  си  спомните  от  колко  далече  –  от  звездите,  от  дълбините  на  Вселената,  възможно  от  другия  й  край  –  е  дошла  молбата  да  не  правите  това,  точно  както  и  идеята  да  възлюбим  ближния  както  себе  си.  Очевидно  е,  че  звездите  знаят  повече  за  силата  на  привличане,  както  и  за  самотата,  от  вас:  защото  те  са  очите  на  желанието.

5.  Всячески  избягвайте  да  си  приписвате  статуса  на  жертва.

От  всички  части  на  тялото,  най-бдително  следете  своя  показалец,  защото  той  жадува  да  разобличава.  Сочещият  показалец  е  признакът  на  жертвата  –  в  пълна  противоположност  на  вдигнатите  в  знака  Victoria  среден  пръст  и  показалец  –  той  е  синоним  за  капитулация.

Колкото  и  отвратително  да  е  положението  ви,  старайте  се  да  не  вините  за  него  външни  сили:  историята,  държавата,  началството,  расата,  родителите,  фазата  на  луната,  детството,  несвоевременното  приучване  към  гърнето  –  списъкът  е  обширен  и  скучен.  В  момента,  в  който  възлагате  вината  на  нещо,  вие  подривате  собствената  си  решимост  да  измените  нещо,  може  дори  да  се  твърди  че  жадуващият  разобличение  пръст  върлува  така  неистово  точно  защото  тази  решимост  не  е  била  достатъчно  твърда.

В  края  на  краищата  статусът  на  жертва  не  е  лишен  от  привлекателност.  Той  предизвиква  съчувствие,  прави  те  различим  в  общата  маса  и  цели  страни  и  дори  континенти  се  гушат  в  сумрака  на  менталните  намаления,  приподнесени  като  съзнание  на  жертва.  Съществува  цяла  култура  на  жертвата,  простираща  се  от  лични  адвокати  до  международни  заеми.  И  независимо  от  заявената  цел  на  тази  система,  чистият  резултат  от  нейната  дейност  е  предварително  чувствително  намаляване  на  очакванията  (към  жертвата),  когато  жалките  й  преимущества  се  възприемат  или  провъзгласяват  като  големи  достижения.  Разбира  се,  това  е  терапевтично,  и  отчитайки  оскъдността  на  световните  ресурси,  може  би  дори  е  хигиенично,  така  че  поради  липса  на  нещо  по-добро  можете  да  се  задоволите  и  с  това,  но  все  пак  –  старайте  се  да  му  се  съпротивлявате.

Колкото  и  изчерпателна  и  неопровержима  да  е  очевидността  на  вашата  загуба,  отричайте  я,  докато  сте  съхранили  и  частица  от  разсъдъка  си,  докато  устните  ви  могат  да  произнесат  „не“.  Изобщо,  старайте  се  да  уважавате  живота  не  само  заради  неговите  прелести,  но  и  заради  трудностите  му.  Те  са  част  от  играта  и  хубавото  в  тях  е,  че  те  не  са  лъжа.  Всеки  път,  когато  сте  отчаяни  или  сте  на  границата  на  отчаянието,  когато  имате  неприятности  или  затруднения,  помнете:  в  този  момент  животът  говори  с  вас  на  единственият,  добре  известен  му  език.

С  други  думи,  старайте  се  да  бъдете  малко  мазохисти:  без  привкуса  на  мазохизма  смисълът  на  живота  е  непълен.  Ако  това  някак  ви  помага,  старайте  се  да  помните,  че  човешкото  достойнство  е  абсолютно  понятие,  а  не  разменна  монета;  че  то  е  несъвместимо  с  особени  молби,  че  се  държи  на  отричането  на  очевидното.  Ако  намирате  този  довод  за  малко  прибързан,  помислете  в  края  на  краищата,  че  поставяйки  се  в  позицията  на  жертва,  вие  само  увеличавате  вакуума  на  безотговорността,  който  така  обичат  да  запълват  демоните  и  демагозите,  защото  парализираната  воля  не  е  радост  за  ангелите.

6.  Светът,  в  който  се  каните  да  встъпите,  няма  добра  репутация.

Той  е  по-добър  от  географска  отколкото  от  историческа  гледна  точка;  той  все  още  е  по-  привлекателен  визуално,  отколкото  социално.

Това  не  е  мило  местенце,  както  скоро  ще  установите,  и  се  съмнявам,  че  ще  стане  много  по-приятно  към  момента,  когато  го  напуснете.  Обаче  това  е  единственият  свят,  който  е  наличен:  няма  алтернатива,  а  и  да  имаше,  то  няма  гаранции,  че  тя  щеше  да  бъде  много  по-добра  от  тази.  Там,  отвън  е  джунгла,  а  също  и  пустиня,  хлъзгав  склон,  блато  и  т.  н.,  но  което  е  по-лошото  –  така  е  и  метафорично.  Обаче,  както  е  казал  Робърт  Фрост  „Най-добрият  изход  винаги  е  през  нещата.“  И  още  е  казал,  вярно  в  друго  стихотворение,  че  „да  живееш,  означава  да  прощаваш“.  С  няколко  забележки  точно  за  това  минаване  през  нещата  бих  искал  да  завърша.

Постарайте  се  да  не  обръщате  внимание  на  онези,  които  се  опитват  да  направят  живота  ви  нещастен.  Ще  има  много  такива  –  както  на  официална  длъжност,  така  и  самоназначили  се.  Търпете  ги,  ако  не  можете  да  ги  избегнете,  но  в  момента  в  който  се  избавите  от  тях  ги  забравете  веднага.  Преди  всичко  се  старайте  да  не  разказвате  истории  за  несправедливото  отношение,  което  сте  понесли  от  тях;  избягвайте  това,  колкото  и  съчувстваща  да  е  вашата  аудитория.  Истории  от  този  род  удължават  живота  на  вашите  противници:  твърде  вероятно  е  те  да  разчитат  на  това,  че  вие  ще  сте  словоохотливи  и  ще  съобщите  на  другите  за  вашия  опит.  Сам  по  себе  си  нито  един  индивидиум  не  си  струва  упражнението  в  несправедливост  (или  дори  в  справедливост).  Отношението  едно  към  едно  не  оправдава  усилията:  ценно  е  само  ехото.  Това  е  главният  принцип  на  всеки  притеснител,  независимо  дали  е  спонсориран  от  държавата  или  се  ръководи  от  собствения  си  Аз.  Затова  прогонвайте  или  заглушавайте  ехото,  не  позволявайте  на  събитието,  колкото  и  неприятно  или  значително  да  е  то,  да  ви  отнема  повече  време,  отколкото  му  е  било  необходимо,  за  да  се  случи.

Това,  което  правят  вашите  неприятели,  придобива  своето  значение  или  важност  от  това  как  вие  реагирате  на  това.  Затова  профучете  през  или  покрай  тях,  все  една  са  жълта,  а  не  червена  светлина  на  светофара.  Не  се  спирайте  на  тях  мислено  или  вербално;  не  се  гордейте  че  сте  им  простили  или  сте  ги  забравили  –  в  най-лошия  случай  просто  ги  забравете.  Така  ще  избавите  клетките  на  мозъка  си  от  безполезна  възбуда.  И  възможно  е,  даже  да  можете  да  спасите  тези  тъпанари  от  самите  себе  си,  защото  перспективата  да  бъдеш  забравен  е  по-къса  от  тази  да  бъдеш  простен.  Сменете  канала:  вие  не  можете  да  спрете  предаването  на  този  канал,  но  е  напълно  по  силите  ви  поне  да  намалите  рейтинга  му.  Това  решение  едва  ли  ще  се  хареса  на  ангелите,  но  то  непременно  ще  нанесе  удар  по  демоните,  а  в  този  момент  това  е  най-важното.

Тук  е  по-добре  да  спра.

Ще  се  радвам  ако  счетете  казаното  от  мен  за  полезно.  Ако  ли  пък  не,  това  ще  покаже,  че  вие  сте  подготвени  за  бъдещето  много  по-добре,  отколкото  следва  да  се  очаква  за  хора  на  вашата  възраст.  Което,  според  мен,  също  е  повод  за  радост,  а  не  за  притеснение.  Във  всеки  случай  –  добре  подготвени  или  не  –  ви  пожелавам  късмет,  защото  така  и  така  напред  не  ви  очакват  празници  и  ще  ви  е  нужен  късмет.  Но  аз  мисля,  че  ще  се  справите.

Не  съм  циганка  и  не  мога  да  предскажа  бъдещето  ви,  но  с  невъоръжено  око  се  вижда,  че  много  неща  говорят  във  ваша  полза.  Първо,  вие  сте  се  родили,  което  само  по  себе  си  е  половината  работа,  и  вие  живеете  в  демокрация  –  това  е  къща,  построена  на  средата  по  пътя  между  кошмара  и  утопията  –  която  поставя  по-малко  препятствия  на  пътя  на  индивидиума,  отколкото  нейните  алтернативи.

Накрая,  вие  сте  получили  образованието  си  в  Мичиганския  университет,  най-добрият,  по  мое  мнение  университет  в  страната,  най-малкото  защото  преди  шестнадесет  години  той  даде  крайно  необходимата  възможност  на  най-мързеливия  човек  на  земята,  който  на  всичкото  отгоре,  на  практика  не  говореше  английски  –  на  вашият  покорен  слуга.  Аз  преподавах  тук  осем  години;  езикът,  на  който  днес  се  обръщам  към  вас  съм  го  научил  тук;  някои  от  бившите  ми  колеги  все  още  служат,  други  са  излезли  в  пенсия,  трети  спят  своя  вечен  сън  в  земята  на  Ан  Арбор,  по  която  днес  стъпвате  вие.  Ясно  е,  че  това  място  за  мен  има  извънредна  сантиментална  ценност;  и  толкова  много  то  ще  значи  за  вас  след  десет  години.  До  тази  степен  съм  в  състояние  да  предскажа  бъдещето  ви;  в  това  отношение  аз  знам,  че  няма  да  се  загубите,  или  по-точно  –  че  ви  очаква  успех.  Защото  усещането  за  топлата  вълна,  която  ви  залива,  когато  след  десет  години  във  ваше  присъствие  бъде  споменат  този  град,  ще  означава  –  без  значение  дали  ви  е  провървяло  или  не  –  че  вие  сте  се  реализирали  като  хора.  Именно  този  тип  успех  в  бъдещето  ви  желая  преди  всичко.  Останалото  зависи  от  късмета  и  има  по-малко  значение.

 

1988,  Ann  Arbor,  Michigan

 

Превод  от  английски  Елена  Касаткина,  превод  от  руски  Таня  Темелкова

Източник:  http://boys-dont-cry.co/post/44287572882 

 

Sunday the 26th. Spiralata.net 2002-2017