Хумор

108 бисера на вятъра или какво да се прави, ако сте просветлени

Печат

108 бисера на вятъра или какво да се прави, ако сте просветлени

Георги Ветер

 

 

Хумористични мисли на езотерични теми и за просветлението.

Внимание! Сериозното отношение към съдържанието на книгата е несъвместимо с душевното равновесие.

Читателю, помни: ти доброволно четеш тази книга! Във всеки един момент можеш да се откажеш, тъй като не е необходимо да измъчваш себе си и другите с възмущението си от съдържанието й.

И най-накрая…

Както се казва, във всяка шега има малко истина.

 

(1) Не се кахъри, ще ти мине.

(2) Скрий самодоволната си усмивка, защото ще те вземат за глупак, какъвто си и в действителност.

(3) Ако никой не обръща внимание на поученията ти и това те огорчава, опитай се да поучаваш отражението си в огледалото. Това повишава настроението, защото идиотът в огледалото дрънка такива глупости, че дори ти не можеш да го вземеш на сериозно.

4) Не досаждай на другите с космическата си любов. Възможно е да са имали лош ден и да получиш удар по мутрата. Тогава и за космическата ти любов ще настане лош ден.

5) Ако те е завладяло видението, че всичко е илюзия, намеси се в нечий спор с подробни обяснения. След като те наругаят хубавичко, ще ти се открие илюзорността на видението ти за илюзорност.

 

(6) Не си струва да шашкаш другите с парадоксалното си поведение. Току-виж изведнъж спонтанно решат да извикат санитарите за такъв славен и непредсказуем дзен-майстор като теб.

 

(7) Ако единството ти така напира, че не може да се сдържаш, изчакай нощта, намери пияна компания и разтовари емоциите си, като шутираш някого в задника. Компанията с удоволствие ще ти помогне да преживееш този труден жизнен етап.

(8) Ако постоянно излъчваш любов, радост и благодат, възможно е те да са изтласкали от организма ти страх, ненавист и чувство за непълноценност.

(9) Ако изведнъж си разбрал, че те няма, почакай до заплата; вероятно ще се намериш, за да я получиш. Ако това не сработи, изчакай нощта, намери пияна компания и сритай някого отзад. Компанията с удоволствие ще ти помогне да се намериш.

(10) Ако изведнъж разбереш, че си бог, незабавно го съобщи на всички вярващи. Те ще ти помогнат да се почувстваш още повече бог, разпъвайки те на кръст.

(11) Ако егото ти е изчезнало, не се безпокой. Сменило е местожителството си и сега гледайки към старото си място, просто не се открива там.

(12) Ако са се разкрили пред теб тайни знания, напиши книга. Хората обичат да четат анекдоти.

(13) Ако си се открил извън този свят, това е забележително. Значи светът е спасен от един боклук, само не забравяй да изхвърлиш боклука.

(14) Ако животът ти се е открил в цялата си простота, то хвани се на работа, най-после!

(15) Ако е започнало да ти се струва, че другите виждат в теб своето отражение, бъди внимателен! Това означава, че другите отразяват това, което само ти се струва.

(16) Ако ти се струва, че светът е станал по-красив, това означава, че са се развалили настройките. Не се тревожи – един хубав скандал ще върне настройките по подразбиране.

(17) Ако си открил илюзорността на егото, няма нищо страшно! Просто егото гледа своя фотография, а тя не е жива.

 

(18) Ако неочаквано си започнал да виждаш невежеството и недостатъците на другите, то това е само за да бъдеш светец на техния фон. Когато изоставиш това занятие, че видиш Красотата.

(19) Ако си открил Висшето Съзнание, не се тревожи. То е прекалено високо, че да можеш ти да Го разбереш. Затова и ти незабелязано за себе си си Го измислил, като нещо извън границите на разбирането.

(20) Ако си мислиш, че с теб всичко е наред – нещо не е както трябва.

(21) Ако те е посетило откровение, няма нищо свръхестествено, просто е дошло вдъхновение. При това, не е задължително, да се правиш на мъдър, може да напишеш стих, да нарисуваш рисунка или просто, да дишаш спокойно. И ще ти мине.

(22) Виж: всичко е изпълнено с любов! Но след раздяла срещата е толкова сладка. Затова и ти си измислил самотата, за да предвкусваш насладата от това, от което си бил лишен. Не се тревожи – да бъдеш мазохист, не е срамно.

(23) Ако си забелязал, че си станал абсолютно смирен, то това означава, че си постигнал абсолютната гордост.

(24) Ако ти се струва, че някакви занимания лишават живота ти от цялостност, то ти гониш призраци. Само измисления живот може да се пропусне.

(25) Ако ти не можеш да изразиш някакво прозрение, което ти се е открило, това не означава, че то е Божествено и Неизразимо. Просто запасът ти от думи е малък.

(26) Ако ти се струва, че си започнал да разбираш този загадъчен свят, започни да излизаш по-често от къщи.

(27) Ако думите са се изпразнили от съдържание, станали са безсмислени и не успяват да изразят напълно живота, започни да обясняваш с мълчание. Много скоро думите отново ще придобият смисъл.

 

(28) Ако всички правила и закони ти се струват ограничаващи и безполезни и се каниш да ги пратиш по дяволите, не забравяй поне за законите за движението по пътищата. За всеки случай.

(29) Ако си открил относителността на всичко, опитай се да обядваш през ухото. След обяда теб те чака още едно прозрение: относителността на твоето откритие.

(30) Ако си честен със себе си, погледни в огледалото безсрамните си очи.

(31) Знаеш ли, когато си в покой, започваш да си спомняш това, което си искал да скриеш от другите и дори и от себе си. За да се разсееш от това, се занимаваш със самоусъвършенстване. Усъвършенстваната каруцата без колела води до все същото лошо возене.

(32) Ако ти си спрял мислите, не забравяй да спреш и мисълта за спирането на мислите. А след това мисълта за спирането на мисълта за спирането на мислите. Продължавай, докато се умориш. А след това можеш спокойно да отидеш да пийнеш чай.

(33) Ако си преодолял страданията на света, но все пак се колебаеш дали да изпиеш хапче против главоболие и мъжествено търпиш, то удари главата си в рамката на вратата. Това ще ти помогне да победиш колебанието и да вземеш обезболяващо.

(34) Въпреки спонтанното откритие в медитативно състояние, желателно е да не забравяш да изхвърлиш боклука.

(35) Ако се наспиш добре, може да откриеш, че медитативното ти състояние е пропаднало. Но винаги може да продължиш с опитите за медитация.

(36) Ако виждаш бог във всичко, то това само ти се струва. Ако бог е във всичко, то тогава и този, който гледа е бог. Бог вижда бога и няма място там за теб. Събуди се и помогни на старицата да премине улицата.

(37) Съзерцавайки красотата на света по време на разходка, внимавай да не настъпиш някое лайно.

(38) Не прави умна физиономия, все пак, не знаеш нищо. Но като шега, може.

(39) Ако ти се прииска да разкажеш на някой как да живее правилно, успокой се, дишай дълбоко и се съсредоточи върху вътрешните си усещания. Скоро ще почувстваш, че нещо си забравил. Да. Колко отдавна не си се занимавал с живота си.

(40) Ти почти си наредил пъзела на живота, но през цялото време нещо не ти достига. А толкова си нетърпелив да видиш цялата картина, че не би се отдръпнал от мястото си. В края на краищата това би означавало невъзможност да се възползваш от разбирането.

 

(41) Ако изведнъж решиш да се бориш с мисленето, то помни: мисленето ще започне да се бори с теб.

(42) Има едно важно нещо, но то не е това, което си мислиш. И това не е.

(43) Ако престанете с мантрите, вероятно съседите вече няма да се отнасят към вас толкова подозрително.

 

(44) Ако знаеш за какво мислиш, то ти мислиш за себе си. Иначе каква е разликата?

(45) Ако смяташ да заживееш по-добре, то ще трябва да носиш със себе си „по-лошото“ като еталон за сравнение. А боклукът вони.

(46) Ти откри Душата, намери Атман, сля се с Безкрайното Съзнание, постигна Единството с Всичко, стана Безличностен освободен Свидетел, бе в Самадхи, изцели вътрешното дете, разобличи егото и го победи. Студентите от Медицинската академия също намират в себе си симптомите на всички болести, за които четат в учебниците си.

 

(47) Ако цяла седмица нямаш проблеми в отношенията си с другите, то значи, че седмицата е минала в самота.

(48) Колко е приятно, когато желанията не досаждат, нали? Но ти, разбира се, нямаш желание да оставиш това така завинаги. Затова желанията отново ще се появят.

(49) Винаги си търсил краткия път. Той се оказва толкова е кратък, че ти до никъде не си достигнал.

(50)

(51) Мислиш си, че нещо не достига в предната точка? А какво именно?

(52) Ако си мислиш, че животът ти причинява страдания, за да те направи по-силен, то ти страдаш от мания за величие.

(53) Твоето загадъчно мълчание може по загадъчен начин да доведе до това, че да те сметнат за идиот, какъвто си и впрочем.

(54)

(55) Ако всичко е едно и няма разлика по същество, защо вече втори път се отказваш да прочетеш празния абзац.

(56) Ако видиш нечия заблуда и искаш да помогнеш за преодоляването й, отпусни се. Нищо няма да се получи, макар и да виждаш заблуждението.

(57) Ако ти се струва, че нищо особено не се е случило с теб, не обръщай внимание – сторило ти се е.

(58) Това е истина. Ой! Вече не.

(59) Винаги грешиш, но ако постоянно мислиш за себе си така, ще бъде грешка.

(60) Виж се. Ти си толкова глупав, особено когато си сериозен.

(61) Познал покоя, ти вечно ще се притесняваш за това дали го има или не. Затова по-добре просто се отпусни.

(62) Ако те е обхванало безумното желание да обединиш двойнствеността, но не знаеш откъде да започнеш – започни от най-лесното! Начертай с химикал вертикална линия върху лист и се опитай да събереш лист от лявата и дясната половина.

(63) Ако животът изведнъж е станал прост, то това ще премине. Толкова е сложно да бъде просто.

(64) Ти вече знаеш, че всичко не е така, както си мислиш. Но и това не е истина.

(65) Чувал си, че спирайки да вярваш в историята за себе си, ще се избавиш от страданията. И си спрял. Сега ти никога няма да забравиш тази щастлива история за себе си.

(66) Видението за спонтанността на живота може да изчезне спонтанно.

(67) Няма пустота. Изядеш ли портокала – о-па-а-а! – ето ти няма портокал!

 

(68)

(69)

(69) А защо не?...

(70) Ти не искаше да си излъган от илюзиите и позна истината. Сега ти си излъган от истината.

(71) Ако ти се струва, че ти като душа си дошъл да еволюираш на земята, то така ти се струва. Този живот се опитва да те развие, но все още не може да израсне от фантазията за еволюция.

(72) Казват, че повече от всичко трябва да искаш да постигнеш просветление. Как да стане като желанието да отидеш в тоалетната винаги побеждава?...

(73) Ако изведнъж са изчезнали всички проблем, не падай духом! Все едно, този противен будилник ще те събуди.

(74) О, това мислене, какво вълнение предизвика! Какво мислиш преди да започнеш да мислиш?...

 (75) Може да се опиташ да не мислиш за себе си, само мислейки за себе си. Иначе кому е нужно?....

(76) Ако си мислиш, че нямаш отношение към мислите, то ти си глупак!

(77) Ако изведнъж се окажеш удовлетворен от себе си такъв какъвто си, не го преживявай – ще ти мине. Ти вече знаеш, че никога няма да станеш достатъчно добър.

(78) Ако искаш да потвърдиш просветлението си, питай хората без да се притесняваш. Те ще потвърдят отсъствието му.

(79) Да смяташ нещо за незначително е необходимо за да изтъкнеш себе си. Но, навярно, за теб това не е важно.

(80) Ако изведнъж ти се стори, че сега, когато си заобичал живота с цялото си сърце, всичко при теб ще бъде наред, то това просто ти се струва. Но няма да разлюбиш живота заради такава дреболия, нали?

(81) Дори и от простотията може да се направи цяла трагедия. С какво се занимаваш сега?

(82) Ти си способен на спонтанни постъпки, но никога няма да разбереш за тях.

(83) Ти четеш това спонтанно. Олеле! Вече не.

(84) Чувствата не лъжат, но ти можеш много лесно да ги излъжеш.

(85) Ако ти е омръзнало да се смяташ за някакъв си обикновен Иван Иванов, може да започнеш да се смяташ за нещо непонятно и неопределено, извън границите на живота и разбирането и да се наслаждаваш на загадъчността си и неизразимостта си. Но в магазина е по-добре да отиде Иван Иванов.

(86) Всичко, което е недостъпно за разбиране, вече е разбрано като неразбираемото. Нищо особено.

(87) Ако изведнъж си забелязал, че не можеш да се примириш с нещо, примири се с несъгласието си. А ако не можеш – значи и не трябва.

(88) Откритието на абсолютното чувство за собствената важност често се приема като откритие на абсолюта.

(89) Ако около теб всички не са просветлени, то ти си главатар на цялата тази банда.

(90) Ако изведнъж ти се стори, че си разгадал интригите на ума, това е поредната измама.

(91) Ако изведнъж те обхване безпричинен смях и не можеш да се спреш, спомни си колко ти е заплатата. Ако това не помогне, изчакай нощта, намери пияна компания и радостно сритай някого отзад. Компанията с удоволствие ще ти помогне да дойдеш на себе си.

(92) Ако ти се иска да започнеш живота отначало – късно е. Животът започва сам себе си отначало миг след миг. Но може да се опита.

(93) Ти си по-хитър отколкото си мислиш, защото винаги успяваш да надхитриш себе си.

(94) С когото се е случило просветление, с него ще се случи и протъмнение. И куп интересни неща.

 

 (96) Винаги имаш избор. Така е било предопределено.

(97) Ако си се извисил над живота и смъртта, то ти просто се криеш там от проблемите. И това е толкова голям проблем – не се връщайте отново.

(98) Истинското Аз наистина е измама.

(99) Тишината може да бъде толкова оглушително тиха, че ти дори и няма да забележиш, че си я измислил.

(100) След дълги години на нескончаеми усилия ти до съвършенство си овладял всички психологически и духовни практики и си станал експерт по самоизмъчване. Но, може би, е било достатъчно да се запиташ защо си решил, че с теб нещо не е наред?...

(106) Ти така или иначе не четеш празните точки.

(107) Навярно в теб възниква смътна догадка, че тук става дума за теб.

(108) Безсрамните очи, които не се стремят да изглеждат честни, блестят с искреност.

 

Заключение

Не помним кога е започнало всичко това – гоненето на щастието. Ние го гоним използвайки тези средства и поставяйки си тези цели, които ни предлага социума. Но щастието, което понякога изглежда толкова близко, през цялото време ни се изплъзва. И изведнъж, когато неудовлетвореността от случващото се достигне определена критична точка, ние се озоваваме в плен на духовното търсене. Обикновено, дори и тук не забелязваме това дълбоко неприемане на живота и продължаваме по инерция да бягаме вече след нови духовни средства и цели, но именно това неприемане е и силата, която ни тласка за търсим нещо повече и която не ни дава да дишаме свободно с пълни гърди. Ние сме тренирани да избягваме с всички средства това чувство на упадък и незавършеност, чувството на недостиг и загуба, и навлизайки в света на духовното, ние по навик очакваме да се научим по ефективно да запушваме тази ненаситна вътрешна дупка. И на това поприще ни чакат много чудесни открития, прозрения, преживявания и състояния. Ние откриваме нови, неизвестни досега аспекти на живота. И в това няма нищо лошо. Но вътре в нас все така живее същата неудовлетвореност, и ние с тези нови знания, прозрения и състояния постъпваме по същия начин както някога със социалните цели и постижения: опитваме се да ги напъхаме в същата дупка вътре в нас. Известно време това работи: изобилието от нови впечатления ни дава възможност за много нови удивителни истории за нашия път към Бога, за Просветлението, за постигането на Единството, за откриването на Окончателното Разбиране, за Енергийната манипулация, Реалността, за очистване от нечистотии, за изцеляване на Вътрешното Дете, за победата на Егото. И всичко това може да се съпровожда от осезаеми жизнени промени. Но дълбоко в душата си ние все така чувстваме цялото това недоумение и се страхуваме да си го признаем. В края на краищата ще трябва да признаем поражението си въпреки тези „изключителни“ успехи на духовното поприще. И рано или късно разбираме, че точно както в обществения живот, и в духовния живот сме все още лишени от щастие, въпреки реализацията на много духовни ценности. Разбираме, че това, от което сме бягали, е все така с нас, макар през цялото време ефективно да сме тренирали, не забелязвайки това. И тук можем да направим първата наистина истинска духовна стъпка – стъпка към онова, от което се опитваме да се скрием. И тогава можем да видим, че всичките ни стремежи са били повлияни от този страх от живота. И никога не е имало разлика между придвижването до астрала и тоалетната, между медитацията и седенето на работа заради някакъв доклад, между почистването на чакрите и измиването на тоалетната. Та нали всичко това е част от живота. Само бягането след щастието и бягането от чувството на упадък са ни заставяли да противопоставяме всички тези аспекти на живота един на друг и да си разказваме истории за своето самоусъвършенстване. Можем да видим, че всичко винаги е било на мястото си и всичко се е случвало в точното време. Можем да видим, че живота, към който сме се стремили е само фантазия, родена в социума или в духовната среда. И животът, който е сега и от който бягаме е още една фантазия. Можем да видим че тези две  противоположности в ума: ад сега и рай в бъдещето, създават вечния път на вечното недоволство. Но открити като мисли, те губят своя статут на реалност. Няма път. И ние за пръв път в живота си виждаме Живота такъв, какъвто е. И няма абсолютно нищо за подобряване. Това, което имаме вече е предостатъчно. Толкова е трудно да повярваме, че целостта, която толкова ожесточено сме търсили, винаги е била тук, но просто не сме забелязвали. И всичко това не означава, че трябва да захвърлим духовността, социума или нещо друго. Нищо не трябва да спре и нищо не трябва да се появява в името на Живота! Нищо не е отделено от Живота! И всичко продължава, Животът си тече уникално и естествено във всеки от нас. Но ние не искаме да знаем как точно. Когато няма грешки, всичко това е безполезно.

 

Благодарности

Благодаря на любимия си Учител Нго-ма, на всички духовни учители, с които ми се случи да общувам, чета или слушам, на всички приятели, на всички добри хора и задници, които срещнах по пътя си, на всички живи същества и на множеството фактори, без които не би се родила тази книга.

А също благодаря и на самия Живот, който не се нуждае от благодарности и който е ВСИЧКО ТОВА!

ГАТЕ ГАТЕ ПАРАГАТЕ ПАРАСАМГАТЕ БОДХИ СВАХА!

Ако искате може да подкрепите автора материално, на някоя от интернет сметките:

WebMoney: R233599072306, Z260962822683

Яндекс‑кошелек: 410012393389639

 

 

 

108 бисера на вятъра или какво да се прави, ако сте просветлени

Не знам кой е главният редактор – някакъв сериозен чичка. Техническият редактор е още един непознат субект. Ръчното оформление е с помощта на мишка и текстов редактор. Коректура Людмила Кирсанова (Федотова). Оформено чрез малко мозък, флумастер и хартия.

Подписано за печат Тук-и-Сега. Формат А5. Тираж един-два екземпляра. Заповед №.

 

 

ХЗ «СамСебеТипография» Киров

E‑mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

Хумористични мисли на езотерични теми и за просветлението.

Внимание! Сериозното отношение към съдържанието на книгата е несъвместимо с душевното равновесие.

Читателю, помни: ти доброволно четеш тази книга! Във всеки един момент можеш да се откажеш, тъй като не е необходимо да измъчваш себе си и другите с възмущението си от съдържанието й.

И накрая.

Както се казва, във всяка шега има малко истина.

 

© veter, 2014

© Превод от руски  www.spiralata.net

© Илюстрации на български www.spiralata.net

 

 

Monday the 17th. Spiralata.net 2002-2019