Интервюта и речи

Едно интервю с Ким Енг

Печат
Категория: Интервюта

Едно интервю с Ким Енг, партньорката на Екхарт Толе (направено от Мари Ван Дер Мюлен по време на посещението на Ким Енг в Нидерландия през ‘Месец ма духовността’)

 

Как започна духовният ти път?

Тогава бях женена и заедно със съпруга ми посещавах християнката църква, където търсех отговори. Бях безкрайно нещастна и депресирана. Това ме накара да напусна и него, и църквата. Така започна моето духовно пътуване, най-вече чрез четенето на много книги по темата. Обаче, както беше с Библията, се опитвах да ги разбера на интелектуално ниво. Докато не прочетох книгата на Нисаргадатта Махарадж ‘Аз съм онова’. Още от първия параграф имах усещането ‘о, намерих го!’. Забавното е, че не помня нищо повече, но чувството, което ми даде – спомням си го така, сякаш беше вчера. Усетих онова, което стоеше зад думите.

По-късно отидох в Индия, за да продължа откривателското си пътуване. Разболях се и получих частична парализа. Това ме принуди да потърся отговорите в себе си. От тогава започна пътешествието ми в Бог. Дотогава то беше предимно пътуване към Бог. Въпреки това книгите бяха полезни – думите могат да насочват в правилната посока. Но все пак те са мисловни модели, не са реалността. Истинските отговори са в самите нас.

 

През целия ли ден присъстваш в настоящия момент?

 

Дори за мен това все още е пътуване и практика. Но забелязах, че съм пораснала и съм станала по-зряла. Ние хората имаме склонността да губим себе си във външния свят. Човек се идентифицира със света на формите и го възприема като свой господар. Затова е важно да търсим моментите на тишина и да се свързваме с нашата същност, с божествената енергия. Всъщност всички ние сме духовни същества отвътре. И предизвикателството е, когато излезем в света, да бъдем в контакт с нея.

 

Как ти и твоят партньор Екхарт се справяте с медийното внимание и факта, че хората имат склонност да поставят публичните личности на пиедестал?

 

Екхарт и  аз прекарваме много време сами, така че да бъдем в контакт със себе си. Ние не сме от типа хора, които имат нужда от постоянна компания. Ако поставиш една известна личност на пиедестал, няма как да осъзнаеш кое е истинското ти аз. Всичко, което търсиш в този известен човек, можеш да намериш в себе си.

 

Точно сега в света има много задълбочаващи се кризи, свързани както с околната среда, така и финансови. Кой е най-добрият начин да се справим с тях?

 

Във всяка криза се крие дар, тя е покана за пробуждане. Не знам доколко ще се задълбочи кризата преди наистина да се събудим. Археологическите открития ясно показват, че по-ранните цивилизации са процъфтявали, а после е идвал упадъкът им. Естествено, това може да се случи и с нашата цивилизация. Няма да оцелеем, ако останем на същото ниво на мислене. Мисленето е онова, което причинява проблемите, с които се сблъскваме в момента. Важно е да намерим спокойствие и да се свържем с истинската ни същност. Това е ин аспекта, който ни помага да се събудим духовно и да приемем напълно настоящият момент. От тази начална точка нещата, които искаме,  идват спонтанно – ян енергията.

Добрата новина е, че всички имаме силата да се пробудим. Но всеки от нас ще го направи според собственото си темпо. Няма темпо, което да е по-добро от друго, затова е безсмислено да съдим другите. При Екхарт се е случило за една нощ, но при повечето от нас това е постепенен процес.

 

Но било прекрасно да се пробудим за една нощ.

 

Погледни цветето на тази маса. Въпреки че не знам дали е истинско или изкуствено (смее се). Това цвете ще разцъфне според неговото си време. Не можеш да му кажеш: ‘Цъфти, цъфти, цъфти!’. Идеята, че трябва да се пробудим бързо е отново творение на интелекта, мисловна форма. Ако се идентифицираш с нея ти не си осъзнат.

 

Много хора се пробуждат, но все още се говори твърде малко за това в официалните медии.

 

И Екхарт, и аз забелязваме, че нещата се променят. Точно преди това интервю говорих с журналист от известен ежедневник във връзка с ‘Месец на духовността’. Виждаме и, че книгите на Екхарт стават популярни сред все по-широк кръг читатели, докато до преди няколко години хората, които нямаха духовни интереси, не им обръщаха внимание. Просто сме склонни да игнорираме или отричаме дадена информация, ако не сме готови за нея.

 

На твоя уъркшоп ‘Присъствие чрез движение’  ти използваш тялото,  за да се свържеш с пространството зад телесната форма. Как точно става това?

 Чрез тялото или чрез обекти като една маса или стол човек вижда формата. Обаче ако погледнем през микроскоп ще видим, че те не са плътни форми. Въпреки че можем да използваме илюзията на формата като отваряща се врата например, за да достигнем мястото зад нея. Енергията трябва да се движи свободно в тялото, но определени убеждения могат да предизвикат блокажи. Тогава енергията става по-плътна, като лепило. Това е енергията на болковото тяло. Разтварянето на тази енергия с помощта на  йога или чи гонг (древна китайска техника, предназначена за освобождаване на жизнената енергия на организма – бел.прев.) не е достатъчно, за да се разреши проблемът. Да се работи върху осъзнаването – как определени мисловни модели създават пречки – също е много важно. Това помага да се предотврати повтарянето на проблема.

 

 Превод: Весела Иванова

За повече информация: http://lastloveblog.blogspot.com/2012/05/blog-post.html

Sunday the 30th. Spiralata.net 2002-2017