Хумор

Не вбесявайте Вселената

Печат

Не вбесявайте Вселената

Понякога си мисля, че там горе, на небето, се е събрал млад творчески колектив. Работата им е такава – творческа. Помагат на хората да постигнат мечтите си.

В понеделник в 9:00 имат оперативка и обсъждане на текущите мечти. Началникът на отдела започва с новопостъпилите желания от планетата Земя, всички останали ги преписват в дневниците си. Петър мечтае да стане писател. Николай – готвач. Наташа – фотограф, например.

След това началникът казва ентусиазирано: „Е, момчета, на работа! Ние сме отличен колектив! Ние сме професионалисти!“

И се започна… Те измислят невероятни сценарии и сюжети. Точно изчисляват времето и мястото, за да сблъскат човека със случайни хора и събития. Съставят план-график.

Координират се със съседни групи, че осъществяването на мечтата на Петър да не повлияе на осъществяването на мечтата на Николай. Извършва се колосална работа. Не спят нощем, не виждат децата си и котката. Мечтая, че след този проект обезателно ще поискат отпуск от шефа си.

И ето, проектът е готов. Всички инстанции са подписали.

Настъпва денят Х. Той е отбелязан в календара с червено кръгче. Всичко е съгласувано и с астрологичния отдел. Близнаци в Овен, както се полага.

Човекът излиза от дома. Разбира, че си е забравил ключа. Докато се връща за ключа, изпуска автобуса. А на работа началникът е звяр, а има и спешен проект. Човекът извиква такси, разбирайки че ще остане без обяд, защото за таксито ще му отидат последните пари. С развалено настроение се пльосва в таксито. Шофьорът решава да разведри обстановката и надува радиото.

Пее Лепс: „Най-добрият ден“. Човекът моли да смени станцията. По другата радиостанция има обява. Някаква студия на някакъв адрес обявява ново набиране на желаещи за курс по рисуване. Повтарят два пъти телефона. И таксистът казва: „О, търсят художници. Моята племенницата също рисува много хубаво. Тя е още петгодишна, а всички казват, че е талант“.

А човекът тъжно му отговаря: „Аз също като дете рисувах добре“. А по радиото повтарят обявата.

Там, на небето, всички наблюдават с кръстосани палци. Никой не диша. Не помръдва. Дори в тоалета не ходят. Муха е спряла насред полета си. Човекът записва номерът на телефона в тефтера си.

Цялата творческа група въздъхва. Отварят шампанско. Всички аплодират и се смеят. Някои започват да танцуват. Някой на някого определя среща.

А човекът се върнал вкъщи. Разказал на жена си. А тя му казва: „Какво си измислил? Що за глупости?“

А човекът си е такъв: „Действителност, какво съм измислил! Глупости някакви! Не съм рисувал от дете. Е да, споменах за това неотдавна. Дори исках да си купя четки. Но все не се намираха излишни пари. Как ще отида там. Ще ми се смеят…“

А там горе, на небето, всички дружно се тюхкат: „Как може? Как така?!“

Някой театрално хвърля папките от бюрото с думите: „Аз не мога повече да работя така!“ Срещата се отменя. Шефът извиква началника на отдела по изпълнение на мечтите за доклад. Кой е виновен? Как се е получил провала? Трябва да се направи разбор. Няма да има премии. Никакви отпуски. В къщи чакат децата и котката.

Така че хайде да не дразним Вселената. Там момчетата толкова се стараят. Работят без отпуск.

Нали?

Превод Таня Темелкова

http://neo-ezoterika.ru/skazki/ne-besite-vselennuyu#more-10206

Tuesday the 22nd. Spiralata.net 2002-2019